Определение № 508 от 29.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 6416/2013 г.

Обжалвано е определение № 295 от 11.03.2013 год., постановено по ч.гр.дело № 91/2013 год. по описа на Разградския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 314 от 28.01.2013 год. по гр.дело № 1130/2012 год. на Разградския районен съд за допускане предварително изпълнение на решение № 8 от 28.01.2013 год. по същото дело в уважената част на обективно и субективно съединените искове с правна квалификация чл.242 КТ за присъждане неплатено трудово възнаграждение.

Недоволен от въззивното определение е жалбоподателят [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от адвокат М. М., който го обжалва в срока по чл.276, ал.1 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните процесуални въпроси, за които твърди, че „са обусловили изхода на делото и са от съществено значение за правилното приложение на закона и за развитие на правото”:

• допустимо ли е съгласно чл.246 ГПК след като обяви решението съда да може по свой почин да го отменя или изменя;

• допустимо ли е съгласно нормата на чл.250 ГПК съда да допълва сам съдебния акт, без искане от страна по делото;

• допустимо ли е съда да се произнася с определение по въпроси, които са по същество на спора и касаят спора и спорното право и

• допустимо ли е съда да се произнася по същество на правния спор след като се е десезирал по делото тъй като се е произнесъл със съдебен акт по делото.

Ответниците по частната касационна жалба С. С. Р. с ЕГН [ЕГН], О. Й. Н. с ЕГН [ЕГН], Г. М. М. с ЕГН [ЕГН], С. Х. Ш. с ЕГН [ЕГН], Е. М. Г. с ЕГН [ЕГН], Т. А. Р. с ЕГН [ЕГН], всички от Р., М. Б. Т. с ЕГН [ЕГН] и П. Д. К. с ЕГН [ЕГН], двете от [населено място], Р. област и Д. Ж. Н. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], Р. област не вземат становище по допустимостта на касационното обжалване.

Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение, разгледа частната касационна жалба с оглед наведеното основание за допустимост на касационното обжалване и като взе предвид доводите на страната и данните по делото, приема следното:

За да потвърди определението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че допуснатото предварително изпълнение на основание чл.242, ал.1 ГПК на посоченото решение на районния съд, с което дружеството е осъдено да заплати на девет физически лица различни суми, представляващи неизплатено трудово възнаграждение, не представлява изменение или допълване на решението, нито е поправка на очевидна фактическа грешка, а е налице пропуск на съда да се произнесе с решението по приложение на чл.242, ал.1 ГПК, който може да бъде отстранен както по инициатива на съда, така и по молба на заинтересованата страна.

Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:

Въззивният съд с посоченото решение се е произнесъл по девет обективно и субективно съединени иска с правна квалификация чл.242 КТ с цена на всеки един от тях до 5 000 лева, поради което частната касационна жалба се явява процесуално недопустима.

По изложените съображения и на основание чл.274, ал.4 във връзка с чл.280, ал.2 ГПК Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение