Определение № 522 от 01.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 6424/2013 г.

Образувано е по частна жалба на А. Планетова С. срещу определение № 519 от 08.08.2013 г. по ч.гр.д. № 4678 /2013 г. на Върховния касационен съд, ІІІ г.о., с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на А. Планетова С. срещу определение № 1446 от 15.01.2013 г. по ч.гр.д. № 14228 /2012 г. на СГС, т.о., VІ-8 с-в.. Частният жалбоподател твърди, че определението на СГС подлежи на касационно обжалване, т.к. е преграждащо по-нататъшното развитие на делото и възможността за обжалването му не зависи от материалния интерес. Насрещната страна [фирма] твърди в отговор, че частната жалба е недопустима съгласно разпоредбите на чл.274,ал.4 и чл.280,ал.2 ГПК. Настоящият състав установи следното: Обжалваното определение е постановено от състав на ВКС и прегражда по-нататъшното развитие на делото, поради което обжалването му с частна жалба е допустимо съгласно чл.274,ал.2,предл.2 ГПК. За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС, ІІІ г.о. е приел, че съгласно чл.274,ал.4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а това са въззивните решения по граждански дела с цена на иска до 5 000 лева и по търговски дела с цена на иска до 10 000 лева; в случая предявените от А. Планетова С. против [фирма] искове са с цена под 5 000 лева (осъдителен иск за заплащане на сумата 1160.96 лева по чл.55,ал.1 ЗЗД, иск за заплащане на сумата 449.94 лева по чл.86,ал.1 ЗЗД) под размера, при който е допустим касационен контрол; размерът на цената на иска по искове за парични вземания е търсената сума, като при обективно съединение на искове, в каквато хипотеза са предявени настоящите претенции, преценката се прави за всеки иск поотделно; при тези обстоятелства се налага изводът, че частната касационна жалба е процесуално недопустима. Частната жалба е неоснователна по съображенията, изложени от състава на ВКС в обжалваното определение, към които настоящият състав може да препрати по реда на чл.278,ал.4 вр. чл.272 ГПК. Към това може да се добави, че разпоредбата на чл.274,ал.4 ГПК е ясна, тя установява като единствен критерий за допустимостта на обжалваните определения на въззивен съд допустимостта на касационно обжалване на въззивните решения по предявените искове, а не и соченият от А. С. критерий дали са преграждащи или не. Характеристиката на определенията като преграждащи (по чл.274,ал.1,пр.1 ГПК) е от значение за принципната обжалваемост на определенията и като предпоставка за обжалване на въззивни определения пред ВКС (чл.274,ал.3,предл.1 ГПК), но доколкото обжалване пред ВКС е допустимо според критерия на чл.274,ал.4 ГПК. Делото (гр.д. № 266 /2012 г. на РС Монтана) е образувано през 2012 г. (след 21.12.2010 г.), поради което по отношение на предявени с него искове, е приложима разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК в редакцията и от 21.12.2010 г., съгласно която решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лева за граждански дела не подлежат на касационно обжалване. (от значение е единствено цената на оценяемите искове, а не твърдения порок на въззивните решения - неправилност, недопустимост или нищожност) При горните изводи и при обоснованост на извода, че А. С. е предявила срещу [фирма] осъдителни искове за заплащане 1) на сумата 1160.96 лева на основание чл.55,ал.1 ЗЗД и 2) на сумата 449.94 лева на основание чл.86,ал.1 ЗЗД, всеки един от които е с цена под 5 000 лева, че определението на въззивния съд, с което е оставена без уважение частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд (това определение е потвърдено), с което производството е прекратено поради липсата на право на иск, не подлежи на касационно обжалване съгласно правилото на чл.274,ал.4 ГПК. Или: т.к. въззивно решение, което би било постановено по предявените от частния жалбоподател обективно съединените искове с цена на всеки един от тях под 5 000 лева, не би подлежало на касационно обжалване, то и определенията, постановени по това дело от въззивен съд не подлежат на обжалване с частна касационна жалба. Следователно частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Частният жалбоподател не претендира разноски и с оглед изхода от това производство няма право на разноски. Насрещната страна претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение, но не е представила списък на разноски, нито е доказала да е направил такива в настоящото производство, поради което и съгласно приетото с ТР № 6 /2012 г. няма право на разноски, но е защитавана от юрисконсулт и искането и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно за сумата 103.22 лева, определена съгласно чл.7,ал.1,т.7 вр. чл.7,ал.2,т.2 и т.1 от НМРАВ. Воден от изложеното настоящият състав