Определение № 788 от 19.02.2025 г. на ВКС по д. № 169/2025 г.

Производството е по реда на чл.135, ал.5 АПК. Образувано е по повдигнат от Бургаския районен съд спор за подсъдност относно това кой съд е компетентен да разгледа подадената от А. А. Т. искова молба вх.№ 6085 от 12.09.2024 г. по описа на Административен съд- Хасково в частта й по претенцията за прогласяване нищожността на заповед за задържане на Т. от 16.09.2023 г., издадена от И. Б.- командир на отделение Сектор „Специализирани полицейски сили“ на ОДМВР- Бургас. С определение № 5918 от 18.12.2024 г. по адм.д.№ 869 от 2024 г. Административен съд- Хасково е прекратил производството по адм.д.№ 869 от 2024 г., образувано по исковата молба на А. Т. вх.№ 6085 от 12.09.2024 г., в частта му относно прогласяване нищожността на заповед за задържане на Т. рег.№ 251зз-220 от 16.09.2023 г., издадена от командир на отделение Сектор „Специализирани полицейски сили“ на ОДМВР- Бургас, и е изпратил делото в тази част по подсъдност на Бургаския районен съд. Мотивите на административния съд да постанови този съдебен акт са, че исковата молба в тази й част представлява жалба срещу горепосочената заповед за задържане и съгласно чл.72, ал.4 от ЗМВР компетентен да се произнесе по нея е районният съд по седалището на органа, издал заповедта. С определение от 09.01.2025 г. по гр.д.№ 115 от 2025 г. Бургаският районен съд, VII граждански състав е повдигнал спор за подсъдност с мотив, че тъй като със същата искова молба А. Т. претендира и за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от горепосочената заповед, на основание чл.204, ал.3 във връзка с чл.203, ал.1 АПК компетентен да се произнесе по искането за прогласяване нищожността на заповедта е административният съд, пред който е предявен искът за обезщетението. По така повдигнатия спор за подсъдност настоящият петчленен състав на ВКС и ВАС приема, че компетентен да се произнесе по иска за прогласяване нищожността на заповедта за задържане на А. Т. е Бургаският районен съд. Съображенията за това са следните: Действително, съгласно чл.204, ал.3 АПК, когато се претендира обезщетение за вреди от нищожен или оттеглен административен акт, незаконосъобразността на акта се установява от административния съд, пред който е предявен искът за обезщетение. Това е така, когато ищецът не е предявил отделно искане за прогласяване на нищожността на административния акт, а само в обстоятелствената част на исковата си молба твърди нищожност на акта и въз основа на това претендира за присъждане на обезщетение за вредите от този акт. В този случай административният съд инцидентно /само в мотивите на решението си/ се произнася по нищожността на акта, а постановява диспозитив за присъждане на обезщетение за вреди от този акт или за отхвърляне на иска за обезщетение. Когато обаче в петитума на исковата молба е заявена изрична претенция за прогласяване на нищожността на административния акт, компетентен да разгледа и се произнесе по тази претенция в диспозитива на решението си е съдът, който е компетентен да разгледа жалбата срещу този акт. В конкретния случай в исковата си молба А. Т. е предявил отделно искане за прогласяване на нищожността на заповедта му за задържане, поради което и съгласно чл.72, ал.4 ЗМВР компетентен да се произнесе по това негово искане е районният съд по седалището на органа, издал заповедта, в случая Бургаския районен съд. По изложените съображения настоящият петчленен състав от съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд