Определение № 1024 от 01.08.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1510/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от адв.К.К. – пълномощник на Д. Д. С. против решение № 2350/13.11.2013г. на Варненски окръжен съд, постановено по гр.д.№ 2583/2013 год.,с което е потвърдено решение № 2692 /04.06.2013 г. по гр.д. № 11696/2012 г. на Варненски районен съд ,с което е уважен предявения иск за обезщетение за вреди от евикция. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, се сочи чл.280, ал.1,т.1 ГПК по материалноправните въпроси – основателно ли би било правопогасяващото възражение на ответницата П. Е. по ревандикационния иск за придобиване на ревандикирания от К. Д. имот в резултат на кратка придобивна давност,с приобщаване на владението на праводателя й Д. Д.,ако това възражение бе направено своевременно;дали е необходимо да бъде предявен иск за разваляне на договора,преди да се предяви иск по чл.189,ал.1 ЗЗД.Сочи основанието по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по процесуално правния въпрос за излагане на конкретни и подробни мотиви по приложението на чл.191,ал.2 ЗЗД.Позовава се на две решения по чл.290 ГПК на ВКС,решение № 292 по гр.д.№ 1291/2012 год.,ІІІ г.о. и решение № 424 по гр.д.№ 1872/2010 год. ,ІV г.о. Ответната страна е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК, в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК. За да постанови този резултат, въззивният съд в рамките на проверката по реда на чл.269 ГПК и след преценка на твърденията и доказателствата е приел за неоснователно възражението за недопустимост на предявения иск, поради липса на воден съдебен процес с правно основание член 87, алинея 3 от ЗЗД преди завеждане на настоящият иск,тъй като с влизането в сила на решението за съдебно отстранение договорът за продажба е развален, без да е необходимо да се води нарочен иск за развалянето му по реда на чл.87,ал.3 ЗЗД. Развалянето настъпва, поради съдебно признатата невъзможност на продавача да изпълни задължението си да прехвърли правото на собственост върху продаваемата вещ. Безспорно установена е следната фактическа обстановка :С решение на ВКС ищцата е осъдена да предаде на К. Д. Д. владението върху придобития по силата на н.а. за покупко-продажба № 135 от 16.04.2003 г., том І, рег.№ 932, дело № 74 от 2003 год.недвижим имот,като ответницата по иска Д. С. е получила от ищцата сумата от 10 000 щатски долара, като сумата е била изплащана цяла година.Приел е,че с влизането в сила на решението на ВКС по съдебен ред са признати правата на трето лице върху имота към момента на подписване на сделката от 16.04.2003 г., предвид което спрямо ищцата - купувач по нея, е налице хипотезата на евикция от същата, която поражда възникването в патримониума й на правото да развали договора за продажба, поради пълното неизпълнение на задължението на продавача за прехвърляне на собствеността върху недвижимия имот, с оглед съществуващите абсолютни вещни права върху него в полза на трето лице.При това положение и на основание разпоредбата на член 189, ал.1, изр.2 ЗЗД съдът е приел,че даденото по договора като купувач от ищцата подлежи на връщане - платената цена,каквато е претенцията на ищцата. За ирелевантно е прието наведеното обстоятелство от ответницата, че ищцата, бидейки съдебно отстранена, не е предала реално имота на Д.,тъй като законът не прави разлика между евентуална и осъществена евикция, поради което без значение е дали съдебното решение за отстраняване е изпълнено или не.За неоснователно е прието възражението, че ищцата, като ответник по ревандикационния иск е избягвала участието си по делото, поради което е пропуснала възможността да привлече продавача по договора и ответник по настоящия иск, както и не е осъществила активно и съответно процесуално поведение,защото продавачът /ответник по настоящия иск/ не отговаря, ако не е бил привлечен и ако докаже, че е имал достатъчно основание за отхвърляне на иска. Не са наведени твърдения от ищцата, че е привлякла ответницата като трето лице помагач в процеса по предявения против нея ревандикационен иск.Поради съвпадане на мотивите в тази част въззивната инстанция е препратила на основание чл.272 ГПК към тези на първоинстанционния съд,а именно,че правото на собственост в конкретния случай не зависи от процесуалното поведение на страните,а от обективни факти.С оглед характера на обекта на владелческите действия и предвид забраната на чл.5,ал.2 ЗВСВОНИ упражняваната фактическа власт върху процесния имот до 21.11.1997 год.не се зачита и не се свързва с правните последици на чл.79 ЗС,т.е.до предявяване на ревандикационния иск през 2006 год.имотът не може да бъде придобит по давност и от добросъвестен владелец. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тя е задължителна. Посочената от касатора съдебна практика е от категорията на задължителна практика на ВКС, а именно решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, но това не е достатъчно за да се приеме, че е налице релевираното от него основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставените първи и втори въпрос. Изведените от него въпроси от материалноправно естество не са решени от въззивния съд в противоречие със задължителна съдебна практика,според която поради липса на спор за собственост към минал момент, възстановителното решение на О. служба по земеделие може да бъде противопоставено на ответника, без да е необходимо ищецът да доказва собствеността на праводателите си преди образуването на ТКЗС и за да обори твърдението, че не са собственици.При направено възражение от ответника за придобиване собствеността по давност се отчита,че давността до 21.11. 1997. не може да бъде зачетена на основание чл.5 ал.2 ЗВСОНИ и упражняваната фактическа власт върху имота с намерение за своене до този срок не може да се свърже с правните последици по чл.79 ЗС. По силата на влязло в сила решение за съдебно отстраняване на купувача на имота, договорът за продажба е развален и в този случай, той ако е добросъвестен може да търси обезщетение за всички настъпили вреди, които са в пряка и непосредствена връзка от неизпълнението на договора за прехвърляне на купувача на собствеността върху продадената вещ. При съдебна евикция - реална или евентуална е налице пълно неизпълнение или неточно изпълнение на задължението да се прехвърли правото на собственост, което дава право на добросъвестния купувач да развали договора. Добросъвестността предполага, че по време на сключването на договора купувачът не е знаел, че вещта принадлежи изцяло (отчасти) на трето лице или е обременена с ограничени вещни права на трето лице. Добросъвестността на купувача е елемент от фактическия състав на правото му да развали договора и има правно значение за обхвата на отговорността на продавача за вреди. Продавачът отговаря по чл.188 от ЗЗД винаги ,когато трето лице има права върху продадената вещ, като е без значение дали купувачът вече е отстранен от вещта,която е купил въз основа на съдебно решение по иск на трето лице/осъществена евикция/ или правата на третото лице са предявени по съдебен ред или предстоят да бъдат предявени и противопоставени на купувача /евентуална евикция/. Релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по последния от поставените въпроси не е налице,защото касаторът не е обосновал самото основание, т.е. не е посочил какво е значението на “поставения” правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид също така, че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване.Развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.Поставеният въпрос е разрешен в съответствие с константната практиката на ВКС,според която, когато има съвпадение с фактическите и правните констатации на първоинстанционното решение, а не само на крайния резултат от решаващата дейност на съдилищата, въззивната инстанция може да препрати към мотивите на първостепенния съд и по този начин да ги направи свои. В този случай втората инстанция не действа като контролно-отменителна /дали едно или друго разрешение на първата инстанция е правилно или не/, а се ползва от обосновката в първоинстанционното решение и така осъществява своята решаваща дейност.В настоящия случай въззивната инстанция е процедирала в съответствие с константната практика – изложила е свои мотиви и възприемайки мотивите на първоинстанционния съд е препратила към тях на основание чл.272 ГПК. С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,