Определение № 986 от 20.08.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1631/2011 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат М. като процесуален представител на И. С. Н. и Й. Ц. Н., и двамата от [населено място], срещу въззивното решение на Русенския окръжен съд /Р./ от 14.VІІ.2011г. по гр.д. № 587/2011г.

Ответницата по касационната жалба Я. К. Я. от [населено място] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК е заела становище за недопускане на касационно обжалване.

Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.

По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:

С атакуваното решение Р. е отменил решението на Русенския РС от 14.ІV.2011г. по гр.д. № 4527/2010г. в отхвърлителната му част по исковете за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот и вместо него е постановил друго, с което е признал за установено по отношение на И. С. Н. и Й. Ц. Н., че сключения договор за покупко-продажба на недвижим имот между Я. К. Я. и И. С.Н., предмет на нот.акт № /20.VІІ.20г., е нищожен на основание чл.26 ал.1 във вр. с чл.152 ЗЗД, и е обезсилил първоинстанционното решение в частта по предявения в условията на евентуалност иск за унищожаване на същия договор на основание чл.29 ЗЗД.

За да постанови решението, въззивният съд е приел, че ищцата се домагва да докаже, че договорът за продажба е сключен в нарушение на чл.152 ЗЗД за незаконно обезпечение на дълг по заемен договор, че страните не са имали воля да бъдат обвързани точно по описания в договора начин, че действителната им воля не е била продажба на имота; не се иска разкриване на симулация, а че договорът е нищожен на основание чл.152 ЗЗД, за доказване на това обстоятелство няма законово ограничение за използване на доказателствени средства; по делото са представени писмени доказателства, правещи вероятно твърдението на ищцата за действителните намерения на страните по договора да обезпечат с него заемно правоотношение между ищцата и родителите на ответницата – такива са удостоверение от Б. Д. от 26.V.2010г., доказващо наличието на изтеглен от С. С. /баща на ответницата/ кредит в размер на 2500лв., по който поръчител е ищцата, защото сумата е послужила за изплащане на нейно задължение към бившия й съпруг, и вносни бележки на обща стойност 1720лв. за погасяване на кредита на ищцата от името на ответницата; съвкупната преценка на писмените и гласни доказателства обуславя извод, че продажбата на апартамента от ищцата е с цел да гарантира връщането на предоставените й парични средства от кредита, изтеглен от С.С., и на част от вноските по ипотечния кредит на ищцата, платени от И. Н.; съобразено е, че сумата по ипотечния кредит в размер на 5000лв., изтеглен от ищцата, и сумата по кредита, изтеглен от С.С., са преведени по сметка на бившия съпруг на ищцата за изплащане на дела му от процесния апартамент; прието е за лишено от логика, след като е изплатила изцяло апартамента и се е задължила по двата заема, ищцата да продаде апартамента на И. Н., като поеме противно на установеното в практиката заплащане на всички разноски по сделката и да продължи да погасява ипотечния кредит, след което отново със собствени средства да поиска заличаване на ипотеката на чуждо жилище; тези обстоятелства налагали извод, че ищцата е прехвърлила собствеността на жилището си като допълнителна гаранция наред с поръчителството за връщане на заема от С.С. с убеждението, че след това собствеността отново ще й бъде прехвърлена, тя направила това, защото отпуснатия й ипотечен кредит не бил достатъчен да покрие дела на бившия си съпруг, а със сем.С. била в много близки отношения, което се установява и от свидетелите П. и Н.С.; показанията на св.П. са допълнително доказателство за действителните намерения на ищцата при сключването на договора; не следва да бъдат кредитирани показанията на св.П. в частта, че е бил съпоръчител с ищцата за кредит 10500лв. от С., тъй като с писмените доказателства безспорно е установено, че размерът му е бил 2500лв.; показанията на св.С. извън частта за добрите отношения с ищцата с оглед чл.172 ГПК не следва да се кредитират поради очевидната им заинтересованост от изхода на спора.

В изложението на И. С.Н. и Й. Ц.Н. по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи, че въззивният съд се произнесъл по въпросите: 1. следва ли въззивният съд с доклада си по чл.268 ал.1 ГПК да уточни на страните, че променяа правната квалификация на спора или може да изложи променената правна квалификация едва в съдебното решение – в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК; 2. може ли да се приеме за доказан факт /че ищцата поела заплащане на всички разноски по сделката/, за който не е представено нито едно доказателство, а са налице само твърдения и обяснения на заинтересованата страна в процеса – при наличие на противоречива практика; 3. може ли да се вземе предвид писмено доказателство /удостоверение от Б. Д. от 26.V.2010г./, което не е прието по предвидения в ГПК ред, т.е. не е извършена проверка за относимост, достоверност и допустимост и не е допуснато с нарочно определение – при наличие на противоречива практика; 4. необходимо ли е съдът да обсъди всички представени по делото и приети доказателства, доводите на страните и установените по делото факти и обстоятелства при постановяване на решението – при наличие на противоречива практика; 5.наличието на роднинска връзка и следващата се от това евентуална/очевидна заинтересованост на свидетеля следва ли автоматично да води до дискредитиране на показанията му, въпреки че са в съответствие с всички други доказателства по делото, качеството на свидетеля може ли да води изначално и изцяло до дискредитиране на показанията му, без съдът да мотивира показанията относно кои факти не кредитира и защо – при наличие на противоречива практика; 6. може ли да се вземат предвид при решаване на иска за нищожност гласни доказателства, които първоинстанционният съд изрично допуска единствено за доказване на иска за унищожаемост и не допуска за иска за нищожност – в хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 ГПК; 7. може ли да се вземат предвид показания /на свид.П. относно съществуването на договор за заем/ при установяване на договори на стойност над максималната по чл.164 ал.1 т.3 пр.2 ГПК – в противоречие с практиката на съдилищата; 8. възможно ли е да се използват от решаващия съд логически и обикновени предположения, когато дадени твърдяни от страните факти могат и следва да бъдат доказани с други доказателства, но те не са събрани по делото – в противоречие с практиката на съдилищата; 9. за наличие на хипотезата по чл.152 ЗЗД възможно ли е продажбата да следва даването на сумата в заем – в противоречие с практиката на съдилищата; 10. може ли да се приеме абстрактно съществуване на уговорка по смисъла на чл.152 ЗЗД или е необходимо същата да бъде конкретизирана като съдържание и момент на постигане – в противоречие с практиката на съдилищата; 11. необходимо ли е, когато претендира нищожност по чл.152 ЗЗД ищецът първо да докаже симулативност и привидност на собствените си изявления, материализирани в нот.акт, по реда на чл.165 ал.2 ГПК, за да прецени съдът законосъобразността на твърдяното заемно правоотношение /прикритото правоотношение/ - при наличие на противоречива практика.

ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че са налице предвидените в чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение само по въпросите по т.3 и т.6 от изложението, по първия от който с представените решения се обосновава наличие на противоречива практика /с оглед на обстоятелството, че посоченото удостоверение, издадено от Б. Д., не е прието нито с определението на първоинстанционния съд от 13.ІХ.2010г., нито в първото по делото съдебно заседание, проведено на 09.ІІ.2011г./, а по втория въпрос на настоящият състав не е известна практика.

По останалите релевирани в изложението въпроси касационно обжалване не следва да бъде допускано, тъй като по такива въпроси въззивният съд не се е произнесъл. По първия въпрос това е така, защото и двете инстанции са се произнесли по иск с правна квалификация чл.26 ал.1 във вр. с чл.152 ЗЗД; по втория въпрос – защото са взети предвид от въззивния съд при постановяване на решението представени доказателства за направени от ищцата разноски за заличаване на ипотека; по петия въпрос – защото съдът е счел, че останалите доказателства не кореспондират с показанията на св.С.; по седмия въпрос – защото не са съб и рани свидетелски показания за установяване на договор на стойност над 5000лв.; по деветия въпрос – защото приетото е, че уговорката за обезпечаване на договора за заем е от преди сключването му.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,