Определение № 2109 от 28.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4479/2024 г.

и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. П. К., чрез адв. Н. Д. и адв. С. Б., срещу въззивно решение № 689 от 23.07.2024 г., постановено по в. гр. д. № 527/2024 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което е: 1/ отменено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от А. И. П. против И. П. К. иск за изменение на определения с влязло в сила решение № 2577/16.12.2021 г. по гр. д. № 12826/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив режим на лични отношения между бащата И. П. К. и детето П. И. К., вместо което е определен нов в следния смисъл: всяка първа и трета седмица от месеца от 18.00 ч. на петъчния ден (или след приключване на учебните занятия на детето при започване на училище) до 18.00 ч. на неделния ден, като бащата взема детето от и го връща в дома на майката; всяка четна година по време на Коледните празници, от 10.00 ч. на 24.12. до 18.00 ч. на 29.12.; всяка нечетна година по Новогодишните празници от 10.00 ч. на 30.12. до 18.00 ч. на последния ден от зимната ваканция на детето; всяка нечетна година на Великденските празници от 10.00 ч. на Велики Петък до 18.00 ч. в Светли понеделник; всяка година на рождения ден на бащата от 10.00 ч. до 18.00 ч.; всяка нечетна година на рождения ден на детето от 10.00 ч. до 18.00 ч., а всяка четна на именния ден на детето от 10.00 ч. до 18.00 ч., както и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск; 2/ отменено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от А. И. П. иск за увеличение на определената с влязло в сила решение № 2577/16.12.2021 г. по гр. д. № 12826/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив месечна издръжка, която бащата следва да заплаща за детето, за разликата от 233,25 лв. до 300 лв., вместо което И. П. К. е осъден да заплаща на детето П. И. К., чрез неговата майка и законен представител А. И. П. и сумата от 66,75 лв. месечно или общо издръжка в размер на 300 лв. месечно, считано от депозиране на исковата молба в съда, ведно със законна лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване на издръжката; 3/ потвърдено решение № 35 от 12.02.2024 г., постановено по гр. д. № 100/2023 г. по описа на Районен съд – Айтос, в частта, с която са отхвърлени предявените от И. П. К. против А. И. П. насрещни искове за изменение упражняването на родителските права, местоживеенето, режимът на лични отношения и издръжката по отношение на детето П. И. К., определени с влязло в сила решение № 2577/16.12.2021 г. по гр. д. № 12826/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът посочва в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК следните правни въпроси: 1/ „Длъжен ли е съдът да обсъди кои обстоятелства са се изменили съществено, за да бъдат взети новите мерки на лични отношения и дали възрастта на детето е достатъчно основание за смяна на режима?“ – сочи се противоречие с практиката, обективирана в решение № 67 от 06.03.2015 г. по гр. д. № 4648/2014 г., решение № 391 от 30.07.2009 г. по гр. д. № 981/2008 г. и решение № 51 от 13.05.2018 г. по гр. д. № 4092/2017 г., и трите на IV г.о. на ВКС; 2/ „Когато по делото са събрани разноречиви доказателства, длъжен ли е съдът мотивирано да каже защо и на кои вярва, кои възприема и кои не?“ – твърди се противоречие с приетото в решение № 554 от 08.02.2012 г. по гр. д. № 1163/2010 г. и решение № 98 от 20.05.2013 г. по гр. д. № 520/2012 г., и двете на IV г.о. на ВКС. Ответната страна по жалбата А. И. П., чрез адв. П. Т., в писмен отговор изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 от ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, и е процесуално допустима. От събраните по делото писмени доказателства въззивният съд е установил от фактическа страна, че А. И. П. и И. П. К. са бивши съпрузи, които от брака си имат дете – малолетния П. И. К., роден на 06.07.2018 г., към момента на постановяване на решението на 6 навършени години; че с решение № 2527/16.12.2021 г. по гр. д. № 12826/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, бракът между страните е прекратен, като е утвърдено и постигнатото помежду им споразумение, съгласно което родителските права по отношение на детето се предоставят на майката, при която се определя и местоживеенето на детето, а на бащата е определен разширен режим на лични отношения с детето; че по силата на посоченото решение бащата следва да заплаща на детето месечна издръжка в размер 163 лв. От приетия по делото социален доклад, изготвен от ДСП – гр. А., е приел за установено, че след развода основните грижи за детето се полагат от майката; в жилището на майката детето разполага с достатъчно лично пространство, като хигиената е на много добро ниво; самото дете е енергично, контактно и усмихнато, в добро здравословно състояние, облечено с чисти и подходящи за сезона дрехи; детето е записано в детска градина в гр. А., като има осигурен личен лекар с практика в същия град; майката получава месечно възнаграждение в размер на 1100 лв. От изготвения социален доклад от ДСП М. – гр. П., въззивният състав е установил, че бащата живее в с. М., обл. П., в двуетажна къща, оборудвана с всичко необходимо, в съседство с която е и къщата на родителите му; ответникът разполага с месечен доход в размер около 2000 лв. Въззивната инстанция е