Определение № 2784 от 28.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2296/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Подадена е касационна жалба от ответниците М. Н. Д. и И. И. Д., чрез адв. Д. Х., срещу решение № 114 от 07. 02. 2025 г. по в. гр. д. № 1670/2024 г. на ОС – Варна, с което е отменено решение № 2264 от 15. 06. 2024 г. по гр. д. № 1461/2023 г. на РС – Варна и е постановено решение, с което:

а/. е уважен предявеният от Р. С. К. против М. Н. Д. и И. И. Д. иск с правно основание чл. 108 ЗС, като е признато за установено по отношение на М. Н. Д. и И. И. Д., че Р. С. К. е собственик, на основание придобито и реализирано право на строеж, на избено помещение № 10, с площ от 4,44 кв.м., при граници: изба № 9, избен коридор, изба № 11, повдигнато с оранжев цвят на скицата на лист 34 от въззивното дело, представляващо прилежаща част към собствения й апартамент № 14, находящ се на етаж пети, във вход 9 на жилищната сграда, построена в [населено място],[жк], [улица], нанесен като самостоятелен обект на собственост с идентификатор *** по КККР на [населено място], и са осъдени ответниците да предадат на ищцата владението върху описаното по-горе избено помещение;

б/. е осъдена М. Н. Д. и И. И. Д. да заплатят на Р. С. К. сумата 704, 16 лева обезщетение за неоснователно ползване на процесното избено помещение в периода 07. 02. 2020 г. – 07. 02. 2023 г., ведно със законната лихва от 07. 02. 2023 г. до окончателното й изплащане;

в/. е отхвърлено искането на М. Н. Д. и И. И. Д. с правно основание чл. 74, ал. 2, вр. чл. 72 ЗС, за признаване право на задържане на процесното избено помещение до заплащане от Р. С. К. на М. Н. Д. и И. И. Д. на сумата 1400 лв., представляваща стойността на извършените от ответниците, в качеството им на добросъвестни подобрители, подобрения в процесното избено помещение.

Твърди се наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Подаден е отговор на касационната жалба от ищцата Р. С. К., чрез адв. Д. С., с който се поддържа правилност на въззивното решение, неоснователност на касационната жалба и липса на основания по чл. 280 ГПК за допускането му до касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването за преценка за допустимост на касационната жалба и за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

Касационната жалба е допустима в частта й касаеща иска по чл. 108 ЗС.

Искът по чл. 108 ЗС е основан на договор за продажба на право на строеж и реализирането му, както и на твърдения за завземане от ответниците, без основание, на прилежащото към апартамента на ищцата избено помещение и лишаване на ищцата от достъп до същото.

Ответниците твърдят, че са придобили собствеността върху спорното избено помещение на основание договор за продажба на право на строеж и реализирането му, евентуално – на основание придобивна давност. Твърдят, че след придобиване на собствеността върху апартамента, прилежащото към него избено помещение им е било показано от представител на строителя.

Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че с нотариален акт № 95/17. 09. 1996 г. за продажба на право на строеж ищцата е придобила правото на строеж върху апартамент № 14, находящ се на етаж пети, във вход 9 на жилищната сграда, построена в [населено място],[жк], [улица], нанесен като самостоятелен обект на собственост с идентификатор *** по КККР на [населено място], ведно с прилежащото му избено помещение № 10, с площ от 4,44 кв.м. Границите на избеното помещение не са описани в нотариалния акт, но след преценка на останалите доказателства е прието, че границите на избеното помещение са: изба № 9, избен коридор, изба № 11, което избено помещение е повдигнато с оранжев цвят на скицата на лист 34 от въззивното дело.

С нотариален акт № 99/17. 09. 1996 г. за продажба на право на строеж ответниците са придобили правото на строеж върху апартамент № 2, находящ се на етаж първи, във вход 9 на същата жилищна сграда, ведно с прилежащото му избено помещение № 14, с площ от 3, 82 кв.м. Прието е, че границите на така описаното избено помещение са: изба № 15, избен коридор, изба № 13, което избено помещение е повдигнато със зелен цвят на скицата на лист 34 от въззивното дело.

С протокол от 03. 06. 2009 г., подписан от собствениците на самостоятелни обекти в процесната жилищна сграда, включително и от страните по делото – ищцата Р. С. К. и ответниците М. Н. М. и А. А. М., с нотариална заверка на подписите, на ответниците М. Н. М. и А. А. М. е предадено избено помещение № 11, с площ от 4, 43 кв.м., при граници: избено помещение № 10, принадлежащо към апартамент № 14, собственост на Р. С. К., избено помещение № 12, принадлежащо към апартамент № 12, собственост на З. П. Г., и външна стена. В този протокол процесното избено помещение е описано като съседно на избеното помещение, предадено на ответниците. Протоколът е съставен, за да послужи пред РДНСК – гр. Варна, във връзка с процедура по издаване на разрешение за ползване на процесната жилищна сграда. Представената пред районния съд скица на мазетата (определена като „извадка от проект“ в исковата молба) е представена с твърдение, че съставлява част от протокола от 3. 06. 2009 г. Това се установява и от обстоятелството, че е налице съвпадение между границите на предоставеното на ответниците избено помещение, посочени в протокола, и границите по скицата – извадка от архитектурния проект.

Според показанията на свидетеля на ищците С. П., ответниците са се настанили в процесното мазе на Р. К., защото тяхното мазе било завзето от М. Д., който завладял и обединил в едно две избени помещения. Изявления в този смисъл са правени от ответниците на провеждани общи събрания. Според показанията на свидетелката на ответниците С., инвеститорите не са представили на собствениците схема на избените помещения и протокол за разпределението им, а са посочвали мазетата на всеки от собствениците на апартаменти.

Въз основа на заключението на съдебнотехническата експертиза е прието за установено, че електромер с фабричен № 1127021804006772 захранва единствено апартамент № 14 на ищцата, а електромер с фабричен № 1127022304784188 захранва апартамент № 2 на ответниците, процесната изба № 10 и изба № 14А (магазин), находящ се на [улица] вх.8. В проведеното открито съдебно заседание експертът пояснява, че избените помещения в процесната жилищна сграда нямат отразена на вратите номерация.

При тези данни въззивният съд е приел от правна страна, че предявеният иск по чл. 108 ЗС е основателен.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства е направен извод, че прилежащо към апартамент № 14 на ищцата е процесното мазе № 10, с площ от 4, 44 кв.м. и граници: изба № 9, избен коридор, изба № 11, повдигнато с оранжев цвят на схемата на разположение на избените помещения на лист 34 от въззивното дело. Същата е придобила собствеността на заявеното придобивно основание – продажба на право на строеж и реализирането му.

За неоснователно е прието възражението на ответниците за придобивна давност. Съобразена е практиката на ВКС, част от която е цитирана във въззивното решение, според която избеното помещение не представлява самостоятелен обект на собственост, а е прилежаща част от самостоятелен обект – жилищен, търговски или друг и съгласно чл. 98 ЗС следва главната вещ. Избеното помещение няма самостоятелен статут, тъй като то по общото правило е прилежаща част от жилищен, търговски или друг обект и поради това е изключено от гражданския оборот в общата хипотеза и съгласно член 98 от ЗС принадлежността следва главната вещ. Избено помещение може да бъде придобивано по давност отделно от главната вещ, към която принадлежи, по изключение - когато не е единственото складово помещение към самостоятелен обект в сграда, за който обект по закон задължително се предвижда наличие на складово помещение, и позоваващият се на придобивна давност владелец на избеното помещение също е етажен собственик в сградата - притежава жилище, магазин или друг самостоятелен обект в нея, така че владяното избено помещение става прилежаща част към този обект. В конкретният случай ответниците нямат наведени твърдения за наличието на предпоставките на тази хипотеза. При липсата на друго избено помещение към притежавания от ищцата апартамент, процесното мазе се явява принадлежност, която следва собствеността на апартамента и не може да бъде придобита самостоятелно по давност.

Прието е, че упражняваната от ответниците фактическа власт върху процесното избено помещение е без основание.

В изложението по чл. 284, ал. 2, т. 1 ГПК се поставят следните въпроси във връзка с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК:

1. Възможно ли е да се установи по категоричен и ясен начин кое от двете помещения е мазе № 10 и е собствено на ищцата само по представена схема за разпределение на избените помещения, съдържаща поправки и зачерквания, без подпис, дата и данни за издател.

2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите към решението доказателствата за всички правно релевантни факти и да посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказани.

3. Длъжен ли е въззивният съд, като съд по съществото на спора, да направи свои фактически и правни изводи по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните.

4. Длъжна ли е въззивната инстанция да изложи фактически и правни изводи по спора, като съобрази, с оглед въведените с въззивната жалба оплаквания, всички събрани относими и заявени своевременно възражения и доводи на страните, съгласно чл. 235, ал. 2 и ал. 3 и чл. 236, ал. 2, вр. чл. 269 ГПК, да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми, когато във въззивната жалба са направени оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения.

5. Невръчването по надлежен ред на въззиваемите на приложената към уточняващата молба схема за разпределение на избените помещения и липсата на възможност да изразят становището си по нея в обичайния срок представлява ли привилегировано положение на въззивницата спрямо въззиваемите.

6. Длъжен ли е въззивният съд да събере доказателствата, които се събират служебно (експертиза, оглед, освидетелстване) ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна или за необоснованост на фактическите изводи, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма.

Изложението съдържа позоваване и на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

Първият въпрос е фактически, а не правен и по съществото си представлява преформулирано оплакване за неправилност на решението - поради допуснато процесуално нарушение (неправилна преценка на събраните по делото доказателства) и поради необоснованост на фактическите изводи, които оплаквания са касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 1 ГПК. Отговорът на въпроса изисква преценка на конкретните факти по конкретното дело, на събраните по делото доказателства и проверка правилността на решението, извършването на каквато е недопустимо във фазата по чл. 288 ГПК. Основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК са различни от касационните основания за неправилност по чл. 281 ГПК и касационната инстанция е оправомощена да извършва проверка на правилността на решението само ако същото бъде допуснато до касационен контрол.

Независимо от изложеното, за пълнота на изложението следва да се посочи, че изводът на въззивния съд за придобиване от ищцата на собствеността върху процесното избено помещение, като принадлежност към собствения й апартамент, на заявените основания – покупко-продажба на право на строеж и реализирането му, е направен въз основа на съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства и установените с тях факти (номерация и площ на избените помещения в нотариален акт № 95/1996 г. на ищцата и нотариален акт № 99/1996 г. на ответницата, протокол на общото събрание на собствениците на апартаменти, търговски обекти и ателиета в процесната жилищна сграда с нотариални заверки на подписите от 08. 06. 2009 г. и от 13. 07. 2009 г. и скица-извлечение от архитектурния проект към протокола; ангажираните от страните свидетелски показания), а не е основан само на скицата на избените помещения в жилищната сграда.

Втори, трети и четвърти въпрос не са решени в противоречие с посочената от касатора практика на ВКС. Въззивният съд, като инстанция разглеждаща по същество правния спор и при съобразяване с правомощията си по чл. 269 ГПК и с характера на въззивното производство, уредено като ограничен въззив, е обсъдил всички относими към спора доказателства и установените с тях факти. Посочил е кои факти приема за установени и въз основа на кои доказателства. Разгледал е всички релевантни доводи и възражения на страните. Изложил е собствени мотиви към решението си, обективиращи изводите му от фактическа и правна страна и отразяващи осъществена правораздавателна дейност на инстанция по съществото на спора.

По съображения, сходни със съображенията, изложени във връзка с първия въпрос, настоящият състав намира,че и петият въпрос няма характеристиките на общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, което би могло да обуслови допускане на касационно обжалване на въззивното решение. И при този въпрос, както и при първия, не се поставя за разглеждане принципен материалноправен или процесуалноправен проблем, а се изисква преценка на законосъобразност на извършени от съда конкретни действия по конкретното дело. Независимо от това, следва да се посочи, че приложената към исковата молба скица на разпределение на избените помещения в блок 9 е идентична с представената такава във въззивното производство и копие от същата е изпратена на ответниците, ведно с исковата молба, видно от съобщенията на л. 29 и 30 от делото на РС. На ответниците е предоставена възможност да получат копие от същата схемата и пред въззивната инстанция, видно от удостовереното от деловодителя на молбата на л. 39 от делото на ОС. Тази схема е коментирана и в последното съдебно заседание, проведено пред окръжния съд. В този смисъл, поставеният въпрос, съдържащ оплакване за процесуално нарушение, изразяващо се в непредоставяне на касаторите на препис от писмено доказателство представено от насрещната страна, не кореспондира с фактите по делото.

Шестият въпрос е поставен без да е изяснена връзката с делото – не се сочи каква експертиза е следвало да се допусне, с какви въпроси, за изясняване на какви обстоятелства. Данни за индивидуализиращи белези на процесното избено помещение се съдържат в нотариалните актове на страните (спорното избено помещение съвпада по номер и площ с това по нотариалния акт на ищците и не съвпада по номер и площ с това по нотариалния акт на ответниците), в протокола общото събрание на етажните собственици и скицата на избените помещения на жилищната сграда (в които спорното избено помещение е посочено като граница на избеното помещение, предоставено на ответниците съгласно подписания и от последните протокол), в показанията на свидетелите на ищците (според които ответниците заявявали, че друг етажен собственик е завзел тяхното избено помещение, както и че процесното им било посочено от представители на строителя). А и основното възражение на ответниците е, че са установили ползване върху процесното избено помещение след като същото им е било посочено от представители на инвеститора, не са виждали представената от ищците скица и не са предполагали, че е възможно да владеят чужда изба.

Не е налице и очевидна неправилност на решението по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.. Посочените от касаторите пороци на съдебния акт не са такива, че да обусловят очевидна неправилност на акта, изводима от съдържанието му. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена или позоваване на несъществуваща правна норма. Не се касае и до нарушаване на основни принципи на гражданския процес, нито се касае до липса или пълна неразбираемост на мотивите към решението. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в явно несъответствие на фактическите изводи със събраните доказателства, правилата на логиката и науката.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното решение за проверка на правилността му.

Касационната жалба е недопустима в частта й срещу въззивното решение в частта му отхвърляща искането на М. Н. Д. и И. И. Д. за признаване право на задържане, на основание чл. 74, ал. 2, вр. чл. 72 ЗС, на процесното мазе, до заплащане от ищцата Р. С. К. на сумата 1400 лв., представляваща стойността на извършени от ответниците, в качеството им на добросъвестни подобрители, подобрения в процесното избено помещение, както в частта й, с която ответниците М. Н. Д. и И. И. Д. са осъдени да заплатят на Р. С. К. сумата 704, 16 лв. обезщетение за лишаването й от възможността да ползва процесното избено помещение в периода от 07. 02. 2020 г. до 07. 02. 2023 г., ведно със законната лихва от 7. 02. 2023 г. до окончателното й изплащане.

Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, решенията на въззивни съдилища, постановени по граждански дела с цена на иска до 5000 лв., са изключени от подлежащите на касационно обжалване актове. В случая, цената на претенцията на ищцата срещу ответниците по чл. 73, ал. 1, пр. 2 ЗС – за присъждане на обезщетение за неоснователно ползване на процесното мазе в исковия период е в размер на 1080 лв., а цената на претенцията на ответниците към ищцата по чл. 72, вр. чл. 74, ал. 2 ЗС е за признаване право на задържане до заплащане от ищцата на ответниците на сумата 1400 лв., представляваща стойността на извършени от ответниците, в процесното избено помещение, подобрения. И двете претенции са с цена под 5000 лв., поради постановеното по същите въззивно решение е изключено от касационен контрол. Правото на задържане няма самостоятелен характер и обжалваемостта на въззивното решение по чл. 72, ал. 3 ЗС зависи от цената на паричната претенция за подобрения.

Като подадена срещу съдебни актове, изключени от касационен контрол, касационната жалба се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане в посочените части.

С оглед изхода на делото, жалбоподателите М. Н. Д. и И. И. Д. следва да бъдат осъдени, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплатят на ищцата Р. С. К. сумата 1800 лв. разноски за касационната инстанция, направени за заплащане на адвокатско възнаграждение.

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,