Определение № 150 от 15.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1513/2010 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. А. П. и К. С. П. против решение от 19.07.2010 г., постановено по в.гр.д.№ 4043/2006 г. от С. градски съд, ІІ”а” отд. Ответникът оспорва наличието на касационни основания, относно допускането на касационното обжалване. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да отхвърли предявения ревандикационен иск за спорната между страните част от недвижим имот, въззивния съд е приел, че дворищната регулация от 1959 година за[населено място], кв.К., съответствува на имотните граници между имотите към настоящия момент. Приел е, че последващата регулация от 1968 г., изменена през 1971 г. и 1975 г. не е приложена, като въпреки заплащането на обезщетение за придадените по регулация от страна на праводателите на ищците на праводателя на ответника, тя не е приложена, тъй като не е извършено фактическо завземане на придадените части от имота. Предвид липсата на фактическо завземане на придадените по регулация части, съдът е приел, че регулационния план от 1968 г. с последващите изменения от 1971 г. и 1875 г., че регулацията не е приложена, като оттук е направил и своя извод за неоснователност на предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС, приемайки, че ищците не са собственици на придаваемите части, въпреки установената по делото идентичност на тези части със спорната част от имота. В изложението на касационните основания се сочи, че въззивния съд се е произнесъл по правен въпрос, обусловил изхода на спора, в противоречие със задължителна съдебна практика – касационно основание за допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Сочения правен въпрос е кумулативно или алтернативно дадени са предпоставките, за да се счита приложена регулация, а именно: заплащане на придаваемите по регулация части и/или тяхното фактическо завземане. Съдът е приел по така поставения правен въпрос, че предпоставките са кумулативно дадени – следва да е налице както заплащане на придаваемите по регулация части, така и да е налице фактическо завземане на същите части. Това произнасяне на въззивния съд по този правен въпрос е в противоречие с възприетото от ВС в ТР №3/1993 г. на ОСГК на ВС, в което е възприето обратното становище, т.е. че тези две предпоставки не са кумулативно дадени. Това противоречие на възприетото от въззивния съд по поставения правен въпрос е достатъчно основание за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК – поради противоречие със задължителна съдебна практика. На жалбоподателите следва да се укаже да внесат държавна такса по сметката на ВКС в размер на 150 лева, за разглеждане на касационната жалба. Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия