Определение № 211 от 04.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3154/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба вх. Nо 8494/27.12.2012 година на Г. Х. Б. и Е. Г. Б., и двамата от [населено място] чрез адв. А. А.- АК- П. срещу Решение Nо 362 от 05.11.2012 година по гр .възз.д.Nо 733/2012 година на ОС-Перник, с което решение, в качеството на въззивна инстанция в правомощията по чл. 258 и сл. ГПК, окръжният съд е потвърдил Решение Nо 268 от 17.05.2012 година по гр.д. Nо 6851/2011 година на РС-Перник за разпределение правото на ползване по реда и на основание чл. 32 ал.2 ЗС. За да потвърди решението на първата инстанция, въззивният съд е приел ,че с искът по чл. 32 ал.2 ЗС съдът, осъществявайки съдебна администрация на гражданско правоотношение между съсобствениците следва да избере онзи вариант, предложен от експертите по делото, който съответства „на действителното положение на имота, без да се предписват преустройства, премахване на огради и др., да се съобрази с извършените от страните подобрения, поради което е потвърдил решението на първата инстанция, съгласно което разпределението е извършено по вариант Nо 4. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на закона, процесуалните правила и е необосновано- чл. 281 т.3 ГПК. С приложеното изложение, защитата на касатора поддържа, че е налице основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по обусловилия изхода на делото въпрос за основанията, обуславящи необходимостта от съдебна администрация по реда на чл. 32 ал.2 ЗС за начина на ползване на съсобствен имот, разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика, обективирана с Решение Nо 71 от 19.04.2011 год. по гр.д. Nо 727/ 2010 год. ВКС – II г.о., постановено по чл. 290 ГПК. Искането за допускане до касационно обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса: когато по чл. 32 ал.2 ЗС се определи начин на ползване, при който всеки съсобственик ще ползва реална част съобразно неговите права, това лишава ли останалите съсобственици от правото да преминават през тази реална част, за да имат достъп до собствената си сграда, при положение, че предмет на решението по чл. 32 ал.2 ЗС е само разпределение на правото на ползване и не се създават отделни имоти ? с довод, че при липса на задължителна съдебна практика, произнасянето ще бъде от значение за точното прилагане на закона. В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор-възражения от адв. К. Б. – АК- П. като пълномощник на Л. С., В. С. и Б. Й., с който се оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване, както и се релевират възражения по основателността на касационната жалба.Претендират се разноски за касационното производство. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК по отношение на касатора Е. Б. и при данните за характера на заявения иск по чл. 32 ал.2 ЗС касационната жалба се явява процесуално допустима. След преценка на изведените с изложението към касационната жалба правни въпроси по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, посочените основания на т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване и преценка в контекста на правния спор и данните по делото, настоящия състав намира, че касационното обжалване не може да бъде допуснато. Съгласно разясненията на ТР Nо 1/ 2009 год. на ОСГТК на ВКС, за да се допусне касационно обжалване на подлежащо на касационен контрол решение на въззивния съд по гражданско дело, с изложението си касаторът следва да изведе онези правни / материално или процесуално / въпроси, които са дали пряко отражение на изводите на съда относно допустимостта или недопустимостта, за основателността или неоснователността на конкретния правен спор. Наред с това, за да бъде извършена правилно селекцията, касаторът следва – поддържайки определено основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК, да посочи в приложното поле на кое от установените от законодателя основания иска да се допускане обжалването пред ВКС и защо, да приложи онези съдебни решения, които илюстрират твърденията му за наличие на противоречие със задължителна практика на ВКС, респ. за противоречивото разрешаване на изведения правен въпрос или да посочи и обоснове необходимостта от исканото произнасяне. За да е налице основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, касаторът следва да е посочил онази задължителна съдебна практика, посочена в разясненията на т.2 на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, което сочи на противоречие с изразеното от въззивния съд становище по приложение на закона. Между страните по делото е налице съсобственост по отношение на ПИ находящ се в [населено място], с идентификатор * с площ от 2 160 кв.м., при права 285/2160 идеални части за ищците Л. С. М., В. С. Д. и Б. Й. Д. и 1875 / 2160 ид. части за ответниците Г. Х. Б. и Е. Г. Б.. Релевираните доводи с касационната жалба касаят необходимостта да се постанови по съдебен ред разпределение ползването на съсобствен имот при налице на решение на мнозинството за това ползване, с което решение по никакъв начин не са нарушени правата на ищците като съсобственици да ползват имота в съответства на обема права, притежавани от тях и възможност за ползване и експлоатация на постройките в имота, суперфициарна собственост. С посоченото Решение Nо 71 от 10.04.2011 год. по гр.д. Nо 727/2010 год. на ВКС - ГК II отд., също постановено по чл. 290 ГПК по въпроса „може ли в производството по чл. 32 ал.2 ЗС да се разпредели ползването по вариант, изискващ бъдеща промяна в имота” и даден отговор в насока, че правилна на основание чл. 291 ГПК е съдебната практика ,приемаща че „служенето с общата вещ според чл. 32 ал.2 ЗС означава прякото и използване съвместимо с нейното нормално предназначение, без да се уврежда субстанцията и и без да се накърняват свойствата и, като съдебната администрация по чл. 32 ал.2 ЗС се извършва съобразно фактическото положение и с предназначението на вещта и съдът няма право да предписва или взема предвид каквито и да било бъдещи преустройства с цел обособяване на отделните дялове“, имат характеристиката на задължителна съдебна практика. Изведеният, с известно уточнения, правен въпрос за основанията, обуславящи необходимостта от съдебна администрация по реда на чл. 32 ал.2 ЗС за начина на ползване на съсобствен имот, не може да се приеме, че е разрешен в противоречие с посоченото решение, не само защото като правен въпрос не кореспондира на задължителните разяснения относно възможностите на решаващия съд по иска по чл. 32 ал.2 ЗС да избере вариант за разпределение на ползването, но и защото по същество избраният вариант по делото е съобразен с посочените разяснения, като и с онази съдебна практика, с което се приема, че „ най-целесъобразния вариант на разпределение следва да се избере така, че всеки съсобственик да може максимално да се ползва от общата вещ” Касационното обжалване не може да се допусне на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като въпросът когато по чл. 32 ал.2 ЗС се определи начин на ползване, при който всеки съсобственик ще ползва реална част съобразно неговите права, това лишава ли останалите съсобственици от правото да преминават през тази реална част, за да имат достъп до собствената си сграда, при положение, че предмет на решението по чл. 32 ал.2 ЗС е само разпределение на правото на ползване и не се създават отделни имоти ? не може да бъде приет за обуславящ изхода на спора по см. на чл. 280 ал.1 ГПК. Възможността при определения, избран вариант на разпределение на ползването на един недвижим имот, съсобственикът, комуто не е разпределена съответната реална част, да преминава през същата за да ползва индивидуална суперфициарна собственост на постройка в съсобствения имот, е безспорно въпрос на тълкуване на закона по същество ,но само и доколкото същият е стоял на вниманието на съда и е налице произнасяне в обжалваното решение. След като съдт няма изразено по този въпрос становище и формирана воля, то този проблем не може да има характеристиката на обуславящ конкретния правен спор, разрешен на друга плоскост на тълкуване и прилагане на закона. Искането на ответниците по касация за присъждане на разноски за производството пред ВКС е основателно. Същите имат право на направените разноски за касационното производство, съобразно чл. 81 ГПК във р. с чл. 78 ал.3 ГПК, в установения по представения Договор за правна защита и съдействие Nо 15494 / 08.04. 2013 год. в размер на 400 ле. / четиристотин лева/. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр, с чл. 280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК