Определение № 5501 от 28.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 730/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по процесуално допустима касационна жалба, подадена от „МЕТАЛ ФОРМ ПРО“ ЕООД чрез адвокат К. К. от САК, срещу въззивно Решение № 260508 от 02.10.2024 г. по в.гр.д.№ 13781/2020 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ „в“ състав. Не е подаден отговор на касационната жалба от насрещната страна Р. Г. М.. По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното: С обжалваното решение е отменено Решение № 184640 от 26.08.2020 г., постановено по гр.д.№ 31779/2018 г. на СРС, І г.о., 127 състав и вместо това е постановено, че като неоснователен се отхвърля предявения от дружеството-касатор срещу Р. Г. М., в качеството му на синдик на „Хидропонт М“ ЕООД (н.) иск с правно основание чл. 76 ЗС за предаване на държането върху движими вещи, изброени в 50 позиции, които са описани в протокол за предаване на движими вещи от 31.01.2018 г. по изп.дело № 421/2017 г. по описа на ЧСИ С. С., рег.№ 739, с район на действие Окръжен съд - гр. Добрич и държането върху които е било отнето от ищеца на 31.01.2018 г. по скрит начин. На първо място въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо, в частност – е постановено по допустим иск, надлежно предявен от легитимирана страна при наличието на необходимите положителни процесуални предпоставки и при липсата на отрицателни процесуални предпоставки, в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита. Изложени са принципни постановки относно владелческата /посесорна/ защита и конкретно относно фактическия състав по чл. 76 ЗС, за уважаването на каквато претенция следва да се установят при условията на пълно и главно доказване кумулативно изискуеми предпоставки, а именно: че ищецът има качеството на владелец или държател на процесните движими вещи към момента на твърдяното отнемане - 31.01.2018 г., както и че ответникът е отнел вещите по скрит начин към 31.01.2018 г. Прието е, че ищецът не е доказал да е имал качеството на владелец или държател на всяка една от процесните движими вещи поотделно към момента на твърдяното отнемане - 31.01.2018 г., поради което искът подлежи на отхвърляне, без да се разглежда по същество наличието или липсата на другата кумулативна предпоставка за уважаване на иска, а именно: ответникът да е отнел вещта по скрит начин към този момент. В изложение към касационната жалба се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставени от касатора въпроси, както и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Съобразно чл. 280, ал. 2 ГПК касационно обжалване се допуска при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на въззивния акт. Касационната инстанция следи служебно за първите два порока (т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК), както и за очевидната неправилност – по причина на систематичното място на нейната регламентация. Съобразявайки заявените с исковата молба твърдения, изграждащи основанието на заявената претенция по чл. 76 ЗС – от една страна, а от друга – статутът на синдика като представляващ дружеството в несъстоятелност, настоящият състав намира, че искане по чл. 76 ЗС, насочено срещу физическо лице в качеството му на синдик, поражда съмнение за произнасяне по искова молба при противоречие между обстоятелствената част, в която се излагат твърдения, сочещи на правен интерес да се търси защита срещу определено лице, и петитума, насочен срещу друго лице. С т. 5 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК се разясни, че в такива хипотези исковата молба е нередовна, а постановеното по нея въззивно решение е процесуално недопустимо, което обосновава допускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК. При допускане на обжалването касаторът дължи заплащането на пропорционална държавна такса, която в случая възлиза на сумата 1 845,48 лева. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданската колегия