Определение № 1332 от 17.03.2026 г. на ВКС по д. № 521/2026 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 5 АПК. С определение № 3033 от 09.02.2026 г. по гр. д. № 11318/2025 г. Софийски градски съд е повдигнал спор за подсъдност между него и Административен съд София-град относно съдебното производство, образувано по искова молба на „Еврофутбол“ ООД срещу Националната агенция за приходите (НАП), вкл. в качеството ѝ на правоприемник на Държавната комисия по хазарта (ДКХ), Народното събрание на Република България (НС), Върховния административен съд (ВАС) и Административен съд София-град (АССГ), за заплащане на парични обезщетения за причинени имуществени вреди – претърпени загуби, пропуснати ползи и неимуществени вреди, в резултат на нищожен акт за установяване на публични държавни вземания (АУПДВ), наказателни постановления, отменен ревизионен акт и нарушаване на правото на Европейския съюз. Делото пред СГС е образувано, след като с определение № 32656 от 06.10.2025 г. по адм. д. № 1548/2025 г. АССГ е приел, че е сезиран с иск по чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ, но не е компетентен да разгледа спора. Заключил е, че съобразно разпоредбата на чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ редът за разглеждане на искове за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, е: по реда на Административнопроцесуалния кодекс - за вреди по чл. 1, ал. 1, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и ВАС; по реда на Гражданския процесуален кодекс - извън случаите по т. 1, като ответникът по делата се определя по реда на чл. 7. Разпоредбата на чл. 2в, ал. 2 постановява, че „когато искът по ал. 1 е предявен срещу няколко ответници, се разглежда по реда на Административнопроцесуалния кодекс, ако страна по делото е административен съд, Върховният административен съд или юридическо лице за вреди, причинени при или по повод административна дейност“. Съдията докладчик по адм. д. № 1548/2025 г. на АССГ е намерил, че с исковата молба се поддържа искане за осъждане и на Народното събрание на Република България, което, предвид чл. 62, ал. 1 от Конституцията на Република България, осъществява законодателната власт и упражнява парламентарен контрол. Тези функции са различни от „административно обслужване“ и „административна услуга“; не е налице административна дейност по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ, поради което делото е подсъдно на СГС. Софийски градски съд, след като е получил делото, с разпореждане е оставил исковата молба без движение, като е указал на ищеца да уточни предявените искове за изясняване на действията, бездействията и постановените актове от всеки от ответниците, от значение за определяне на компетентния съд. Във връзка с указанията, по делото е депозирана молба вх. № 283/05.01.2026 г. Съдът, въз основа на исковата молба, направените пред него уточнения, както и тези пред АССГ с молба от 30.04.2025 г., е приел, че „Еврофутбол“ ООД твърди, че е претърпял вреди под формата на пропуснати ползи в размер на 400 млн. лева, неимуществени вреди в размер на 500 000 лв. и преки щети в размер на 12 259 706.53 лв., като излага различни основания за възникване на отговорност да бъде обезщетен с тези суми и предявява искове, съединени по различен начин; ищецът сочи, че ще се счита удовлетворен от присъждане на трите суми, независимо на кое основание и срещу кой ответник. Съставът на СГС е посочил, че извършваната служебна дейност, респ. бездействие при нормативно задължение да действа, от страна на ДКХ, респ. НАП, представлява административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, и на основание ал. 3 от същата разпоредба исковете за вреди от тази дейност се разглеждат по реда, установен в АПК, като местната подсъдност се определя по чл. 7, ал. 1 от закона. Когато тази дейност е причинила вредите поради достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, исковете за обезвреда се разглеждат от съдилищата по реда на чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ – по реда на АПК, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и ВАС. Следователно по реда на АПК следва да бъдат разгледани и исковете срещу АССГ и ВАС. Съдът е визирал, че в чл. 2в, ал. 2 ЗОДОВ изрично е уредено, че когато искът по ал. 1 е предявен срещу няколко ответници, той се разглежда по реда на АПК, ако страна по делото е административен съд, Върховният административен съд или юридическо лице за вреди, причинени при или по повод административна дейност. Последната разпоредба урежда изключителната компетентност на административните съдилища по исковете по делото срещу НАП, включително като правоприемник на ДКХ, срещу ВАС и срещу АССГ. В съдебната практика също така е възприето разрешението, че НС може да отговаря за причинени вреди, настъпили от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС по смисъла на чл. 2в ЗОДОВ, както и че извършваната от него законодателна дейност не е нито административна, нито правораздавателна. При това разрешение, предявените срещу него искове подлежат на разглеждане по правилата на чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ по реда на ГПК и са подсъдни на общите съдилища. Ето защо, по предявените с исковата молба искове за присъждане на обезщетение, дължимо солидарно от четиримата ответници НАП, НС, ВАС и АССГ, респ. дължимо солидарно от НАП, НС и АССГ, е налице едновременно уредена компетентност да ги разгледа и административният съд, и гражданският съд. Софийски градски съд е отбелязал, че счита подобно съединяване на исковете в едно производство за недопустимо, тъй като претенциите подлежат на разглеждане по различен ред, но доколкото ищецът твърди, че по този именно начин ще получи защита, и доколкото страни по исковете са ВАС и АССГ с уредена за тях изрична подсъдност на административните съдилища, е приел, че подсъдността на административните съдилища поглъща тази на общите съдилища и исковете следва да бъдат разгледани от административен съд. Софийски градски съд е намерил, че от компетентността на Административен съд София-град са всички искове, с изключение на предявените срещу НС, като самостоятелен ответник. Разделил е производството по предявените искове, като е оставил за разглеждане от СГС тези, предявени срещу НС, като самостоятелен ответник. Относно останалите е повдигнал спор за подсъдност. По повдигнатия спор за подсъдност настоящият петчленен състав на съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд на Република България намира следното: Административен съд София-град е сезиран с искова молба на „Еврофутбол“ ООД, по която е образувано адм. д. № 1548/2025 г. Предявените главни искове са с правно основание чл. 2в ЗОДОВ и са насочени срещу НАП (вкл. в качеството ѝ на правоприемник на ДКХ), НС, ВАС и АССГ, за заплащане на обезщетения за пропуснати ползи, неимуществени вреди и преки щети, при условията на солидарна отговорност. Най-общо, от ищеца се твърди, че от НС в продължение на години (в периода 01.01.2014 г. – 01.01.2024 г.) е поддържано, в нарушение на правото на ЕС, неясно законодателство, а именно чл. 30, ал. 3 ЗХ, въвеждащ два вида облагане с държавна такса, което е довело до различни и противоречиви тълкувания и прилагане (също в нарушение на правото на ЕС) на чл. 30, ал. 3 ЗХ от останалите ответници, както и възможност същите да злоупотребяват с това, увреждайки ищцовото дружество, чрез издаване на нищожен акт за установяване на публични държавни вземания, незаконосъобразни ревизионни актове, наказателни постановления, решения за отнемане на лицензи, принудително събиране на суми и др. от страна на ДКХ и НАП, чиито актове са частично потвърдени от АССГ и ВАС. Според ищеца всички актове, действия и бездействия на ответниците, в съвкупност, като кумулативен ефект, му причиняват вреди. При условията на евентуалност са предявени искове с правно основание чл. 1, ал. 1 и чл. 2в ЗОДОВ за същите вреди срещу същите ответници, самостоятелно или при условията на солидарна отговорност на част от тях, при заявена последователност. При условията на кумулативно съединяване са предявени и искове срещу НАП, на основание чл. 4, § 3 ДФЕС и произтичащия от него принцип на ефективност - за осъждане на този ответник да преустанови нарушението и да възстанови положението преди него. Съобразно отразеното по-горе, производството по претенциите, предявени самостоятелно срещу НС, са отделени в самостоятелно производство пред СГС. С измененията на ЗОДОВ (ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.) е установен ясен критерий относно подсъдността на делата по исковете за отговорността на държавата и на нейни органи за вреди, причинени от нарушение на правото на ЕС, а именно: когато увреждащото нарушение е извършено при или по повод изпълнение на административна дейност или при правораздавателната дейност на административните съдилища (включително на ВАС), делото е подсъдно на съответния административен съд и се разглежда по реда на АПК (чл. 2в, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ); във всички останали случаи (включително, когато увреждащото нарушение е извършено при осъществяване на законодателната дейност на НС) делото е подсъдно на съответния общ (граждански) съд и се разглежда по реда на ГПК (чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ). Със същото законодателно изменение - в чл. 4, ал. 2 (нова) ЗОДОВ - изрично е уредена и солидарната отговорност. Съответно, в чл. 2в, ал. 2 ЗОДОВ е уредена и колизионната хипотеза, при която ответниците са няколко и твърдените от ищеца техни увреждащи нарушения на правото на ЕС попадат едновременно и в двете хипотези по т. 1 и по т. 2 на чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ, т.е. поне едно от твърдените увреждащи нарушения е извършено от някой от ответниците при или по повод изпълнение на негова административна дейност или при правораздавателната дейност на административните съдилища; в тези случаи, съгласно чл. 2в, ал. 2 ЗОДОВ, делото също е подсъдно на съответния административен съд и се разглежда по реда на АПК. При очертания по-горе предмет на спора, компетентен да се произнесе по него е административният съд. От „Еврофутбол“ ООД се поддържа, че претърпените от него вреди са причинени от съчетаната, във верижна връзка и последователност, различна по характера си дейност на законодателен, административен и съдебен орган (административен съд), поради което, на първо място, ангажира солидарната им отговорност. От значение в случая е, че се търси обезщетение за вреди, причинени от административната дейност на НАП (ДКХ), както и от правораздавателната дейност на АССГ и ВАС, осъществена в нарушение на правото на ЕС, поради което, въпреки че като солидарен ответник е посочено и НС, приложение намира разпоредбата на чл. 2в, ал. 2 ЗОДОВ. Същевременно няма съмнение, че евентуално предявените искове срещу НАП, АССГ и ВАС, основани на разпоредбите на чл. 1, ал. 1 и чл. 2в ЗОДОВ, са подсъдни на административния съд. В горния смисъл е налице и константна практика на петчленни състави на ВКС и ВАС: определение № 13/19.05.2022 г. по ч. гр. д. № 12/2022 г., определение № 4638/16.10.2024 г. по ч. гр. д. № 2550/2024 г., определение № 889/24.02.2026 г. по ч. гр. д. № 3119/2025 г. и др. Предвид разпоредбата на чл. 7, ал. 2, изр. първо ЗОДОВ, делото следва да се изпрати на Административен съд София-област, като най-близък на ответника Административен съд София-град. По изложените съображения настоящият петчленен състав от съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд