Определение № 145 от 02.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 75/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. М. М. от [населено място], чрез пълномощника му адв. М. Б., срещу определение № 265 от 17.11.2011 г., постановено по т. д. № 1111/2011 г. от тричленен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение. С посоченото определение е оставена без разглеждане подадената от частния жалбоподател касационна жалба против въззивно решение № 347а от 13.07.2011 г. по в. гр. д. № 821/2009 г. на Благоевградски окръжен съд. Частният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на обжалваното определение и прави искане за неговата отмяна. Излага доводи, че действителният размер на задължението, оспорвано с предявения по делото отрицателен установителен иск, надвишава сумата 5 000 лв., поради което въззивното решение подлежи на касационен контрол по силата на чл.280, ал.2 ГПК. Ответникът по частната жалба Л. Х. Г. от [населено място] не заявява становище в срока по чл.276, ал.1 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството по т. д. № 1111/2011 г. е образувано пред ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, по касационна жалба на В. М. М. срещу въззивно решение, постановено по в. гр. д. № 821/2009 г. на Благоевградски окръжен съд. С посоченото решение е потвърдено решение по гр. д. № 628/2008 г. на Благоевградски районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от В. М. против Л. Г. отрицателен установителен иск за недължимост на сумата над 6 000 лв., присъдена на ответника по реда на чл.242 във вр. с чл.237, б.”д” ГПК /отм./ с изпълнителен лист, издаден в производството по ч. гр. д. № 1279/2002 г. въз основа на запис на заповед от 03.06.2002 г. за сумата 2 000 евро с падеж 01.07.2002 г., по повод на който е образувано изп. дело № 9/2007 г. на ЧСИ В. Т.. За да постанови обжалваното в настоящото производство определение, с което касационната жалба е оставена без разглеждане, първият тричленен състав на ВКС е приел, че жалбата е недопустима, тъй като е насочена срещу въззивно решение с цена предявения отрицателен установителен иск 4 508 лв., изключено от обхвата на касационния контрол с разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК /ред. ДВ бр.100/21.12.2010 г./. При преценката относно цената на иска тричленният състав е съобразил петитума на исковата молба, съдържащ искане да се признае за установено, че ищецът не дължи на ответника разликата над сумата 6 000 лв., включваща главницата по записа на заповед с левова равностойност 3 911.66 лв. и 2 088.34 лв. - мораторна лихва, и общия размер на задължението, за чието принудително реализиране е образувано изпълнителното дело - 10 508 лв. /от които 4 000 лв. - главница, и 6 508 лв. - мораторна лихва/. Определението е правилно. С изменението на чл.280, ал.2 ГПК, извършено с обнародвания в ДВ бр.100/21.12.2010 г. ЗИДГПК, са изключени от касационен контрол решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. - за граждански дела, и до 10 000 лв. - за търговски дела. В § 26 ПЗР на ЗИДГПК е предвидено, че законът влиза в сила от датата на обнародването му в „Държавен вестник” - 21.12.2010 г., като с § 25 ПЗР на ЗИДГПК е постановено, че по действалия до влизане на закона в сила процесуален ред се приключват само висящите - пред съответната инстанция, производства. Висящността на производството пред Върховния касационен съд настъпва с подаване на касационната жалба, поради което по аргумент за обратното от § 25 ПЗР на ЗИДГПК въведените с новата редакция на чл.280, ал.2 ГПК процесуални правила за достъп до касационно обжалване са приложими спрямо всички касационни жалби, подадени след датата на влизане в сила на ЗИДГПК - 21.12.2010 г. Обжалваното пред първия тричленен състав въззивно решение е постановено по търговско дело с предмет съдебно установяване на несъществуването на парично задължение, произтичащо от запис на заповед - абсолютна търговска сделка по чл.1, ал.1, т.8 ТЗ. Правилна е преценката на сезирания с касационната жалба тричленен състав на ВКС, че размерът на съдебно отричното задължение, определен на база обстоятелствената част и петитума на исковата молба, възлиза на сумата 4 508 лв. Касационната жалба е подадена на 13.12.2011 г., т. е. след влизане в сила на ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., поради което постановеното по търговско дело с цена на иска под 10 000 лв. въззивно решение следва да се счита за изключено от обхвата на касационния контрол по силата на изричната разпоредба на чл.280, ал.2 ГПК /в приложимата й редакция, в сила от 21.12.2010 г./. Твърдението на частния жалбоподател, че действителният размер на отричаното задължение към момента на предявяване на иска е 6 044 лв. и цената на иска надвишава сумата 5 000 лв., е без значение за допустимостта на касационната жалба. Сумата 5 000 лв. е въведена от законодателя като ограничителен праг за допустимост на касационното обжалване по граждански дела, докато в случая се касае за правен спор по търговско дело, за което в чл.280, ал.2 ГПК е въведен ограничителен праг 10 000 лв. Предвид изложените съображения, определението по т. д. № 1111/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,