Определение № 1763 от 24.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 117/2024 г.

взе предвид следното.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ответника Х. И., чрез назначения на основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, срещу въззивно решение на Бургаски окръжен съд.

Ищецът ЗК „Лев Инс“ АД оспорва жалбата.

По допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

Произнасяйки се по жалба на ответника, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният по реда на чл. 422 ГПК установителен иск по чл. 500, ал. 1, т. 1 ГПК за установяване на претендираното от ищеца регресно вземане на основание сключения между страните договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за изплатено от ищеца на трето лице обезщетение за вреди, настъпили в резултат на пътно-транспортно произшествие.

Допускане на касационното обжалване се иска на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, като се поддържа, че въззивното решение е очевидно неправилно, тъй като противоречи на съществените правни разпоредби и безспорни и основни положения в гражданския процес и не намира никакво основание в закона, с препращане към изложените в касационната жалба оплаквания.

Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК във връзка с въпросите:

• при наличието на извънсъдебно споразумение, което не обхваща въпроса за наличието на сключена гражданска отговорност, ищецът носи ли тежестта да докаже наличието на валидно сключена гражданска отговорност към момента на причиняване на ПТП;

• неподписани и изрично оспорени с отговора на исковата молба книжа, които не представляват доказателства по ГПК, доказват ли факти и по-конкретно сключване на гражданска отговорност;

• неподписани и изрично оспорени с отговора на исковата молба книжа, които не представляват доказателства по ГПК, но при наличие на извънсъдебно споразумение, което не обхваща изрично въпроса за сключване на гражданска отговорност, доказват ли сключване на гражданска отговорност;

• при наличие на извънсъдебно споразумение, което не признава факта на шофиране след употреба на алкохол, следва ли ищецът да докаже по делото шофиране след употреба на алкохол от страна на ответника при условията на пълно и главно доказване;

• при оспорване на документи, издадени в чужбина и недоказване на факта, че е спазен чуждият закон, уреждащ компетентността за издаване на документи във вида и формата за тяхното издаване, следва ли да се кредитират тези доказателства;

• могат ли да се използват като доказателства документи, издадени в чужбина, при условие, че в писмото за предоставяне на документите от досъдебното производство е указано изрично, че досието не може да бъде предоставяно на трети лица, без да има предварително съгласие на прокуратурата и ако такова съгласие не е предоставено по делото.

Касационно обжалване не следва да се допуска.

Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

В разглеждания случай от мотивите на обжалваното решение, относими към обжалваната част, не се установява да е налице очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл. Решението нито е явно необосновано при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нито се основава на приложение на несъществуваща или отменена норма или приложение на норма в смисъл, противоположен на действителния. Изложените от жалбоподателя бланкетни доводи за противоречие със съществени правни разпоредби и безспорни и основни положения в гражданския процес и липса на основание в закона не обосновават изискваната от чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК очевидност на посочените в касационната жалба пороци на въззивното решение в посочения по-горе смисъл на понятието, установен от съдебната практика. Липсата на конкретна аргументация е достатъчна причина за отказ да се допусне касационно обжалване на това основание, доколкото, макар и очевидната неправилност да изключва предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, касационната инстанция по общо правило не следи служебно за правилността на въззивното решение, като не разполага с правомощието да отмени същото на основание, неизтъкнато от жалбоподателя (арг. чл. 290, ал. 2 ГПК). С оглед последното в тежест на жалбоподателя е да посочи и обоснове кое от въведените в касационната жалба оплаквания за неправилност (касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК) отговаря и на квалифициращите признаци за „очевидна“ неправилност, посочени по-горе, което в конкретния случай не е сторено.

Не се обосновава и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Според разясненията по т. 4 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК основанието „значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото“ изисква наличието на едно от следните условия: 1) създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, която следва да бъде изменена; 2) съдебна практика, създадена при остарели правна уредба или обществени условия, която следва да бъде осъвременена поради настъпили изменения в уредбата или обществените условия; 3) непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, поради което съдебната практика следва да бъде създадена или осъвременена.

В разглеждания случай не се обосновава нито една от посочените форми на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не се твърди по поставения въпрос да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика, която следва да бъде изоставена. Не се поддържа също да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика. Не се твърди и липса на практика (което се свързва с третата форма на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), нито се обосновава наличие и на останалите елементи на тази форма – да е налице непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която именно да налага създаването на съдебна практика. Освен възпроизвеждането на разпоредбата на закона, че поставените въпроси са от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, конкретни аргументи в тази насока не са изложени, което изключва допускането на касационното обжалване.

На основание чл. 47, ал. 6 ГПК назначеният особен представител на ответника има право на възнаграждение за касационното производство за сметка на внесения от ищеца депозит. При съобразяване на степента на фактическа и правна сложност на касационното производство възнаграждението следва да бъде определено в размер на 100 лв.

Съобразно направеното в отговора на жалбата искане на ищеца следва да бъдат присъдени на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените за касационното производство разноски в размер на 100 лв.

С тези мотиви съдът