Определение № 1199 от 11.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4181/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 403/04.04.2025 г. по гр.д. № 1669/2024 г., с което Софийският апелативен съд е отменил решение № 260006/.07.03.2024 г. по гр.д. № 94/2019 г. на Софийския окръжен и е отхвърлил иска на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ) по чл. 145, ал. 2 ЗОНПИ срещу „Патрия“ ООД относно имота в [населено място], [община], Софийска област. Решението се обжалва от Комисията с искане да бъде допуснато до касационен контрол по въпроси, които обобщени и анализирани според разясненото в т. 1 ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС, се свеждат до следните въпроси (първите материалноправни, а последният – процесуалноправен): 1. По предявения иск по чл. 145, ал. 2 ЗОНПИ в анализа за определяне на значителното несъответствие в смисъла по § 1, т. 3 ДР ЗОНПИ самостоятелно ли участва имуществото, което ответникът - контролирано лице в смисъла по § 1, т. 6 и т. 15 ДР ЗОНПИ, е придобил в периода по чл. 112, ал. 3 ЗОНПИ? 2. За да възникне материалното право на държавата на отнемане на това имущество, необходимо ли е то да надвишава размера по §1, т. 3 ДР ЗОНПИ и да има връзка с престъпна дейност на проверяваното лице? и 3. Дължи ли въззивният съд указания за пропуснатите възможности по доказването, ако с доклада по делото първата инстанция не е разпределила доказателствената тежест между страните за установяването на фактите, изведени в последния материалноправен въпрос? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, и твърди материалноправните да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а процесуалноправният да е решен в противоречие с т. 2 ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС – допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. т. 3 и 1 ГПК. По същество се оплаква, че решението е постановено при съществено процесуално нарушение и в нарушение на материалния закон. Оплаква се, че въззивният съд е приложил спрямо Комисията неблагоприятните последици на доказателствената тежест за факта на връзката, визирана в последния материалноправен въпрос, но за него не е давал указания, каквито не съдържа и докладът на първата инстанция, като твърди, че това е причината спорът да бъде решен в нарушение на материалния закон. Ответникът „Патрия“ ООД, ответник и по касация, възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че по въззивната жалба на „Патрия“ ООД срещу първоинстанционното решение за уважаване на иска по чл. 145, ал. 2 ЗОНПИ относно имота в [населено място], Общ. Божурище, Софийска област, за който е намерил за установено да е придобит от ответното дружество в периода на проверката по чл. 112, ал. 3 ЗОНПИ, производството пред него следва да се развие само с участието на КОНПИ и „Патрия“ ООД - контролирано дружество в смисъла по § 1, т. 6, вр. т. 15 ДР ЗОНПИ (50 % от дяловете му притежава проверяваното лице, а останалите – синовете му по равно). Приел е, че надлежната легитимация на „Патрия“ ООД като единствен ответник по този иск произтича от обжалваемия интерес и от влязлото в сила определение по гр.д. № 94/2019 г. СОС за прекратяване на производството по другите искове, които КОНПИ първоначално е предявила и срещу Е. Й. Г. – проверяваното лице, привлечено за обвиняем за престъплението по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 6, пр. 2 и т. 7, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК (чл. 108, т. 18 ЗОНПИ), и Р. Д. Г. – негова съпруга. Намерил е, че в периода на проверката - 27.11.2004 г. – 2014 г. с договор по н.а. № 117/30.09.2010 г. Е. Г. е купил от другите съсобственици Ѕ от имота в [населено място], [община], Софийска област, а с договор по н.а. № 185/08.11.2010 г. съпрузите Г. са продали имота на „Патрия“ ООД. Имотът е оценен на сумата 93 824 лв. – пазарна стойност към момента на придобиването му от контролираното лице (чл. 148, ал. 2, т. 1 ЗОНПИ). От финансовата загуба 2 919.20 лв., която се установява от ГФО за 2010 г., вписан в търговския регистър по партидата на „Патрия“ ООД, и при неблагоприятни последици на доказателствената тежест, въззивният съд е намерил, че контролираното дружество е нямало собствени средства, за да го купи. Преценявайки, че това е единственото имущество, което „Патрия“ ООД е придобило през 10-годишния период на проверката, а неговата пазарна стойност е под 150 000 лв., въззивният съд е намерил да не е налице значително несъответствие в смисъла по § 1, т. 3 ДР ЗОНПИ. Добавил е, че искът по чл. 145, ал. 2 ЗОНПИ е неоснователен и поради това, че по делото не са ангажирани, респ. събрани, доказателства вложените средства за имота да са от престъпната дейност по чл. 108, т. 18 ЗОНПИ. Материалноправната разпоредба на чл. 145, ал. 2 ГПК е в публичен интерес, докладът на първата инстанция не съдържа такива указания към Комисията, а въззивната инстанция също не ги е дала (т. 2 ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС). На настоящия състав не е известна практика на Върховния касационен съд, която да приема, че когато КОНПИ като процесуален субституент на държавата претендира отнемане на незаконно придобито имущество от контролирано лице (в смисъла по § 1, т. 6 и т. 15 ДР ЗОНПИ), надлежно легитимиран ответник по иска е само контролираното лице. Решението, в което като въззивник/ответник е участвал само „Патрия“ ООД, е вероятно недопустимо. Макар да е налице основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК за допускане на касационния контрол, а повдигнатите въпроси да са обуславящи (чл. 280, ал. 1, т. 3 и 1 ГПК), касационното производство следва да се спре. Вторият материалноправен въпрос е включен в предмета на висящото тълк.д. № 1/2026 г. ОСГК на ВКС. При тези мотиви, съдът,