Определение № 242 от 02.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3317/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Св. З. като пълномощник на И. О. И., Г. О. М., К. О. Х., А. О. Ю., Т. О. Е., Д. Д. И., Н. И. М., З. И. И., Н. Д. И., О. Ф. И. и М. Ф. И. срещу въззивно решение № 567 от 18.03.2021 г. по в.гр.д. № 3100/2020 г на Окръжен съд Варна. С него е потвърдено решение № 85 от 26.03.2020 г., поправено с решение № 260018 от 10.09.2020 г. по гр.д. № 1222/2019 г. на Районен съд Провадия, в обжалваната му част, с която е оставено без уважение искането на жалбоподателите за отмяна на основание чл. 537, ал.2 ГПК на нотариален акт за продажба на недвижим имот № ..... г. на пом. нотариус Св. И., и е отхвърлено искането им за отмяна на основание чл. 537, ал.2 ГПК на нотариален акт № ..... г. на нот. И. К. по отношение на разликата над 1/6 ид. част от жилищната сграда със застроена площ 75 кв.м, построена в дворно място, цялото с площ 820 кв.м, съставляващо УПИ .....в кв..... по плана на [населено място]. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Жалбоподателите оспорват извода на въззивния съд, че новата сграда в парцел ..... е придобита на основание давностно владение и наследяване от съпругата на Я. О. И.- З. М. И.. Твърдят, че към момента на откриване на наследството на Я. И. сградата не е била завършена до степен груб строеж, поради което не е била годен обект на придобиване по давност и на прехвърлителни сделки. Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК като постановено в противоречие с практиката на ВКС, евентуално- на основание чл. 280, ал.2, изр. 3 ГПК- като очевидно неправилно. Ответниците по касация З. М. И. и Ю. Х. Х. не са взели становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск, предявен от И. О. И., Г. О. М., К. О. Х., А. О. Ю., Т. О. Е., Д. Д. И., Н. И. М., З. И. И., Н. Д. И., О. Ф. И. и М. Ф. И. против З. М. И. и Ю. Х. Х. за делба на следните недвижими имоти: празно дворно място с площ 800 кв.м, включено в парцел ..... в кв. .... по плана на [населено място], общ. Дългопол; на 420 ид. части от дворно място, цялото с площ 820 кв.м, съставляващо парцел ..... в кв..... по плана на същото село, ведно с построената в това дворно място жилищна сграда, както и на 400/820 ид. части от парцел ....., целият с площ от 820 кв.м. В исковата молба са изложили твърдения, че парцел .... ведно с построената в него жилищна сграда и парцел ..... в кв. .....по плана на селото са били собственост на техните наследодатели О. И. М., поч. през 1993 г., и неговата съпруга Е. О. М., поч. през 2007 г. На 07.09.1990 г. О. И. М. /Б. З. К./ и Е. О. И. /А. Б. К./ дарили на своя син Я. О. И./ Б. Б. К./ 400 кв.м идеални части от празно дворно място, включено в парцел ..... в кв. ..... по плана на [населено място]. Я. О. И. е починал на 07.09.2011 г. Негови наследници по закон са съпругата му З. М. И., която наследява при условията на чл. 9, ал.2 ЗН заедно с ищците, които са братя и сестри на Я. И. и техни низходящи. Според изложените в исковата молба твърдения, в парцел ..... съществува и сграда в процес на строеж, която е съсобствена между страните, но не може да бъде предмет на прехвърлителна сделка, тъй като не е довършена до степен груб строеж. Оспорили са издадения в полза на З. М. И. нотариален акт за собственост по наследство и извършено строителство № ...... г., с който З. И. е призната за собственик на 267 ид. части от дворното място, цялото с площ 820 кв.м, както и на 5/6 ид. части от построената в него жилищна сграда със ЗП 75 кв.м, само в частта относно жилищната сграда, както и нотариален акт № ..... г. за дарение на недвижим имот, с който З. М. И. дарила на Ю. Х. Х. 267 кв.м ид. части от парцел ....., ведно 5/6 ид. части от жилищната сграда, само в частта относно сградата, и са направили искане за отмяна на основание чл. 537, ал.2 ГПК на посочените нотариални актове само в частта относно сградата. По делото е установено, че в УПИ ..... има построени две жилищни сгради. Едната сграда, т. нар. от свидетелите стара сграда, е останала в наследство от О. И. М. и Е. О. М.. Представен е и нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № ......г., с който Б. З. К. /О. И. М./ е признат за собственик на дворно място от 820 кв.м, включено в парцел ....., заедно с построената в него къща. Тази къща не е била предмет на дарението, извършено в полза на Я. О. М.. Строителството на новата къща, която се намира пред старата, е извършено от Я. М. и съпругата му З. М. в периода 1993-1996 г. Установено е по делото, че с декларация с нотариална заверка на подписите от 21.06.1991 г. Б. З. К. /О. И. М./ е дал съгласие на сина си Б. Б. К. /Я. О. И./ да построи жилище в съсобствения им имот- парцел ...... На основание тази декларация на името на Б. Б. е съгласуван проект за строителството, издадено е разрешение за строеж и протокол определяне на строителна линия. Макар и с нотариална заверка на подписите тази декларация не е била вписана в нотариалните книги, съгласно изискванията на чл. 56, ал.2, т.2 ЗТСУ/ отм./. Към момента на откриване на наследството на Я. М. сградата е била построена на един етаж, до плоча, без покрив. В нея е имало ток и вода и съпрузите Я. и З. И. са живели в нея. Първоинстанционният съд е приел, че тази сграда /новата сграда/ не е предмет на иска за делба. Допуснал е да се извърши делба на 420 ид. части от парцел ..... /неразпоредената от О. М. и Е. М./, ведно с построената в него къща, между наследниците на О. И. М., Е. О. М. и Я. О. И., при посочени в диспозитива на решението квоти. Видно от постановения диспозитив, приобретателят по договора за дарение от 2019 г. Ю. Х. Х. не е сред лицата, между които следва да се извърши делбата на посочената идеална част от дворното място и на къщата в него. С отделен диспозитив съдът е допуснал извършването на съдебна делба на 400 ид. части от парцел ..... /дарените на Я. И./ между всички страни по делото-наследниците и приобретателя Ю. Х.. Липсва диспозитив за допускане до делба, самостоятелно или като приращение върху земята, или за отхвърляне на иск за делба на новата сграда с площ 75 кв.м. В мотивите съдът е приел, че тя е придобита по давност от ответницата З. И. до размер на 4/6 ид. части, поради което е отменил на основание чл. 537, ал.2 ГПК издадения констативен нотариален акт № ..... г., с който тя е призната за собственик за разликата над 4/6 до 5/6 ид. части /актът е отменен за 1/6 ид. част. Първоинстанционното решение в частта, с която съдът се е произнесъл по иска за делба, като е посочил на кои имоти, между кои лица и при какви квоти следва да се извърши делбата, не е било обжалвано с въззивна жалба и е влязло в сила. Предмет на делото пред въззивната инстанция по жалба на ищците е било само решението на първоинстанционния съд в частта за отмяна по реда на чл. 537, ал.2 ГПК на двата нотариална акта- констативния от 2014 г. и нотариалния акт за дарение от 2019 г. В този смисъл наведените в касационната жалба и в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК доводи за противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС относно приложението на чл. 181 и чл. 183 ЗУТ, и чл. 92 ЗС при разрешаване на въпроса дали сградата със застроена площ 75 кв.м. е представлявала самостоятелен обект на правото на собственост, който може да бъде предмет на придобивна давност и на разпоредителни сделки, ако не е била завършена до степен груб строеж, са изцяло неотносими към изхода на делото, поради което не осъществяват общото изискване на чл. 280 ГПК за достъп до касационно обжалване. Решението по чл. 344 ГПК е влязло в сила като необжалвано и не подлежи на касационен контрол от ВКС. В касационната жалба и в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване към нея няма повдигнати въпроси, касаещи прилагането на разпоредбата на чл. 537, ал.2 ГПК. Касационната инстанция не може служебно да извежда от мотивите на въззивното решение или от съдържанието на касационната жалба правен въпрос, по който да се упражни касационен контрол. Това е задължение на жалбоподателя, а непосочването на правния въпрос е основание за недопускане на касационното обжалване. По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. Водим от гореизложеното съдът