Определение № 2824 от 28.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 166/2026 г.
ВКСIII гражданско отделение28.05.2026 г.докладчик Владимиров
Диспозитив
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 906 от 26.06.2025 г. по гр. д. № 192/2025 г. на Апелативен съд – София, 16-ти граждански състав. УКАЗВА на жалбоподателите С. П. Ч. и Ч. С. А., и М. Ц. А. в едноседмичен срок от съобщението да внесат държавна такса в размер на сумата от по 16 (шестнадесет) евро – съответно за първия и общо за втория и третата от тях, по сметка на Върховния касационен съд и да представят документ за внасяне на таксата в деловодството на Върховния касационен съд в същия срок. В противен случай касационната им жалба ще бъде върната на основание чл. 286, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 284, ал. 3, т. 4 ГПК, а производството пред касационния съд прекратено. След изпълнение на указанията делото да се докладва на председателя на трето гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на С. П. Ч., чрез адв. Д. и на Ч. С. А., и М. Ц. А., чрез общия им пълномощник адв. Д., против решение № 906 от 26.06.2025 г. по гр. д. № 192/2025 г. на Апелативен съд – София, 16-ти граждански състав.
Ответникът и по двете жалби – „Дирак - Д“ ООД, ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място], чрез адв. А., в писмения отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК взема становище за липсата на предпоставки за допускане на касационен контрол и за
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК и са процесуално допустими.
За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното:
Предмет на касационните жалби е посоченото решение в частта, в която е допълнено по реда на чл. 250 ГПК въззивно решение № 525 от 28.04.2025 г. по гр. д. № 192/2025 г. на Апелативен съд – София в частта за потвърждаване на решение № 4763 от 07.08.2024 г. по гр. д. № 902/2022 г. на Софийски градски съд в частта за осъждането на ответниците и настоящи касатори да заплатят на ищеца „Дирак – Д“ ООД суми за получена площ, надхвърляща договорения размер на обезщетението срещу учреденото право на строеж, по искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД (предявени като частични) с присъждане на законната лихва върху сумата на съответната главница, считано от датата на предявяване на исковете – 28.01.2022 г. до изплащането.
Въззивният съд е постановил исканото от ищеца допълване на решението си в частта на законната лихва върху вземането по чл. 79, ал.1 ЗЗД с горния характер за времето от предявяване на иска до изплащането като е приел, че в постановения съдебен акт липсва формирана от съда воля по предмета на спора. Разяснил е, че част от този предмет е именно искането на ищеца за присъждане на изтеклата лихва върху главниците, за времето след предявяване на исковете. Посочил е, при позоваване на решение № 3405/03.07.2024г. по гр. д. №1536/2023г. на ВКС, III г.о., че по законната лихва, макар и да е законна последица от уважаване на иска, следва да има изричен диспозитив в случаите, когато ищецът претендира такава. Изтъкнал е и довод, че първоинстанционното решение е обжалвано с въззивни жалби от насрещните страни по спора, а не само от ответника.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК ответниците – касатори обосновават искането за допускане на обжалването с доводи за вероятна недопустимост на допълнителното решение на въззивния съд (основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК) и очевидната му неправилност (чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК). Поставят от всеки от жалбоподателите правни въпроси, които се считат за значими с оглед предмета на конкретното дело и по тях се твърди отклонение с практиката на ВКС – основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Въпросите, които повдига ответникът С. Ч. са следните:
- „Длъжен ли е въззивният съд да допълни решението си по чл. 250 ГПК чрез присъждане на законна лихва, ако първоинстанционният съд не се е произнесъл по акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, не е поискано допълване на неговото решение в тази част и не е заявено ново искане по чл. 214, ал. 2 ГПК до приключване на устните състезания пред въззивната инстнация?“
- „Длъжен ли е съдът да обсъди в мотивите си всички обстоятелства по делото и да се произнесе по всички доводи на страните, да посочи защо приема едни доводи и възражения, а други не приема и да обоснове крайните си изводи като посочи доказателствата за тях?“
По първия въпрос се поддържа противоречие с практиката на ВКС, опредметена в решение № 137/13.08.2024 г. по т. д. № 2418/2022 г. на I т.о. и определение № 869/24.10.2023 г. по ч. т. д. №[ЕИК] г. на II т. о., а по втория – със задължителната практика на ВС, изразена в ППВС № 7/1965 г., както и с решение № 61/01.03.2016 г. по гр. д. № 4578/2015 г., решение № 13/19.02.2015 г. по гр. д. № 4606/2014 г., решение № 173/27.07.2010 г. по гр. д. № 5166/2008 г., всичките по описа на IV г.о. на ВКС, решение № 3/07.05.2020 г. по гр. д. № 1411/2019 г. на III г.о., решение № 22/09.03.2021 г. по гр. д. № 1857/2020 г., решение № 18/23.02.2021 г. по гр. д. № 2356/2020 г., решение № 7/08.02.2012 г. по гр. д. № 510/2011 г.
Със съдържанието на втория поставен от ответника Ч. е и повдигнатото от ответниците Ч. и М. А. питане. Тук се сочи отклонение със задължителната практика на ВКС и ВС, изразена в ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г., ППВС № 1/1985 г., ТР № 1/04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, както и с множество решения на касационния съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 217/9.06.2011 г. по гр. 761/2010 г. на IV г. о., решение № 17/23.07.2014 г. по т. д. № 811/2012 г., решение № 111/3.11.2015 г. по т. д. № 1544/2014 г., решение № 136/6.11.2015 г. по т. д. № 2483/2014 г., решение № 180/11.01.2016 г. по т. д. № 1618/2014 г., решение № 222/27.03.2018 г. по т. д. № 505/2017 г., всичките по описа на II т.о., решение № 16/09.03.2016 г. по гр. д. № 6670/2014 г. на I г. о.
Настоящият състав на ВКС намира, че допълнителното решение на въззивния съд следва да бъде допуснато до касационен контрол на поддържаното от касаторите основание по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК. Обжалването се допуска за проверка евентуалната недопустимост на решението, доколкото се сочи и обосновава от жалбоподателите, че присъждането на законната лихва върху вземането по чл. 79, ал. 1 ЗЗД – за цената на получена площ над предварително уговорения размер на обезщетението срещу учреденото право на строеж, е престанало да бъде предмет на делото към датата на постановяване на съдебния акт по чл. 250 ГПК.
Поради наличие на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК на този етап от производството не следва да се обсъждат формулираните в изложението въпроси, с които е обвързано искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, и доводите за очевидна неправилност на допълнителното решение на второинстанционния съд по см. на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. В зависимост от резултата от проверката за допустимост на решението съдът ще изрази становище относно поставените въпроси и правилността на решението.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, ІІІ г. о.