Определение № 4716 от 05.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2700/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. Д. С., подадена чрез процесуалния й представител адв. С. Й., срещу разпореждане № 388/22.12.2025 г. по в. гр. д. № 307/2025 г. по описа на Окръжен съд – Търговище, с което на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК е върната подадената от нея касационна жалба срещу постановеното по делото въззивно решение, поради неизпълнение на указанията на съда. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалвания акт. Жалбоподателката поддържа, че в подадената от нея касационна жалба се е позовала на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК, във връзка с което е изложила доводи, че в производството по делото не са били конституирани останалите наследници, които са се обогатили от направения от нея отказ от наследство. Иска отмяна на обжалваното разпореждане. Ответникът по частната жалба ЗКПУ „Паламарца-92“, с. Паламарца, чрез процесуалния си представител адв. Р. Р., оспорва същата. Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице и срещу разпореждане на въззивен съд, подлежащо на обжалване съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима. За да постанови обжалвания акт, въззивният съд е приел следното: Производството е във фазата по администриране на касационната жалба на С. С. срещу постановеното по делото въззивно решение. С разпореждане № 351/03.12.2025 г. по гр. д. № 307/2025 г. на Окръжен съд – Търговище жалбата е оставена без движение с указание за представяне на изложение с мотивиране на касационните основания /посочване на правен въпрос, за който се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/, като изрично е указано на страната, че при неизпълнение жалбата ще бъде върната. Препис от разпореждането е връчено на пълномощника на жалбоподателката на 12.12.2025 г. С молба вх. № 5039/18.12.2025 г. /пощенско клеймо от посочената дата/ адвокат С. Й. е представил „допълнение“ към касационната жалба, което възпроизвежда отново нейното съдържание, но съдържа и изложение /наименовано „обосновка“/, в което е посочено, че допускането на касационно обжалване би допринесло за развитието на правото, като е формулиран следния въпрос: „необходимо ли е да бъдат конституирани като страни по делото останалите наследници, след извършения отказ от наследство“. Съдът е констатирал, че в така нареченото „допълнение“ на касационната жалба не се съдържа посочен правен въпрос, по който ВКС да се произнесе, а отново са изложени доводи, свързани с процесуални нарушения при разглеждане на делото, без формулиране на въпрос, по който да може да се прецени дали същият би допринесъл за развитието на правото и дали по него е налице съдебна практика. Приел е, че указанието не е изпълнено, поради което на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК е върнал касационната жалба. Разгледана по същество частната жалба е основателна. Мотивите за това са следните: Разпоредбата на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК изрично предвижда, че към касационната жалба се прилага изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, като според дадените в т. 1 на тълкувателно решение № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС указания по приложението на процесуалния закон, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. В настоящата хипотеза, в изпълнение на указанието, дадено с разпореждане от 03.12.2025 г., жалбоподателката е представила „изложение“, което формално отговаря на горните изисквания. Указанието е изпълнено в срок. Действително, представянето на изложение към касационната жалба е винаги необходимо, дори касаторът да се позовава само на нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение. В случая такова изложение е представено, като преценката по същество дали поставения въпрос /макар и непрецизно формулиран/ може да обоснове допускането на касационно обжалване на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, е в правомощията на касационната инстанция. Изложеното налага настоящият състав да отмени разпореждането за връщане на касационната жалба и да върне делото на Окръжен съд – Търговище за извършване на действията по администрирането й. По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, състав на Второ г. о.