Определение № 2271 от 15.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 1146/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. „Банка ДСК“ АД чрез юрисконсулт Живко Димитрушев обжалва разпореждане № 1401 ОТ 08.04.2025 г. на ОС-Пловдив по в.гр.д. 1778/24 г., ОС – Пловдив, с което е върната касационната жалба вх. № 10 374 от 19.03.2025 г. по входящия регистър на Окръжен съд – Пловдив, подадена от „Банка ДСК“ ЕАД против решение № 1218 от 23.10.2024 г., постановено по в.гр.д. 1778/24 г. по описа на ОС-Пловдив. Излага съображения, че делото е с гражданско-правен характер. Счита, че спорът има потребителски характер, тъй като правоотношенията между страните произтичат от договор за потребителски кредит, където кредитополучателят-насрещна страна е физическо лице, нетърговец. По отношение на обжалваното решение, прагът за достъп до касационно обжалване бил 5 000 лв, като при граждански дела. Позовава се на практиката на ВКС – определение № 253/06.07.2020 г. по ч.гр.д. 1439/20 г, IV ГО на ВКС. Моли да се отмени обжалваното разпореждане и да се върне делото за администриране на подадената касационна жалба. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е в срок. Подадена от легитимирана да обжалва разпореждането страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. За да върне касационната жалба на „Банка ДСК“ ЕАД срещу решение № 1218 от 23.10.2024 г. по т.д. 1778/24 г., ОС- Пловдив, въззивният съд е приел, че въззивното производство било образувано за проверка на първоинстанционния акт, постановен по иск с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 5, ал. 1 от Закона за кредитиране на студенти и докторанти. Спорът между страните произтичал от сключен договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти. Последният представлявал абсолютна търговска сделка, по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 7 от ТЗ, тъй като бил сключен съгласно разпоредбата на ТЗ. Освен това по смисъла на чл. 286, ал. 1 от ТЗ, сключването му се свързвало с упражняваното от дружеството дейност по занятие. В тази хипотеза бил приложим критерият за допускане до касационно обжалване на търговски дела, с цена на иска над 20 000 лв. С оглед това и предвид цената на иска, в настоящия случай, била по-ниска от регламентираното в чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ГПК. Следствие на това администриращият съд е приел, че депозираната касационна жалба е недопустима. Предмет на търсената защита пред съда е осъдителен иск на „Банка ДСК“ АД срещу физическо лице, с трайно пребиваване и адрес във Великобритания, както и гражданин на Великобритания. Искът е основан на неизпълнение на договорни задължения, съгласно договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД. В случая, следва да се приеме, че решението подлежи на обжалване пред касационната инстанция. Цената на предявените искове са съответно за главница 12 409,60 лв и договорна лихва от 641,80 лв за периода от 28.10.2021 г. до 23.06.2022 г. Не може да се приеме тълкуването от въззивния съд, че след като спорното правоотношение се основава на абсолютна търговска сделка, спорът е търговски. Законодателят не е възприел такъв подход. Подходът за ограничаване на касационно обжалване е свързан с цената на иска и вида на делото, като е направено разграничение относно цената на иска по търговски и граждански дела. Дали предявеният пред съда спор е граждански или търговски се определя още към предявяване на иска, с оглед търсената защита и предявеното материално право. Как се разграничават гражданските от търговските дела е разяснено в Тълкувателно решение 3 от 23.02.2022 г. по тълк.д. 3/19 г. на ОСГТК на ВКС. Тълкуването е, че когато делото е образувано с искане за защита на нарушено материално право, регламентирано в гражданското законодателство, независимо от неговия вид - облигационно, вещно, семейно, трудово и др. - делото е гражданско. Търговският спор и търговското дело са резултат на обособяване на търговското право от гражданското. С оглед чл. 169 ДФЕС законодателят е въвел изискването на чл. 113 от ГПК, като ефикасно процесуалноправно средство за защита на потребителите. Делата от и срещу потребители се разглеждат по общия исков ред като граждански дела. Дали лицето е потребител се определя съгласно § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. С оглед трайната практика на ВКС, обективирана в определение № 171/11.05.2021 г. по ч.гр.д. № 678/2021 г. на ІV г. о., Определение № 60287/30.09.2021 г. по ч.гр.д. № 3086/2021 г. на ІV г. о., и Определение № 60366/22.10.2021 г. по ч.гр.д. № 3772/2021 г. на ІІІ г. о., е прието, че договорът за кредит, сключен по реда на ЗКСД, има потребителски характер като сключен от физическо лице за цел, която може да се приеме, че е извън неговата търговска дейност или професия. Следва да се приеме, че защитата, която е потърсена от „Банка ДСК“ ЕАД срещу физическо лице се основава на неизпълнение на договорно задължение. С оглед регламента на договора и ЗКСД, физическото лице, което ползва кредит, чийто регламент е предвиден в този закон има качеството потребител. Следователно е приложима разпоредбата на чл. 113 от ГПК и делото следва да се приеме, че е гражданско. При наличие на гражданско дело, допустимостта на касационната жалба с оглед цената на иска се определя по правилото, предвидено, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, предвиждащо необжалваемост на актовете с цена на иска до 5 000 лв. В случая цената на иска е над тази сума и следователно отсъства ограничение на правото на касационно обжалване. Разпореждането на въззивния съд е постановено в противоречие на чл. 113 от ГПК и чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК. Изложените съображения, основани само на абсолютния характер на сделката като търговска, тъй като сключеният между страните договор, бил за банков кредит, не могат да се споделят. Законодателят последователно е въвел специални правила относно защитата на потребителите, сред които и правилата за определяне на делата, заведени от и срещу потребители, като граждански дела. Следствие от това, е допустимо и касационното обжалване при цена на иска над 5000 лв. С оглед изложеното следва да се приеме, че касационната жалба е допустима и следва да се отмени обжалваното разпореждане. Делото следва да се върне на въззивния съд за администриране на касационната жалба. По изложените съображения ВКС