Определение № 4802 от 23.10.2025 г. на ВКС по д. № 3878/2025 г.

Производство е по реда на чл. 135, ал. 5 от АПК. Образувано е по процесуален спор между Софийски градски съд (СГС) и Административен съд – София-област (АССО) относно подсъдността на материалноправния спор, предявен с искова молба (наименована „частна жалба“) с вх. № 14905 от 08.10.2024 година, подадена от Г. В. К. срещу Административен съд – София-град (АССГ). Исковата молба е била депозирана във Върховния административен съд, който с разпореждане от 09.10.2024 година я е изпратил на АССГ по компетентност. С разпореждане от 15.11.2024 година на и. ф. зам. председател на АССГ съдът е изпратил преписката по компетентност на Административен съд – София-област, позовавайки се на чл. 2в, ал. 1, т. 1 и чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ. В мотивите към разпореждането и. ф. зам. председател на АССГ е приел, че с исковата молба се претендира присъждане на обезщетение във връзка с правораздавателната дейност на АССГ, при упражняването на която ищецът твърди, че е нарушено правото на ЕС, поради което спорът е подсъден на административните съдилища. Доколкото ответник по спора е АССГ, на основание чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ делото е изпратено по компетентност на АССО - най-близкият родово компетентен административен съд. С определение № 1452/22.11.2024 г. по адм. д. № 1404/2024 г. състав на АССО е прекратил производството пред него и е изпратил делото по подсъдност на СГС. В мотивите към определението си АССО е приел, че предявеният иск не може да бъде квалифициран по чл. 1 ЗОДОВ, а следва да намери приложение общия исков ред по чл. 49 ЗЗД във вр. чл. 45 ЗЗД, който спор се разглежда от общите съдилища съгласно правилата за местната и родовата подсъдност по ГПК. Отделно от това е приел, че част от твърденията на ищеца сочат на извода, че е предявен иск по чл. 2б ЗОДОВ, който също подлежи на разглеждане от общите съдилища, доколкото ищецът твърди, че АССГ по адм. дело № 11406/2023 година не го е освободил от заплащането на държавна такса, което е ограничило достъпа му до правосъдие и е забавило разглеждане на делото. По тези съображения АССО е приел, че исковата претенция не попада в хипотезата за родовата подсъдност на административните съдилища по чл. 128, ал. 1, т. 6 от АПК и не подлежи на разглеждане от тях. Съобразявайки цената на иска и съгласно чл. 104, т. 4 от ГПК, АССО е намерил, че делото е подсъдно на СГС. С определение № 19120 от 07.10.2025 година по гр. дело № 13698/2024 година по описа на СГС състав на съда е повдигнал спора за подсъдност, като е приел в мотивите си, че предявеният иск следва да се разгледа по реда на АПК с оглед разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 6 АПК, тъй като е предявен иск с твърдения за обезщетяване на вреди, причинени от действия при разглеждане на административно дело /правораздавателна дейност/. Настоящият петчленен съдебен състав по чл. 135, ал. 5 от АПК намира, че компетентен да се произнесе по правния спор, предявен с исковата молба (наименована „частна жалба“) с вх. № 14905 от 08.10.2024 година, подадена от Г. К. срещу АССГ, е АССО, като съображенията за този извод са следните: Изложеното от ищеца не попада в никоя от хипотезите на специалните деликти по чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от ЗОДОВ и чл. 2б ЗОДОВ. Ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди като причинени му при осъществяване на правораздавателната дейност на ответния АССГ, поради което, съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 6 от АПК, искът подлежи на разглеждане по реда на АПК и е подсъден на административните съдилища, а не на общите съдилища. Съгласно чл. 7, ал. 2, изр. 1, предл. 1 от ЗОДОВ местно компетентен да разгледа иска е АССО, който е най-близкият административен съд в териториално отношение спрямо ответния АССГ. Мотивиран от гореизложеното, настоящият Петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд