Определение № 50001 от 10.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2043/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /сега Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество/, ТД – Варна, със съдебен адрес – град Варна, подадена от главен инспектор П. О., срещу въззивно решение № 32 от 04.03.2022 г. по в.гр.д. № 349/2020 г. на Апелативен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 829 от 25.06.2020 г. по гр.д. № 1258/2019 г. на Варненския окръжен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от КПКОНПИ срещу ответницата М. А. Г. иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност 188 594,79 лв. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на въззивното решение – основание по чл. 281, т. 3 ГПК, като се иска уважаване на предявения иск. Ответникът М. А. Г., [населено място], не взема становище по жалбата. С молба № 504103 от 09.10.2021 г. Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество е направила частичен отказ от предявените искове за сумата от 187 794,79. Посочено е, че исковата претенция се поддържа в размер на 800 лв. на основание чл. 142, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 141 ЗПКОНПИ за отнемане от ответницата М. А. Г. на собствения ѝ лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел „А 160“, рег. [рег.номер на МПС]. Върховният касационен съд намира, че с направения частичен отказ от исковете е валидно десезиран от страната, разполагаща с правото на иск, поради което не може да разгледа спора. Според чл. 233 ГПК ищецът може да се откаже от спорното право във всяко положение на делото, като съгласието на ответника не се изисква – неговото становище е ирелевантно, тъй като ищецът не може да предяви отново същия иск. Изявлението за отказ е направено от легитимираната страна чрез надлежен процесуален представител, въз основа на взето решение № 952/03.10.2023 г. от КПКОНПИ за внасяне на молба за частичен отказ от иск. Поради това следва да се прекрати производството по делото в посочената част, като съгласно чл. 233, изр. 3 ГПК постановеното въззивно решение трябва да се обезсили. Касационната жалба в останалата част е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение съгласно приетото в Тълкувателно решение № 4 от 23.11.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2021 г., ОСГТК. За да се произнесе по допустимостта ѝ, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд е приел, че е предявен иск по чл. 153 и сл. ЗПКОНПИ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. Проверката на комисията е образувана след получено уведомление от Районна прокуратура – Провадия, удостоверяващо привличането на М. А. Г. като обвиняема за престъпление по чл. 209, ал. 1 НК, попадащо в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 10 ЗПКОНПИ. Определен е период на проверката от 22.06.2008 г. до 22.06.2018 г. По делото са приети заключения на автотехническа експертиза за оценка на придобитите от ответницата през проверявания период МПС, както и съдебно-икономическа експертиза, която е изследвала приходите и разходите на ответницата и домакинството ѝ през проверявания период, както и стойността на придобитото имущество. Установено е, че през целия проверяван период ответницата е живяла съвместно без сключен граждански брак със С. Р. А., и имат две деца, родени през 1996 г. и 07.05.2005 г. Посочено е, че към началния момент на проверявания период не са установени налични средства по банкови сметки и други имущества, а към края на проверявания период средствата по банковите сметки не са налични, като същите са закрити. От заключението на икономическата експертиза е прието, че пред проверявания период доходите на ответницата и С. Р. А. са в размер на 15 391, 32 лв. Разходите на четиричленното домакинство на ответницата през проверявания период, определени на база усреднените данни от НСИ възлизат на 120 478, 87 лв., като в тази сума влизат обичайни разходи за живот - 117 491 лв., платени данъци – 526, 19 лв., погасителни вноски по кредит от ОББ – 2461, 68 лв. Въз основа на така установените данни е направен извод, че нетният доход на домакинството е отрицателна величина в размер на -105 087, 35 лв. Като основен спорен въпрос въззивният съд е извел дали следва да се включват в имуществото, респ. подлежат ли на отнемане в полза на държавата, внесените и постъпили суми по банковите сметки на проверяваното лице, за които не се установява законно основание, но които не са налични към датата на завеждане на иска. След анализ на разпоредбите на чл. 141 и следващите от ЗПКОНПИ, и като се е позовал на практика на ВКС, въззивният съд е стигнал до извода, че на отнемане подлежи притежаването на налично имущество, за което основателно може да се предположи, че е незаконно придобито, т. е за което няма установен законен произход по някой от способите, изброени, макар и не изчерпателно, в § 1, т. 2 от ДР на закона. Това предположение почива върху презумпцията, че щом несъответствието между нетния доход и доказания произход на средствата за придобиване на имуществото надхвърля 150 000 лв., то е придобито от незаконна дейност. От доказателствата по делото е установено, че нетният доход на ответницата, изразен като разлика между приходите, намалени с обичайните разходи за домакинството, е отрицателна величина в размер на -105 087,35 лв., поради което е прието, че не е налице значително несъответствие по критерия, установен в § 1, т. 3 от ДР към ЗПКОНПИ. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба на КПКОНПИ се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с въпроса представляват ли „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно разпоредбата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, ако същите не са налични в патримониума му в края на проверявания период и подлежат ли на отнемане в полза на държавата, тъй като се твърди, че е решен в противоречие с практиката на ВКС, по-конкретно с решение № 29 от 12.04.2021 г. по гр.д. № 1021/2019 г., III г.о., ВКС. В хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 е поставен въпросът какво е съдържание е вложено от законодателя в понятието „липсва“ по смисъла на чл. 151 ЗПКОНПИ и следва ли „липсата“ да се дължи единствено на виновното поведение на проверяваното лице или вината е без правно значение. Твърди се, че по поставения въпрос липсва произнасяне на касационната инстанция, поради което същият е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Твърди се още наличието на очевидна неправилност като самостоятелно основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Настоящият състав на III г.о., ВКС, намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, поради следните съображения: Доколкото поставените въпроси имат отношение към достигането до решаващия извод на съда при определянето на размера на несъответствието между имущественото и нетния доход на проверяваното лице, същите са относими, но не са налице поддържаните от касатора основания за допускане до касационно обжалване. По поставените въпроси към настоящия момент е налице задължителна съдебна практика, обективирана в тълкувателно решение от 18.05.2023 г., постановено по т. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС. Съгласно тълкуването, дадено с това тълкувателно решение, не представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. По втория въпрос в тълкувателното решение е прието, че не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. Въззивното решение е поставено изцяло в съответствие с даденото задължително тълкуване, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съдържанието на понятието „имуществото липсва“ е изяснено в ТР. То означава, че имуществото не е налично в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването му в друго имущество, поради което не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Решението не е очевидно неправилно съобразно самостоятелното селективно основание на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. От съдържанието му не се констатира нито превратно прилагане на материалния закон, нито груби нарушения на правилата на формалната логика. Съобразно разпоредбата на чл. 157, ал. 2 ЗПКОНПИ съдът присъжда държавната такса и разноските в зависимост от изхода на делото. Предвид на това Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, [населено място], трябва да бъде осъдена да заплати по сметка на ВКС сумата 30 лв. държавна такса. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд