Определение № 360 от 20.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2685/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Кооперация „Изгрев - М“ гр.Червен бряг, чрез адв. Г. А. С. от САК, срещу определение № 1595/23.11.2021 г. постановено по в.ч.гр.д. № 832/2021 г. на Плевенския окръжен съд, с което е потвърдено определение №260158/15.06.2021 г. по гр.д. №806/2020 г. на Районен съд -Левски. С последното е изменено на осн. чл.248 ГПК определение №260138/30.03.2021 г. по гр.д. №806/2020 г. на Районен съд Левски, в частта за разноските, като е осъдена „Кооперация „Изгрев - М“ [населено място] бряг да заплати на ЕТ“Д. Д.-95“ [населено място], обл. П. разноски в размер на 1000 лв. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното определение, иска се неговата отмяна. Поддържа се, че поради оттегляне на иск в с.з. на 30.03.2021 г. производствто по делото пред Районен съд – Левски е било прекратено. Сочи се, че ответникът до приключване на делото не е направил искане за присъждане на разноски и не е представил доказателства за извършването им, не бил докладван и списък по чл.80 ГПК. В допълнително представеното изложение по чл. 284, ал.3, т. 1 вр чл. 278, ал. 4 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване страната сочи наличието на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърди, че по процесуалноправния въпрос: до кой момент най-късно, може да бъде заявена валидно претенцията за разноски по чл. 80 ГПК, е налице противоречие с т.11 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС. Съставът на ВКС, Трето гражданско отделение, предвид данните по делото, намира че частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Относно допускане на касационното обжалване, съставът на ВКС, Трето гражданско отделение намира следното: За да постанови определението си, въззивният съд е констатирал, че на 26.03.2021 г., по гр.д. №806/2020 г. на Районен съд –Левски, образувано по искова молба на Кооперация „Изгрев-М“ [населено място] бряг против ЕТ“Д. Д.-95“ [населено място], обл. П., е постъпило становище от ответника, с което е заявено, че същия няма да присъства в откритото съдебно заседание насрочено за 30.03.2021 г., но не се противопоставя на разглеждането на делото в негово отсъствие, излагат се доводи по допустимостта и основателността на иска, и е направено искане за присъждане на разноски. Към становището били приложени: списък по чл.80 от ГПК, адвокатско пълномощно и договор за правна помощ, с вписано изплатено в брой възнаграждение на адвокат в размер на 1000лв. Становището било докладвано в проведеното на 30.03.2021 г. откритото съдебно заседание. В същото съдебно заседание, поради оттегляне на иска от страна на ищеца, производството по делото пред Районен съд – Левски било прекратено. Съобщението за прекратяване било връчено на ответника на 09.04.2021 г., като последния с молба, с пощенско клеймо от 16.04.2021 г. е поискал изменение на постановеното определение в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК, която е уважена от първоинстанционния съд. Въззивният съд е приел, че след прекратяване на производството по делото, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, в полза на ответника следва да се присъдят разноски, тъй като искането за присъждане им е направено в становище на ответника от 26.03.2021 г., с което са били представени и доказателства за действително извършени разноски в размер на 1000 лв., т.е. преди постановяване на прекратителното определение. Посочено е, че в т.11 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС се поставя изискването претенцията по чл.80 от ГПК да бъде заявена най-късно в заседанието, в което приключило разглеждане на делото в съответната инстанция. Посочено е също, че липсва пречка това да стане с отговора на ИМ, с допълнителна молба или заявление, като единственото условие е, те да са постъпили в съда преди или най-късно на датата на заседанието, когато делото е приключено, в конкретния случай - 30.03.2021 г., и ако съдът не се е произнесъл по тях своевременно, то редът за отстраняване на този пропуск е нормата на чл.248 от ГПК. При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че предпоставки за допускане на касационния контрол не са налице. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос, тъй като същия не притежава характеристиката на правен въпрос по смисъла на разясненията по т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ВКС, ОСГТК. Той не е обуславящ изхода на делото и не е изводим от дадените от въззивния съд правни разрешения. В обжалваното определение въззивния съд не е правил извод, че претенцията за разноски по чл. 80 ГПК може да бъде заявена валидно и след съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. Въпросът е привързан към собственото разбиране на касатора за установени по делото факти, които съдът не е приел да следват от анализа на доказателствата. Приетото от въззивния съд е, че искането за присъждане на разноски и представянето на доказателствата за извършването им са процесуално валидни действия, защото са извършени с молба- становище предхождаща проведеното по делото открито съдебно заседание, в което поради оттегляне на иска, производството по делото е било прекратено. Пропускът на първоинстанционния съд, да се произнесе по искането за разноски на ответника, в определението, с което е прекратено производството, е бил отстранен по реда на чл.248 от ГПК. Настоящият съдебен състав на ВКС в случая не намира основание и за служебно допускане на касационното обжалване, в която и да било от хипотезите на чл. 280, ал. 2, във вр. с чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. Предвид на горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение