Определение № 381 от 09.05.2011 г. на ВКС по т. д. № 323/2011 г.

Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Б. П. Т. от [населено място], общ. К., против определение от 26.01.2011 г. по ч. гр. д. № 527/2011 г. на Софийски градски съд, І ГО. С посоченото определение е оставена без уважение частната жалба на Б. Т. против определение от 09.11.1010 г. по гр. д. № 47859/2010 г. на Софийски районен съд, 33 състав, с което е спряно производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК. В частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност на постановеното от въззивния съд определение и се прави искане за неговата отмяна. Представено е изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предвиденото в чл.280, ал.1, т.3 от ГПК основание. Ответникът по частната касационна жалба ЗАД [фирма] - [населено място], не заявява становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, констатира следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, но е процесуално недопустима. Със законодателното изменение на чл.280, ал.2 от ГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., в сила от 21.12.2010 г., са изключени от касационен контрол решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. - за граждански дела, и до 10 000 лв. - за търговски дела, а съгласно чл.274, ал.4 от ГПК - и определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Поради обстоятелството, че частната касационна жалба е подадена на 09.02.2011 г., т. е. след влизане в сила на ЗИД на ГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., обжалваемостта на въззивното определение и допустимостта на жалбата следва да се преценяват съобразно въведените с изменението на чл.280, ал.2 във вр. с чл.274, ал.4 от ГПК процесуални правила. Производството по делото е образувано пред първоинстанционния съд по предявени от частния жалбоподател осъдителни искове за заплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди в размер на сумите 7 000 лв. и 600 лв. Предвид размера на претендираните парични вземания, които формират цената на всеки от обективно съединените искове и не надхвърлят предвидения в чл.280, ал.2 от ГПК /ред. ДВ бр.100/21.12.2010 г./ минимален праг за допустимост на касационното обжалване, постановеното от въззивния съд определение не подлежи на касационен контрол по силата на чл.274, ал.4 във вр. с чл.280, ал.2 от ГПК /ред. ДВ бр.100/21.12.2010 г./. Необжалваемостта на определението обуславя недопустимост на частната касационна жалба, която следва да бъде оставена без разглеждане. Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.4 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,