Определение № 1264 от 15.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 2084/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника „Бомар планет логистик“ ООД срещу решение № 607 от 26.09.2023 г. по т.д. 480/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 485 от 10.04.2023 г. по т. д. № 1072/2022 г. по описа на Софийския градски съд, с което на основание чл. 74, ал. 1 ТЗ е отменено решение на общото събрание на „Бомар планет логистик“ ООД, проведено на 10.06.2022 г., по т. 3 от дневния ред за поправка на технически грешки в чл. 15 от дружествения договор, по иск на ищеца Б. К. Т.. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно предвид постановяването му в нарушение на материалния закон и с оглед неговата необоснованост. Излага, че неправилно въззивният съд е приложил нормата на чл. 137, ал. 1, т. 1 ТЗ, вместо разпоредбата на чл. 137, ал. 3, изр. 3 ТЗ, с доводи, че всяка промяна в дружествения договор, дори и мотивирана като поправка на техническа или очевидна фактическа грешка, по същество представлява изменение на договора, което може да бъде извършено единствено с решение на ОС, взето с мнозинство, необходимо за изменение на договора. Сочи, че съдебният акт е необоснован, в частта, с която приема, че за страните не е безспорно, че се касае за техническа грешка, като изтъква, че ищецът сам е признал последното с исковата молба. Оспорва изводите на въззивния съд и в частта, с която обжалваното първоинстанционно решение е прието за допустимо. По тези доводи моли обжалваният съдебен акт да бъде отменен и вместо него постановен друг, с който да бъде отхвърлен предявеният иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ като неоснователен. В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението по следния въпрос, който сочи като значим за предмета на делото: Представлява ли решение за изменение на дружествения договор решението на общото събрание на съдружниците в ООД за поправка на техническа грешка в дружествения договор? Поддържа, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, с което обосновава искането си решението да бъде допуснато до касация при допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответникът по касация, Б. К. Т., в предоставения срок не депозира писмен отговор и не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК. Въззивният съд с обжалваното решение е приел, че последното валидно решение на ОС за приемане на дружествен договор на „Бомар планет логистик“ ООД е от 11.03.2019 г., с което е приет обявеният на 18.03.2019 г. дружествен договор. Посочил е, че именно този договор е бил действащ и към момента на провеждане на процесното ОС от 10.06.2022 г., тъй като липсва последващо решение на ОС за неговата промяна, като в него изрично е предвидено, че за приемане на решение на ОС за изменение и допълнение на дружествения договор е необходимо единодушие на всички съдружници – чл. 15, ал. 2. По поддържаните с въззивната жалба възражения срещу изводите на първоинстанционния съд, че оформеното като „решение за поправка на техническа грешка в дружествения договор“ представлява решение за изменение на дружествения договор, за което е нужно единодушие на съдружниците, е счел, че нито в ТЗ, нито в друг закон или в процесния дружествен договор е дефинирано какво означава „техническа грешка“ в договора, нито как тя се поправя. Изтъкнал е, че ако под „техническа грешка“ се разбира „очевидна фактическа грешка“, подобна на тази в съдебните актове /чл. 247 ГПК/, то такава може да има само при наличие на писмени мотиви /съображения/, от които следва, че действителната воля на страните по договора е била различна от обективираната в неговото съдържание. Посочил е, че такива писмени мотиви обичайно липсват при договорите, вкл. и при процесния, поради което е невъзможно да се прецени дали е налице техническа грешка в договора, т.е. дали е налице разминаване между действителната воля на страните по него и обективирания текст на договора. С тези мотиви е обосновал извода си, че всяка промяна в съдържанието на договора, дори и мотивирана като „поправка на техническа или очевидна фактическа грешка“, по същество представлява изменение на договора, което може да се извърши единствено по общия ред – с решение на ОС, взето с мнозинството, нужно за изменение на дружествения договор. Изложил е допълнителни доводи, че дори и да е допустимо, подобни „грешки“ могат да се поправят единствено по реда за приемане и изменение на основния акт – дружествения договор, т.е. със същото мнозинство и по същата процедура /аналогично на поправката на ОФГ в съдебните актове/. Счел е, че само с единодушната си воля страните могат да потвърдят, че са допуснали грешка и ако част от страните не са съгласни, че има грешка, то такава не може да се приеме, че има. Отделно от горното, е подчертал, че макар в процесното решение по т. 3 от протокола от 10.06.2022 г. на ОС да е посочено, че се поправя техническа грешка, по същество се приема цялостно съдържание на чл. 15, ал. 1 и ал. 2 от дружествения договор. Изтъкнал е, че с промяната, освен че е отстранено двойното номериране по отношение на т. 12, като втората поред с този номер е станала т. 13, а следващите точки са преномерирани на т. 14, 15 и 16, в ал. 2 е предвидено, че единодушие е необходимо за решенията по т. 1, 2, 3, 4, 5, 11, 12 и 16. Посочил е, че по този начин от нуждата за единодушно решение е отпаднала втората досегашна т. 12 /нова т. 13/, касаеща вземане на решение за сливане, разделяне, реорганизация или прекратяване на дружеството, което не може да бъде прието, че отговаря на действителната воля на съдружниците при първоначалното приемане на дружествения договор в този вид. Обобщил е, че промяната в номерацията на точките в ал. 1 е довела и до промяна на мнозинството за вземане на решения в ал. 2, в сравнение с предходната редакция на текста, което е приел за още един аргумент, че подобна промяна може да се приеме само по реда за изменение на дружествения договор, т.е. с единодушие, каквото при приемането на процесното решение не е постигнато, което води до неговата незаконосъобразност. По тези мотиви и при съвпадение на изводите на двете инстанции за основателност на иска по чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на процесното решение на ОС е потвърдил първоинстанционното решение. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Допускането на касационно обжалване предвид нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК е предпоставено от произнасяне от въззивния съд по материален или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретно дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Формулираният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос не отговаря на изискването да е обусловил правната воля на съда, доколкото не съответства на решаващата дейност на въззивния съд и въвежда фактически и правни положения, невъзприети от въззивния съд. Съдът изрично и подробно е обосновал извода си, че атакуваното решение на ОС на ответното дружество не може да бъде квалифицирано като такова за поправка на техническа грешка в дружествения договор, дори да се счете, че приемането на такова е принципно допустимо, доколкото с решението се променя съдържанието на договора, включително изискуемото мнозинство за вземане на решение за сливане, разделяне, реорганизация или прекратяване на дружеството, което не може да бъде прието, че отговаря на действителната воля на съдружниците при първоначалното приемане на дружествения договор. Несъгласието на касатора с обосноваността на последния извод с оглед събраните по делото доказателства и изявленията на страните касае правилността на обжалваното решение, която не може да бъде преценявана от съда на стадия на селектиране на касационните жалби. По изложените съображения настоящият състав на съда намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на спора право на разноски има ответникът по касация. Не е направил искане и не доказва извършването на разноски и такива няма да бъдат присъждани с настоящото определение. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение