Определение № 634 от 04.03.2026 г. на ВКС по т. д. № 213/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Интернешънъл Фърничър Сълюшънс„ ООД против определение № 5390/01.12.2025 г. по ч.гр.д.№ 2423/2025 г. на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено определение № 12531/17.09.2025г. по гр.д.№ 7426/2025г. на Районен съд – Варна. С потвърденото определение е прекратено производството по предявен от жалбоподателя против К. Ж. К. иск, с правно основание чл. 424 ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът няма към същата задължение, на основание неформален договор за поръчка от 03.09.2008г., в качеството на възнаграждение за извършени действия по реализация промяна предназначението на поземлен имот, за което ответницата се е снабдила със заповед за изпълнение на парично задължение, по реда на чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 6410/2024г. на Районен съд – Варна. Касаторът оспорва правилността на въззивното определение, споделило недопустимост на иска, поради липса на законово изискуемите предпоставки за това: непосочени нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които не са били известни на страната, нито тя би могла да ги узнае, при полагане на нормално дължимата грижа, до изтичане срока на възражението, от съществено значение за делото.Според жалбоподателя въззивното определение е необосновано, макар да излага съображения относими към на друг порок – съществено процесуално нарушение на съда, доколкото се твърди, че въпреки изричен довод в частната жалба - за неяснота кои факти първоинстанционният съд е счел за известни на ищеца, въззивният съд не е изложил мотиви по същия. Неправилно, според страната, съдът е ирелевирал значението на факта, че едва след 05.03.2025 г. дружеството е разбрало, че: 1/ К. К. се е легитимирала в заповедното производство с устен договор от 03.09.2008г. и използвайки неистинско пълномощно; 2/ че е издадена заповедта за изпълнение по ч.гр.д.№ 6410/2024г. на Районен съд – Варна и изпълнителен лист на основание същата, както и 3/ че е образувано изпълнително производство за това. Въззивният съд е следвало да отчете, че се касае за узнаване на основанието за издаване на заповедта, в смисъла на новооткрито обстоятелство. Неправилна е преценката на съда и по отношение релевираната за изтекла погасителна давност за вземането, възражение за която страната твърди, че не би могла да упражни преди узнаване на основанието за вземането на К. К.. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: За спорното вземане К. К. се е снабдила със заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК, връчена на настоящия ищец по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК на 15.07.2024 г.. Дружеството твърди, че от години не осъществява търговска дейност в страната и не очаква получаване на кореспонденция на адреса по седалището си, от което обстоятелство К. недобросъвестно се е възползвала. Формално с това обосновава невъзможност своевременно да узнае за връчването, поради особени непредвидени обстоятелства, по смисъла на чл. 423, ал.1, т. 3 ГПК, възражение на каквото основание е предявимо в едномесечен срок от узнаване за заповедта, което твърди на 05.03.2025г., при подадена искова молба на 09.06.2025г.. В исковата молба се сочи, че едва на 05.03.2025г., след справка в Агенция по вписванията и установена възбрана върху свой имот, на основание заповедта за изпълнение по ч.гр.д.№ 6410/2024 г. на Районен съд - Варна и след запознаване със същата, дружеството – ищец е установило, че е издадена въз основа на устен договор с К. К. от 03.09.2008г., какъвто оспорва да е сключван, както и въз основа на неистински документ: неавтентично пълномощно с нотариална заверка на подпис и съдържание, досежно подпис за упълномощителя - „Интернешънъл Фърничър Сълюшънс „ ООД, както и досежно подписи на преводач и нотариус. Насетне ищецът заявява обстоятелства, относими към действия на ЧСИ по образуваното изпълнително дело и касаещи оценката на възбранения имот – обект на принудително изпълнение – силно занижена, поради оценяването му като нива, в несъответствие с действителния му статут. С тази последователност от злоумишлени действия на ответницата - снабдяване със заповед за изпълнение, без действително правно основание за вземането, чрез неистинско пълномощно, неправомерни последваща възбрана и оценка на имота, за нуждите на принудителното изпълнение - ищецът твърди, че К. К. умишлено е създала и използвала схема, за да придобие практически безвъзмездно недвижим имот на дружеството. С молба – уточнение от 06.08.2025г. дружеството – ищец е посочило момента на узнаване на отделните твърдени обстоятелства, в обосноваване на иска по чл. 424 ГПК, както следва: 1/ на 05.03.2025г. - „ че никога не е имало договорни отношения с лицето К. К.…както и не е упълномощавало същата – нито писмено, нито устно – за извършване на подобни дейности „; че приложеното по ч.гр.д.№ 6410/2024г. на РС – Варна пълномощно е неистинско / неавтентично /, вкл. досежно подписи на преводач и нотариус; 2/ на 12.03.2025г. – че не съществуват плащания от страна на К. в полза на дружеството, в размера за който е издадена заповедта, за дейностите, изрично описани в заповедта за изпълнение / неясно уточнение, с оглед произхода на вземането – от възнаграждение /; че датата на която е изтекла погасителната давност за вземането е преди 14.06.2024г., като не е възможна по-голяма конкретика. Първоинстанционният съд е прекратил производството, поради недопустимост на предявения иск, с правно основание чл. 424 ГПК. Обосновал се е с това, че същият е предявим срещу влязла в сила заповед за изпълнение и следва да се основава на новооткрити обстоятелства – които не са били известни на страната и тя не би могла да ги узнае при полагане на нормално дължимата грижа, както и на нови писмени доказателства, непредставянето на които не се дължи на собствената й небрежност. Обстоятелствата следва да съставляват факти от действителността, имащи значение за възникването, съществуването или прекратяването на спорното правоотношение, да обосновават връзка между поддържаното основание за оспорване на вземането и обстоятелствата, с които е мотивирано издаването на заповедта, като следва да са от съществено значение за правния резултат – съобразяването им да е от естество да промени извода за дължимост на признатото със заповедта вземане. Съдът е посочил, че посочените от ищеца обстоятелства не съставляват такива, по смисъла на чл. 424, ал.1 ГПК и са могли да се наведат с възражение, по реда на чл. 414 ГПК. Изрично е посочил, че редовността на връчването на заповедта, по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК, е било предмет на възражение по реда на чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК и не би могло да бъде преразглеждана. Посочил е, че изтичането на давността, до срока за възражение по чл. 414 ГПК, не е „новооткрито обстоятелство“, на който обективен факт длъжникът не е могъл да се позове. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение, с по същество идентични мотиви. Позовавайки се на потвърдена – в производство по чл. 423, ал. 1 ГПК – редовност на връчването на заповедта за изпълнение на ищеца, съдът е приел, че в срока на възражението по чл. 414 ГПК, считано от датата на редовно прието, по реда на чл. 50, ал.2 ГПК връчване, същият е могъл да възрази срещу основанието на предявеното вземане – „ няма как, това че не е сключван устен договор за поръчка от 03.09.2024г., в какъвто смисъл са наведените възражения от страна на дружеството, да не му е било известно и представляващият да се е нуждаел от справки, проверки и изискване на информация и доказателства от АВп., [община], РИОСВ, МЗ, ДФ, ЕРП и ВиК, след датата на узнаване за заповедта – 05.03.2025 г.„. Не е от естество да обоснове основание на иска по чл. 424 ГПК и възражението за погасяване на вземането по давност, доколкото се твърди изтекла във всички случаи до 14.06.2024г., преди издаването на заповедта за изпълнение и следователно е могло и следвало да бъде предявена в срока за възражение по чл. 414 ГПК. В изложението по чл. 274, ал. 3 вр. с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, жалбоподателят е формулирал следните въпроси :1/ Следва ли съдът, при формиране на вътрешното си убеждение по конкретен правен спор, да обсъди в мотивите на решението / определението си всички релевантни за спора доказателства, както и доводите и възраженията на страните, в тяхната съвкупност? – допълнителният селективен критерий се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с позоваване на изобилна казуална практика на ВКС, по приложението на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК; 2/ Представлява ли узнаването на основанието, въз основа на което заявителят е поискал заповед за изпълнение, ново обстоятелство по смисъла на чл. 424, ал. 1 ГПК ? – допълнителният селективен критерий се сочи в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, с мотива, че „ е невъзможно длъжникът да знае, преди връчването на заповедта по чл. 410 ГПК, въз основа какви неистински документи е била издадена, освен ако е участвал в издаването им „; 3/ Представлява ли наличието на възражение за изтекла погасителна давност ново обстоятелство, по смисъла на чл. 424, ал. 1 ГПК? – допълнителният селективен критерий се сочи в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, с мотива че изтеклата давност „ не би могло да се предяви преди длъжникът да узнае основанието, въз основа на което кредиторът претендира вземането си „. Не се обосновава основание за допускане на касационното обжалване. Първият въпрос не кореспондира с довод в касационната частна жалба, за допуснато от въззивният съд процесуално нарушение на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, в обосноваване на извода му за недопустимост на иска. Такъв довод и обективно не би могъл да се обоснове, тъй като извода за недопустимост на иска се основава единствено и само на твърденията на ищеца, като е счетено, че с тях не се заявяват обстоятелства, от естество да бъдат квалифицирани като такива по смисъла на чл. 424, ал. 1 ГПК - новоузнати от страната след влизане в сила на заповедта за изпълнение, но не поради собственото й бездействие, от съществено значение за правния резултат, нито се сочат нови доказателства, които страната не би могла да посочи с възражението по чл. 414 ГПК, в оборване на основанието за вземането на К. К., признато със заповедта. Именно с оглед последното – оборване на основанието за вземането на кредитора по заповедта за изпълнение – като цел на иска по чл. 424 ГПК, е отречено значението на последващи издаването й обстоятелства, като издаването на изпълнителен лист на основание същата, образуването на изпълнително производство за събиране на вземането, възбраната и оценката на възбранения имот и пр.. По начало, за възникнали след влизане в сила на заповедта за изпълнение обстоятелства, от значение за съществуване на вземането, е приложим друг процесуален ред за защита – по чл. 439 ГПК. Следващите два въпроса ясно разкриват действителния произход на проблема – формалната обвързаност на жалбоподателя с редовно връчване на заповедта, по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК, вкл. потвърдено в производство по реда на чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК, при фактическо узнаване много по-късно, предвид което същият е изгубил възможността да възрази по реда на чл. 414 вр. с чл. 423 ГПК и цели чрез производството по чл. 424 ГПК да преодолее тази невъзможност. Така формулирани втори и трети въпроси / с корекцията, че не узнаването на основанието, на което се е позовала молителката в заповедното производство – неформален договор за поръчка, а самото то, и не възражението за изтекла погасителна давност, а факта на изтичането й, са преценими относно характеристиката „нови обстоятелства„ / удовлетворяват общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, доколкото съдът е отрекъл основанието на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение и факта на изтекла погасителна давност до издаването на самата заповед за изпълнение, да са възможни новооткрити обстоятелства, по смисъла на чл. 424, ал. 1 ГПК. Неудовлетворен е, в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, допълнителният селективен критерий за допускане на касационното обжалване. В мотивирането му самата страна се основава на невъзможност да се позове на тези обстоятелства преди връчването/узнаването на самата заповед за изпълнение, в противоречие с характеристиката на иска по чл. 424 ГПК – извънинстанционно средство за контрол, аналогично на отмяната по чл.303 и сл. ГПК, което предпоставя влязла в сила заповед за изпълнение. Не е посочена правна норма – непълна, неясна или противоречива, чието тълкуване се налага в отговор на формулираните два въпроса, в съответствие със задължителните указания в т. 4 на ТР № 1/2010г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Исковата молба не съдържа твърдения за „особени непредвидени обстоятелства, които длъжникът не е могъл да преодолее„, по смисъла на чл. 423, ал. 1, т. 4 ГПК, а и преклузивният срок за предявяване на такъв иск е изтекъл, преди подаването на настоящия. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение