Определение № 19 от 25.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6167/2015 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 4980/15.08.2013 год. на В. И. В. от [населено място] общ.П., заявена чрез адв. Р. К.- АК П. срещу въззивно Решение No 177 от 05.07. 2013 год. по гр възз.д. Nо 223/2013 година на ОС- Перник. С посоченото решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 196 и сл. ГПК/ отм./ е обезсилил частично решение на първата инстанция, в частта, с което спорният недвижим имот, по иска по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ, е индивидуализиран по актуален регулационен статут, а в останалата част, с която искът по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ е уважен като е признато по отношение на ищците, че наследодателите им – майка Л. А. В. и дядо А. Х. С. са били собственици на НИВА от 4.870 дка, находяща се в землището на [населено място] м.“Ю.“ при посочените граници към момента на колективизация на земите, е оставено в сила. За да постанови решението си, съдът е приел за доказан иска по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ, след като на базата на анализираните доказателства е приел, че основанието на собственост на наследодателите на ищците е давностно владение. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на процесуални правила по преценка на доказателствата, основание за отмяна по см. на чл. 281 т. 3 ГПК. С изложението по делото се иска да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т.3 ГПК с довод, че съдът се е произнесъл по материално-правен въпрос, който е от съществено значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото по причина, че с решението си ОС-Перник обезсилва решението на първата инстанция в една част, а в друга го оставя в сила, като решението му е напълно противоположно с решението на друг състав на ОС-Перник, по същото дело, хипотеза която налага допускането на касационен контрол. В срока по чл.287 ГПК не са постъпили писмени отговори от ответниците по касация. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК, редакция до изм. ДВ. бр.50/2015 год./ ,намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, но с оглед цената на иска по процесния гражданско-правен спор, касационното производство е недопустимо. Касационната жалба на В. И. В. е подадена на 15.08.2013 година. Правилата уреждащи допустимостта на касационното производство като производство за редовен, макар и факултативен правораздавателен контрол към тази дата са тези на чл. 280 ал.2 ГПК в редакция ДВ. бр.100/2010 годин а - т.е. допустим е касационния контрол само по отношение на въззивни решения, постановено по граждански дела с цена на иска над 5000 лв. Цитираната разпоредба има императивен характер и изключва от обхвата на касационното обжалване решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска под 5000 лв. При данните по делото/ л. 22-производство р.с./ цената на спорни недвижим имот- земеделска земя е 355 лв. или е безспорно ,че с посоченото решение, въззивния съд се произнася по установителен иск за собственост с цена, изчислена по правилата на чл. 55 б.“б“ ГПК –отм., тъй като исково производство е образувано въз основа на искова молба с дата 05.03.2007 година, под 5000 лв. т.е. под минимално определения от законодателя имуществен праг, който обуславя възможността делото да бъде разгледано на три инстанции. По изложените съображения и на основание чл. 280 ал.2 ГПК във вр. с чл. 286 ал.1 т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия