Определение № 89 от 15.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 154/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Сдружение „Хармония 1 и 2“ срещу решение №260 от 04.08.2022 г. по в.т.д.№183/2022 г. на АС Варна. С обжалваното решение е потвърдено решение №1924 от 20.12.2021 г. по гр.д.№3555/2020 г. на ОС Варна, с което на основание чл.25, ал.6 от ЗЮЛНЦ са отменени решенията на ОС на Сдружение „Хармония 1 и 2“, проведено на 25.11.2020 г. В жалбата се излагат съображения, че решението е недопустимо, тъй като е налице произнасяне по иск на лице, което не притежава активна процесуална легитимация, а и съдът се е позовал на аргумент /че ищецът е член на УС на сдружението/, който не е бил въведен изобщо в процеса. Евентуално се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, освен доводите за вероятна недопустимост и очевидна неправилност на решението, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасянето на съда по следните въпроси, спрямо които се твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, а спрямо втория от въпросите и че е решен в противоречие с практиката на ВКС: 1. Валидно ли е свикано общо събрание на членовете на сдружение от управителен съвет, вписан в ТРРЮЛНЦ при АВ, ако се твърди, че има друг избран управителен съвет, който обаче не е вписан в ТРРЮЛНЦ при АВ. 2. Може ли съдът при изпълнение на задължението си по чл.130 от ГПК да се позовава на качество на ищец по делото, каквото самият той не посочва и не е ли това в нарушение на принципа за отмяна на служебното начало в процеса. 3. Решенията на органите на сдружението, които не са вписани и не са сведени до знанието на всеки от членовете на сдружението, произвеждат ли незабавно действие във вътрешните им отношения. 4. Следва ли съдът да изследва повдигнато в процеса възражение за нищожност на избор на член на управителен орган на сдружение. Ответникът по касация И. П. К. заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е установил, че ответното сдружение „Хармония 1 и 2“ е учредено на 03.11.2018 г. и е вписано в ТРРЮЛНЦ на 05.12.2018 г. с петчленен УС, като с решение на УС от същата дата ищецът И. П. К. е избран за Председател на сдружението и е вписан като представляващ от 03.11.2018 г. до 27.10.2020 г. Приел е, че като член на УС ищецът е освободен на ОС от 25.11.2020 г., а промяната е вписана в ТР на 07.12.2020 г., следователно към датата на провеждане на ОС, чиито решения се оспорват, ищецът е бил член на УС на сдружението и като такъв се явява активно процесуалноправно легитимиран по предявения от него иск. Във връзка с това е намерил, че всички оплаквания в жалбата относно отсъствието на активна процесуална легитимация на ищеца се явяват неоснователни, като неоснователно е и искането за обезсилване на първоинстанционното решение като недопустимо и прекратяване на производството по делото. Посочил е, че свикването на ОС от 25.11.2020 г. е осъществено на заседание на УС от 20.10.2020 г., като за спорен по делото е извел въпросът относно това кой УС е следвало да свика ОС – този, избран на учредителното събрание и вписан в ТРРРЮЛНЦ или този, избран на ОС от 14.09.2019 г. Установил е, че на учредителното събрание са присъствали 13 члена, избраният УС е бил от 5 члена, като видно от представения по делото протокол от проведено ОС на 14.09.2019 г., членовете на УС са увеличени от 5 на 7, а в отговора на исковата молба този протокол е оспорен по съдържание с твърдението, че такова общо събрание не е свиквано и провеждано според изискванията на закона и устава. Намерил е, че не може да бъде споделена тезата на ответника, според която учредителите на сдружението са 13 члена, които са вписани в ТРРЮЛНЦ през декември 2018 г. и след възникване на сдружението никакви молби за членство не са били подавани до УС, никакви заседания на УС не са провеждани по приемане на нови членове, т.е. – никой извън 13-те учредители не е правно легитимиран да участва в общо събрание /чл.21, ал.1 от устава и чл.24 от закона/ и да бъде избиран в неговия УС /чл.34 от устава и чл.30, ал.1 от закона/, а ОС от 14.09.2019 г. е свикано на предходно ОС в нарушение на императивна законова норма и разпоредбите на устава и следователно неговите решения нямат никакъв правен ефект. Изразил е становище, че решенията, взети на ОС от 14.09.2019 г., не са оспорени в преклузивния срок и по реда на чл.25, ал.4 вр. ал.6 от ЗЮЛНЦ, а и протоколът от проведеното общо събрание е представен като доказателство към Заявление за вписване А15 №20201021111850 в ТРРЮЛНЦ и следователно от 02.01.2020 г. има достоверна дата, още повече, че в настоящото производство съдът не е компетентен да проверява процесуалната и материалноправна законосъобразност на взетите решения и съответствието им с устава. Изложил е съображения, че независимо, че новоизбраният състав на УС не е бил вписан в ТРРЮЛНЦ, решението за сформирането му е породило незабавно своето действие във вътрешните отношения между членовете на сдружението и самото сдружение, с оглед което УС, избран на ОС от 14.09.2019 г. е бил компетентен да свика ОС от 25.11.2020 г. В този смисъл и тъй като по делото няма спор, че общото събрание е свикано от вписания в ТРРЮЛНЦ УС от 5-ма членове, е достигнал до извод, че ОС от 25.11.2020 г. не е свикано с решение на действащия УС, което се явява нарушение на чл.23 от устава на сдружението и чл.26, ал.1 от ЗЮЛНЦ, а предвид процесуалната незаконосъобразност на взетите на това събрание решения, състояща се в опорочена процедура по свикването му, искането за отмяна на тези решения се явява основателно и следва да бъде уважено. Във връзка с твърденията на касатора за вероятна недопустимост на въззивното решение следва да се посочи, че с оглед твърденията на ответното дружество за недопустимост на иска поради липсата на процесуална легитимация на ищеца, с молба от 21.09.2021 г., депозирана пред първоинстанционния съд, ищецът изрично е заявил, че обжалва решенията на ОС като орган на сдружението, тъй като е избран за председател на УС, като и първата, и въззивната инстанция в съответствие с разпоредбата на чл.25, ал.6 от ЗЮЛНЦ са приели, че именно в това си, установено по делото качество, ищецът е легитимиран да обжалва решенията. Предвид изложеното в случая не се установява вероятност обжалваното решение да е недопустимо, поради което на това основание и по свързания с него втори въпрос, касационно обжалване не може да бъде допуснато. На следващо място в случая не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, поради което не се установява и твърдяната очевидна неправилност. Действително в решението си, въззивният съд е достигнал до необоснован извод, че заявление за вписване А15 №20201021111850 е подадено в ТРРЮЛНЦ 02.01.2020 г., вместо на 02.10.2020 г. В процесната хипотеза обаче основният решаващ извод на въззивният съд относно действието на решенията, взети на ОС от 14.09.2019 г., е свързан с неоспорването им в преклузивния срок и по реда на чл.25, ал.4 вр. ал.6 от ЗЮЛНЦ. В тази връзка следва да се посочи, че според съществуващата константна практика на ВКС, решението на общото събрание на сдружение има конститутивно действие за членовете и сдружението от момента на вземането му. Оспорването му като нищожно следва да бъде релевирано чрез допустими в случая средства за защита, като основното разграничение, определящо пътя на защита е дали решението на ОС е от подлежащите на вписване или не - ако не подлежи на вписване, нищожността му може да бъде установена чрез иск по чл.124, ал.1 или ал.4 от ГПК, а ако подлежи на вписване, за да бъде заличено отразяването в регистъра, следва да бъде проведено исково производство по чл.29 от ЗТР, като провеждането на самостоятелен иск е необходимо още и поради това, че ако решението на ОС е вписано, за заличаването му се изисква произнасяне с диспозитив, което не би могло да бъде постигнато при релевиране на нищожността чрез довод или възражение. Правните последици от липсващото /невзетото/ решение на ОС на сдружението, за което е допуснато вписване и взето решение на ОС, нищожността на което е установена по-късно по исков ред са различни - в първия случай вписаното несъществуващо обстоятелство е имало действие по отношение на третите добросъвестни лица от вписването и до заличаването му, но за същия период няма действие по отношение на членовете на сдружението, а във втория, за периода от вземане на решението от съответния орган и до установяване на неговата нищожност, това съществуващо решение /което има конститутивно действие/ ще е задължително за членовете на сдружението, а от вписването и до заличаването му ще има действие и по отношение на третите добросъвестни лица. Разрешението относно правните последици на нищожните решения спрямо членовете на сдружението е приложимо и в случаите, когато решението не подлежи на вписване или не е вписано поради спиране на регистърното производство. С оглед изложеното и наличието на цитираната практика на ВКС, не се установява поддържаното от касатора селективно основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК спрямо останалите формулирани въпроси, поради което обжалваното решение не може да се допусне до касационно обжалване Предвид изхода на спора касаторът дължи на ответника по касация направени разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС в размер на 1800 лв. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,