съобразила и показанията на разпитаните по делото две групи свидетели – по двама на всяка от страните, от които е формирал извод, че същите изтъкват положителните родителски качества на родителя, в чиято полза свидетелстват. При формиране на решаващите си мотиви въззивният съд е взел предвид и изготвената по делото съдебно-психологична експертиза, от заключението на която е установил, че детето има изградена трайна връзка с всеки от родителите си, като и майката, и бащата, показват обич и загриженост към детето; че е налице дълбок конфликт между родителите, като според вещото лице негативното отношение се проявява с еднаква интензивност и от двете страни и е необходима психотерапевтична работа и с двамата родители; че в интерес на детето е осъзнаването от страна на двамата родители необходимостта детето да има позитивни отношения с всеки един от тях; че предпочитанията на детето при такава ниска възраст не следва да се взимат предвид, тъй като на тази възраст децата са податливи на въздействие и са склонни към внушаемост; че детето има изградена емоционална връзка с бащата, баба си и дядо си по бащина линия, като такава то има и с майката, а и до 7-годишна възраст емоционалното му състояние се обуславя и е в пряка връзка от състоянието на майката. При тази фактическа обстановка въззивният състав от правна страна по повод насрещния иск на бащата И. К. за предоставяне на родителските права върху малолетното дете П. на него, е съобразил задължителните постановки на Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС, сочещи неизчерпателно обстоятелствата, които засягат интересите на децата и налагат промяна на постановения вече режим за упражняване на родителските права, с цел постигане на най-пълната и ефикасна защита на интересите на децата и осигуряване на правилното им психично и физиологично развитие. Посочил е, че под „изменение на обстоятелствата“ съгласно цитирания акт следва да се разбират новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, както и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при ново разрешение, като във всички случаи съдът е длъжен да обсъжда дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на по-рано взетите мерки. В конкретния случай е намерил за правилна констатацията на районния съд за липса на изменение на обстоятелствата, при които страните са постигнали съгласие, утвърдено от съда, за това кой от двамата родители да упражнява родителските права по отношение на детето П.. Като правилно е изтъкнал и становището, че липсва влошаване на условията при майката, при които детето е било поставено да живее към момента на постигнатото споразумение. От събраните по делото доказателства е констатирал, че макар и битовите условия при бащата да са значително по-добри, така осигурените от майката жилищни условия, също са добри и посрещат нуждите на детето, като то разполага с всичко необходимо за задоволяване на потребностите му. Освен от показанията на разпитаните по делото свидетели, водени от бащата – св. Колева (живееща на съпружески начала с него) и св. К.а (негова майка), които въззивният състав е намерил за заинтересовани в тази им част и свързани с опит да опишат майката в негативна светлина, за да подпомогнат тезата на бащата, поради което не ги е кредитирал, по делото не е установил други обективни доказателства относно неглижиране хигиената на детето. Като неоснователни е преценил и твърденията на бащата, че майката неглижира здравето на детето, доколкото е възприел наличието на множество писмени доказателства, които сочат на извод в обратна насока. Въззивният съд е взел предвид, че майката е предприела своевременни и адекватни мерки във връзка с установените отклонения в речта на детето. Отчел е като установено и това, че майката не възпрепятства режима на лични контакти на детето с бащата, а напротив – изпълнява го, така както е постановен. Не е установил и изменение в моралните качества на майката. По повод представените от бащата снимки и чатове е приел, че съгласно изявленията на последния в проведеното пред въззивната инстанция открито съдебно заседание на 20.05.2024 г., той е разполагал със същите и към момента, в който се е съгласил родителските права да бъдат упражнявани именно от майката, т.е. не се касае за нови обстоятелства, а за такива, които са съществували още към онзи момент и е недопустимо те да бъдат ползвани като основание за изменение на тези мерки. Отделно от горното, въззивната инстанция е съобразила обстоятелството, че в стремежа и желанието си да се изтъкне като по-пригодния родител, който да упражнява родителските права, бащата допуска да накърнява авторитета на майката, вкл. и пред детето. Посочила е също, че упражняването на родителските права от майката за периода от първоначалното решение до момента очевидно не е формирало у детето форми на отчуждение спрямо бащата. При тези мотиви е намерила, че запазването на това положение е изцяло в интерес на детето, а евентуалната промяна би поставила риск от повлияване на детето в негативна насока спрямо майката. Обобщила е, че не се доказва съществена промяна на обстоятелствата, включително и в родителските, възпитателските и моралните качества на майката, която да обуслови уважаване на иска на бащата за предоставяне в негова полза на упражняването на родителските права по отношение на детето. По отношение на претенцията на майката за изменение на действащия режим на лични отношения на бащата с детето, въззивният съд е намерил, че са налице основания за изменение на първоначално определения режим, като същите се изразяват във възникването на ангажимента на детето за задължително посещаване на детска градина. Доколкото през учебната 2024/2025г. детето ще бъде в четвърта група в детската градина, която е с подготвителен характер за предстоящия първи клас, е преценил, че това обстоятелство прави досега действащия режим на контакти с бащата обективно неизпълним в частта, с която същият има възможност да задържа детето и в делнични дни, с оглед различните им местожителства и голямото разстояние между населените места. Отделно от горното, въззивният състав е приел, че запазването на утвърдения режим на лични контакти в останалите му части към момента не е в интерес на детето, тъй като на практика с него майката е лишена от възможност да прекарва свободното си време с детето, значимите семейни празници, включително и достатъчно време през лятото, което безспорно се отразява и на правото на самото дете да прекарва същото време с нея. Предвид изложеното е определил следния режим на контакти с бащата: всяка първа и трета седмица от месеца от 18.00 ч. на петъчния ден (или след приключване на учебните занятия на детето при започване на училище) до 18.00 ч. на неделния ден, като бащата взема детето и го връща в дома на майката; всяка четна година по време на Коледните празници, от 10.00 ч. на 24.12. до 18.00 ч. на 29.12.; всяка нечетна година по Новогодишните празници от 10.00 ч. на 30.12. до 18.00 ч. на последния ден от зимната ваканция на детето; всяка нечетна година на Великденските празници от 10.00 ч. на Велики Петък до 18.00 ч. в Светли понеделник; всяка година на рождения ден на бащата от 10.00 ч. до 18.00 ч.; всяка нечетна година на рождения ден на детето от 10.00 ч. до 18.00 ч., а всяка четна на именния ден на детето от 10.00 ч. до 18.00 ч., както и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск. Съобразил е, че с този режим макар и детето да изминава два пъти в месеца разстоянието между различните населени места, то на бащата все пак следва да бъде осигурена възможността да прекарва с него два уикенда от месеца, с оглед запазване и поддържане на съществуващата помежду им емоционална връзка. Поради промяната на режима на отношения, въззивната инстанция е намерила, че се налага да бъде изменен и присъденият размер на месечната издръжка на детето, която бащата следва да заплаща. Навела е съображения, че детето вече няма да прекарва половината от месеца при бащата, а с това и разходите, които майката ще извършва по непосредствените грижи за него ще са повече от необходимите досега. Съобразила е, че в случая детето се намира в предучилищна възраст; че доходите на бащата са двойно по-високи от тези на майката, както и че бащата все още няма алиментни задължения към друго дете. От горните обстоятелства е формирала извод за уважаване претенцията на майката за определяне на издръжка на детето в претендирания размер от 300 лв. месечно. При тези мотиви на въззивната инстанция се обосновава извод, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Съображенията за това са следните: Поставените от касатора в изложението въпроси, които са взаимосвързани и обобщено се свеждат до уточнения от съда въпрос за обстоятелствата, които имат значение за произнасянето на съда по въпроса какъв режим на лични контакти следва да се определи за детето и родителя, който не упражнява родителските права, при настъпила промяна на обстоятелствата, при които са постановени предходните мерки, както и за задължението на съда да събере и обсъди всички доказателства с оглед интереса на детето, не обуславят допускането на касационния контрол. В решението си въззивният съд е изпълнил процесуалните си задължения по чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК – изложил е собствени решаващи мотиви по спора, след анализ и оценка на събраните по делото доказателства, като пълно и всестранно е обсъдил доводите на страните и приетите за установени правнорелевантни факти поотделно и във взаимовръзка с критериите, установени с Постановление № 1 от 12.11.1974 г. по гр. д. № 3/74 г. на Пленума на ВС ( ППВС № 1 от 12.11.1974 г. ), а също и с трайната практика на ВКС, които са от значение за формиране на преценката за интереса на детето, родителския капацитет за упражняване на родителските права и режима на лични контакти на детето с другия родител съгласно разрешенията на задължителната и константната съдебна практика. Обстоятелството, че касаторът не е съгласен с този анализ, обем и оценка на доказателствата, респ. с крайния решаващ извод на съда, съставляват доводи за евентуално допуснати процесуални нарушения и за необоснованост на съдебния акт, които не са предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК. Следва да се посочи, че в своята практика Върховният касационен съд последователно е изтъквал, че въззивният съд е длъжен в мотивите на решението си да обсъди всички доказателства относно правно релевантните факти, касаещи мерките за упражняване на личните отношения между децата и родителите, като приоритет има интересът на децата, за който съдът следи служебно. В този смисъл е приетото в решение № 147/4.06.2014 г. по гр. д. № 1557/2014 г. на ІІІ г. о., решение № 217/27.05.2015 г. по гр. д. № 6851/2014 г. на ІV г. о., решение № 36/20.03.2015 г. по гр. д. № 4794/2014 г. на ІІІ г. о., решение № 59 от 04.05.2018 г. по гр. д. № 2396/2017 г. на III г.о. и др. Най-добрият интерес на детето определя решението на съда при определяне мерките за личните отношения включително, а въззивните функции се осъществяват и в защита на публичен интерес предвид указанията, дадени в т. 1 и т. 3 от ТР № 1/2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС във връзка със служебното начало, което има превес пред диспозитивното и състезателното начало в процеса, щом се касае за интересите на дете. В ППВС № 1 от 12.11.1974 г., което не е загубило сила, са изброени примерно обстоятелства, чиято промяна може да обоснове изменение на вече определените мерки относно упражняването на родителските права и/или режимът на лични контакти на детето с родителя, който не упражнява родителските права. Те са разделени в две групи, като в първата група се включват промени, засягащи положението на детето или мерките и тяхната ефективност, а втората група включва обстоятелства, свързани с нововъзникнали права и задължения на родителите, по повод задължителното спазване на вече определените мерки. Във всеки спор, свързан със съдебна администрация на отношенията между родители и деца, съдът е длъжен да съобрази както общите критерии, така и спецификите на конкретния случай, имащи значение за създаване на нормална обстановка за общуване и поддържане на отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските права, и висшия критерий за решението на съда е детският интерес, а не санкционирането на виновния. В същия смисъл е и решение № 291 от 07.11.2012 г., постановено по гр. д. № 115/2012 г. по описа на III г. о. на ВКС, съгласно което под „изменение на обстоятелствата“ се разбират както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при ново разрешение. Във всички случаи съдът е длъжен да обсъжда дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на по-рано взетите мерки. Предвид на това, за да се счете, че е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 59, ал. 9 СК не е достатъчно да се осъществи промяна в обстоятелствата, които са съществували към момента на определянето на режима на упражняване на личните отношения или да са се осъществили изцяло нови такива, а е необходимо това да се отразява на положението на детето. Същевременно режимът на личните отношения трябва да осигури възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители, като право и естествена потребност на всяко дете е да общува и с двамата си родители. Свиждането и вземането на детето от родителя, на когото не са предоставени родителските права, са неразделни части от поддържането на лични отношения. От изключително значение с оглед защита интереса на децата е при какви условия ще се осъществява контактът. С оглед на това съдилищата следва да посочват достатъчно детайлно и прецизно условията, за да не се препятства изпълнението на определения режим, както и за да се избягват конфликти или спорове между родителите. Във всички случаи следва да се държи сметка от съда и за това, че новият режим на лични контакти действа от влизане в сила на съдебното решение. До този момент са в сила и подлежат на изпълнение в зависимост от конкретния случай или определените от съд привременни мерки, или постановените такива с предходно, вече влязло в сила, съдебно решение. Всички тези положения са съобразени от въззивния съд. Съобразявайки служебното си задължение да следи за най-добрия интерес на детето, в мотивите на решението си съдът е извършил преценка на конкретните обстоятелства и правнорелевантни факти, въз основа на които е определил режим на лични контакти, който в най-пълна степен е съответен на възрастта на детето, предстоящият нов режим за него, който е свързан със задължително посещаване на детска градина, но и същевременно ще запази нормалната връзка между баща и син. Несъгласието на касатора с оценката и анализа на доказателствата и крайния резултат по спора, респ. изложените в тази връзка доводи не могат да бъдат разглеждани в производството по чл. 288 ГПК. Поради изложеното не са налице поддържаните от касатора предпоставки за селектиране на касационната жалба по изведения въпрос. За пълнота на мотивите следва да се посочи, че по отношение на произнасянето на въззивния съд по насрещните искове на И. П. К.,същият като касатор изобщо не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото. Оплакванията на жалбоподателя срещу решението на въззивната инстанция засягат само произнасянето спрямо претенцията на майката за изменение на действащия режим на лични отношения на бащата с детето и размера на издръжката. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен правен въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата, а с оглед интереса на детето - съдът не намира основания в случая и за служебно допускане на касационното обжалване на тази част от решението. В обобщение не са налице основавания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Предвид изхода разноски за касатора не се следват, но същият следва да заплати на ответната страна своевременно поисканите и надлежно удостоверени по делото такива за настоящото производство – заплатено адвокатско възнаграждение, в размер на 1000 лева. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на III г. о.,