Определение № 415 от 01.08.2016 г. на ВКС по т. д. № 1483/2016 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], срещу разпореждане № В 324/15 от 09.05.2016г. по в.ч.т.д. № 324/2015г. на Великотърновски апелативен съд, с което е върната подадената от касатора частна касационна жалба вх. № 623 от 09.02.2016г. Частният жалбоподател поддържа, че не е съгласен с констатацията на съда, че на 20.04.2016г. е получил съобщението за отстраняване на нередовности на частната касационна жалба. Поддържа, че не е упълномощавал лица за получаване на призовки и книжа по делото, а съобщението е получено в пощенската кутия на 21.04.2016г., в подкрепа на което представя копие от входящия номер. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С разпореждане от 07.04.2016г. съдията – докладчик е оставил без движение подадената от [фирма] частна касационна жалба срещу постановеното от въззивния съд определение, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск, като е дал указания в едноседмичен срок от получаване на съобщението частната касационна жалба да бъде приподписана от адвокат, надлежно упълномощен да представлява частния жалбоподател пред ВКС, както и да бъде представено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Съобщението е връчено на частния жалбоподател на 20.04.2016г., което се установява от известието за доставяне. С молба вх. № 1988 от 03.05.2016г., подадена по пощата на 28.04.2016г., частният жалбоподател е посочил, че подадената от него частна жалба не представлява частна касационна жалба, поради което по отношение на нея не следва да се прилагат правилата за касационно обжалване. С обжалваното разпореждане съдията-докладчик, администриращ подадената от [фирма] частна касационна жалба срещу определение № 204 от 30.12.2015г. по в.ч.т.д. № 324/2015г. за допускане на обезпечение, е приел, че не са изпълнени в срок указанията за отстраняване на нередовностите й. Приел е, че указанията са съобщени на частния жалбоподател чрез упълномощено лице на 20.04.2016г., поради което срокът за отстраняване на нередовностите е изтекъл на 27.04.2016г. С оглед на това е приел, че молба с вх. № 1988/03.05.2016г. с п.к. – 28.04.2016г. е подадена след изтичане на определения срок, както и че с тази молба на практика е направен отказ да бъдат отстранени допуснатите нередовности на частната касационна жалба. Разпореждането е правилно. Подадената частна жалба срещу определението, с което въззивната инстанция допуска обезпечение на бъдещ иск, има характера на частна касационна жалба, тъй като съгласно чл.396 ГПК определението на въззивния съд подлежи на обжалване с частна жалба, ако са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. Поради това дадените от въззивния съд указания за отстраняване на нередовностите на частната касационна жалба са законосъобразни. В определения от съда срок нередовностите на частната касационна жалба не са били отстранени, като частният жалбоподател е представил молба, с която е отказал да изпълни дадените му указания. Дори и да се приеме, че съобщението за указанията на съда е било получено от частния жалбоподател на 21.04.2015г., както твърди в частната си жалба, а не на 20.04.2015г., указанията отново не са изпълнени, тъй като с подадената по пощата молба в законоустановения срок, считано от 21.04.2015г., частният жалбоподател е уведомил съда, че не дължи изпълнение на указанията. По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,