Определение № 5122 от 23.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4669/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 17229/16.06.2025 г., подадена от Б. Д. Б. и Г. Х. Б., чрез адвокат Г. Я., и касационна жалба вх. № 17235/16.06.2025 г., подадена от Б. Д. Б., чрез адвокат Д. Т., срещу решение № 444 от 23.04.2025 г. по гр. д. № 20223100501691/2022 г. на Окръжен съд - Варна, изменено по реда на чл. 248 ГПК с определение № 3377 от 16.07.2025 г. по същото дело, с което е отменено изцяло решение № 260235 от 18.04.2022 г. и решение № 260068 от 07.08.2023 г. по гр. д. № 3779/2019 г. на Районен съд – Варна, като вместо това въззивният съд е прогласил по иска на Р. В. Ф. срещу В. К. И., Б. Д. Б. и Г. Х. Б. за нищожен поради невъзможен предмет, на основание чл. 26, ал. 2, предл. първо ЗЗД, договора за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 22, т. 7, рег. № 16193, д. № 1022/2004 г. на нотариус Ж. К., в частта, в която продавачът В. К. И. е продал на Б. Д. Б. и Г. Х. Б. таванско подпокривно неизползваемо пространство, находящо се на таванския етаж в сградата, в [населено място], [улица], с идентификатор ** по КККР на [населено място], с площ от 19.76 кв.м, при граници: калкан, таванска стая, тавански коридор, необитаемо подпокривно пространство на жилището на втори етаж и улица, до размера на припадащите се на ищеца идеални части от общите части в размер на 30 % от 9.73 кв.м ид.ч. от площта на апартамента, обособен към момента на таванския етаж, с идентификатор *, като е отхвърлил исковата претенция до пълния размер от 19.76 кв.м ид.ч.; прогласил по иска на С. К. Д. срещу И. К. С., И. А. С., Б. Д. Б. и Г. Х. Б. за нищожен поради невъзможен предмет, на основание чл. 26, ал. 2, предл. първо ЗЗД, договора за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 103, т. 7, рег. № 15767, д. № 1156/2006 г. на нотариус Ал. Г., в частта, в която продавачите И. К. С. и И. А. С. са продали на Б. Д. Б. и Г. Х. Б. таванско подпокривно неизползваемо пространство, находящо се на таванския етаж в сградата, в [населено място], [улица], с идентификатор по КККР на [населено място], което е с площ от 11.15 кв.м, при граници: таванско помещение № 2, коридор, таванско подпокривно пространство № 2, двор откъм улицата и вътрешен двор, до размера на припадащите се на ищеца идеални части от общите части в размер на 15.50 % от 5.49 кв.м ид.ч. от площта на апартамента, обособен към момента на таванския етаж с идентификатор * по КККР на [населено място], като е отхвърлил исковата претенция до пълния размер от 11.15 кв.м ид.ч.; признал е за установено в отношенията между Р. В. Ф. и М. А. С.-Ф., и Б. Д. Б. и Г. Х. Б., че Р. В. Ф. и М. А. С.-Ф. са собственици в режим на СИО на 30 % от 9.73 кв.м ид.ч., които представляват обща част - таванско подпокривно неизползваемо пространство, попадаща към момента в обхвата на самостоятелен обект с идентификатор * по КККР на [населено място], находящ се в таванския етаж на сградата, построена в [населено място], [улица], с идентификатор , и на 30 % от 6.82 кв.м ид.ч., които представляват обща част - таванско подпокривно неизползваемо пространство, попадаща към момента в обхвата на самостоятелен обект с идентификатор * по КККР на [населено място], находящ се в таванския етаж на сградата, построена в [населено място], [улица], с идентификатор по КККР на [населено място], като е отхвърлил исковата претенция до пълния предявен общ размер от 62.48 кв.м ид.ч.; признал за установено в отношенията между С. К. Д. и Б. Д. Б. и Г. Х. Б., че С. К. Д. е собственик на 15.50 % от 5.49 кв.м ид.ч., които представляват обща част - таванско подпокривно неизползваемо пространство, попадаща към момента в обхвата на самостоятелен обект с идентификатор * по КККР на [населено място], находящ се в таванския етаж на сградата, построена в [населено място], [улица], с идентификатор по КККР на [населено място], и на 15.50 % от 5.65 кв.м ид.ч., които представляват обща част - таванско подпокривно неизползваемо пространство, попадаща към момента в обхвата на самостоятелен обект с идентификатор * по КККР на [населено място], находящ се в таванския етаж на сградата, построена в [населено място], [улица], с идентификатор по КККР на [населено място], като е отхвърлил исковата претенция до пълния предявен общ размер от 62.48 кв.м; осъдил Б. Д. Б. и Г. Х. Б. да предадат на Р. В. Ф., М. А. С.-Ф. и С. К. Д. владението на общи части - 30.91 кв.м ид.ч. от таванско подпокривно неизползваемо пространство, попадащи към момента в обхвата на самостоятелен обект с идентификатор * по КККР на [населено място], находящ се в таванския етаж на сградата, построена в [населено място], [улица], с идентификатор по КККР на [населено място], и целия тавански коридор от 6.82 кв.м ид.ч., представляващ обща част и попадащ към момента в обхвата на апартамент с идентификатор * по КККР на [населено място], находящ се в таванския етаж на сградата, построена в [населено място], [улица], с идентификатор ** по КККР на [населено място], или 37.73 кв.м ид.ч. общо, като е отхвърлил исковите претенции за разликата над 37.73 кв.м ид.ч. до претендираните 68.48 кв.м ид.ч., на основание чл. 108 ЗС.

Съдът е съобразил, че с исковата си молба ищците Р. В. Ф. и С. К. Д. са поискали да бъде прогласена нищожността на договора, обективиран в нот. акт № 22, том 7, рег. № 16793, дело № 1027/2004 г., в частта, с която В. К. И. е продал на Б. Д. Б. неизползваемо таванско подпокривно пространство с площ от 19.76 кв.м, поради невъзможен предмет, и нищожността на договор, обективиран в нот. акт № 103, том VII, рег. № 15767, дело № 1156/2006 г., в частта, с която И. А. С. и И. К. С. са продали на Б. Д. Б. неизползваемо таванско подпокривно пространство с площ от 11.15 кв.м, поради невъзможен предмет, да бъдат осъдени ответниците Б. Д. Б. и Г. Х. Б. да им предадат владението върху общите части от таванския етаж с площ от 62.48 кв.м от самостоятелен обект в сграда с идентификатор **, с предназначение: жилище, апартамент, находящ се на третия етаж в сграда № 1 в [населено място], район „П.“, [улица], разположена в поземлен имот с идентификатор *, на едно ниво, със застроена площ от 114 кв.м, както и да бъде отменен констативен нотариален акт (КНА) № 12, т. 1, рег. № 256, д. № 1156/2006 г. на нотариус Ст. Ч., по силата на който Б. Д. Б. и Г. Х. Б. са признати за собственици на самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР. Ищците излагат, че Р. В. Ф. е собственик на апартамент, придобит в режим на СИО, с идентификатор *, по силата на постановление за възлагане от 11.01.2017 г. на ЧСИ Ст. Д.. С. К. Д. е собственик на 1/2 ид.ч. от апартамент с идентификатор *, придобит с договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 34, т. 1, рег. № 200, д. № 29/24.10.2018 г. на нотариус Ст. Ч.. При извършена справка в имотния регистър установили, че за притежаваните от тях общи части от таванския етаж е съставен КНА за собственост № 12, т. 1, рег. № 256, д. № 11/2018 г. на нотариус Ст. Ч., по силата на който Б. Д. Б. и Г. Х. Б. са признати за собственици на тавански етаж, представляващ самостоятелен обект с идентификатор * по КККР на [населено място], представляващ апартамент на третия етаж на сградата в [населено място], [улица], със застроена площ от 114 кв.м. Те, като собственици на самостоятелни обекти в сградата - в режим на етажна собственост (ЕС), са придобили и собствеността на съответните идеални части от общите части, включително и от общите части от подпокривното пространство на таванския етаж, предмет на исковата претенция. Ответниците владеят целия тавански етаж, включително и общите за ЕС части. Сградата с идентификатор * е построена като двуетажна жилищна сграда със скатен покрив, съгласно архитектурен проект от 1978 г. По силата на доброволна делба от 14.12.1996 г. К. И. Д. и В. А. Д. получили апартамент на първия етаж в сградата, с площ от 114 кв.м, три избени помещения, таванска стая с площ от 10 кв.м с източно изложение, както и 50 % от общите части на сградата. И. К. С. и И. А. С. получили апартамента на втория етаж с площ от 114 кв.м, едно избено помещение, гараж, таванска стая с площ от 14.96 кв.м със западно изложение, както и 50 % ид.ч. от общите части на сградата. На същият ден - 14.12.1996 г., К. И. Д. и В. А. Д. дарили на сина си В. К. И. придобития по силата на договора за доброволна делба недвижим имот. С договор, обективиран в нот. акт № 22, т. 7, рег. № 16793, д. № 1027/2004 г. на нотариус Ж. К., В. К. И. продал на ответника Б. Д. Б. таванска стая с площ от 10.25 кв.м, при граници: калкан, стълбищна клетка, тавански коридор и подпокривно пространство; таванско складово помещение с площ от 14 кв.м, при граници: стълбищна клетка, тавански коридор, вътрешен двор, подпокривно пространство на апартамента на втори етаж, и таванско подпокривно пространство с площ от 19.76 кв.м, при граници: калкан, таванска стая, тавански коридор, подпокривно пространство на апартамента на втори етаж. С договор, обективиран в нот. акт № 103, т. 7, рег. № 15767, д. № 1156/2006 г. на нотариус Ал. Г., И. К. С. и И. А. С. продали на Б. Д. Б. следните имоти: таванска стая № 2 с площ от трети етаж в жилищната сграда в [населено място], [улица], с площ от 14.96 кв.м, при граници: таванско складово помещение № 2, таванско складово помещение № 1, коридор, таванско подпокривно пространство; таванско складово помещение № 2, с площ от 12.31 кв.м, при граници: вътрешен двор, таванско складово помещение № 1, таванска стая № 2 и вътрешен двор; таванско подпокривно пространство с площ от 11.15 кв.м, при граници: таванско помещение № 2, коридор, таванско подпокривно пространство и двор откъм улицата. Така, по силата на договорите по двата нотариални акта от 2004 г. и 2006 г., ответниците купили части от таванския етаж в сградата с площ от 82.43 кв.м от общо 114 кв.м. Собствеността върху останалите 31.57 кв.м от таванските помещения не била продадена. Това е така, тъй като в архитектурния проект от 16.02.1978 г. тези квадратни метри представляват стълбище, стълбищна клетка и тавански коридор, които по естеството си имат характера на общи части по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС. Предназначението на тези части не било променяно след 16.02.1978 г. и до съставяне на КНА за собственост. Отделно, прехвърленото подпокривно пространство с обща площ от 30.91 кв.м представлява незастроен обем и е предвидено като обща част на сградата. Височината на това подпокривно пространство по архитектурен проект е 1.20 м и не отговаря на изискванията за височина, пространство и обем, за да бъде обособено като самостоятелна част. Към 2004 г. и към 2006 г. подпокривното пространство представлявало обща част по естеството си. Предназначението на таванското подпокривно пространство не било променяно след 16.02.1978 г. и до съставяне на КНА за собственост. Въпреки това, в КНА за собственост е посочено, че ответниците са собственици на апартамент, образуван след промяна предназначението на таванските стаи, таванските складови помещения и таванското подпокривно пространство с одобрена екзекутивна документация. Те са признати за собственици на площ, която надхвърля закупената от тях, и без да е променено предназначението по установения в ЗУТ ред. Едва след КНА за собственост, ответниците предприели действия по преустройство на таванския етаж в жилищен. И понастоящем таванският етаж не е снабден с ВиК и ел. инсталации, няма открити партиди за потребление на вода и ел. енергия. Съгласно чл. 38, ал. 3 ЗС общите части не могат да се делят, не могат да бъдат предмет на разпоредителни сделки и придобивани по давност. Действително, към момента на възникване на ЕС, нормативната уредба е допускала въз основа на одобрен архитектурен проект в обема на тавана на сгради със скатен покрив да се обособят жилища, стаи за творческа дейност и други, но само при спазване на разпоредбата на чл. 50 от Наредба № 5 и изискването за светла височина, което не е налице при конкретния казус. Следователно таванското подпокривно пространство с обща площ от 30.91 кв.м и височина от 1.20 м не е могло да бъде обособено като самостоятелно помещение, тъй като конструктивно представлява обща част по естеството си. Същото не е могло да премине в собственост на ответниците. Двата нотариални акта са нищожни в тази си част, поради невъзможен предмет. Същото се отнася и до останалите 31.57 кв.м от таванското помещение, за което ответниците са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост (КНА). Стълбището, стълбищната клетка, таванският коридор в таванския етаж са предвидени като общи части и никога не са обособявани като самостоятелен обект, предмет на разпоредителни сделки или придобивна давност. Когато подпокривното пространство е обща част, същото не може да бъде предмет на прехвърлителни сделки или на съдебна делба, нито да бъде придобивано по давност, преди да е било променено предназначението му. Разпоредбата на чл. 38 ЗС е императивна. Отчуждителят на индивидуалния жилищен обект не може по своя воля да изключи определени общи части от общите части на сградата и да им придаде характер на индивидуална собственост. В уточняваща молба вх. № 23251/29.03.2019 г. Р. В. Ф. и С. К. Д. са посочили, че намират договора, обективиран в нот. акт № 22, т. 7, рег. № 16793, д. № 1027/2004 г., за нищожен поради невъзможен предмет, тъй като подпокривното пространство с площ от 19.76 кв.м е част от незастроен обем с обща площ от 30.91 кв.м и е предвидено като обща част на сградата по естеството си. Височината на таванското помещение е 1.20 кв.м и така не отговаря на изискванията за височина, пространство и обем, за да бъде обособено като самостоятелен обект и не може да бъде предмет на прехвърлителна сделка. Договорът, обективиран в нот. акт № 103, т. 7, рег. № 15767, д. № 1156/2006 г., също е нищожен поради невъзможен предмет, тъй като подпокривното пространство с площ от 11.15 кв.м е част от незастроен обем с обща площ от 30.91 кв.м и е предвидено като обща част на сградата по естеството си. Височината на таванското помещение е 1.20 м и така не отговаря на изискванията за височина, пространство и обем, за да бъде обособено като самостоятелен обект, и не може да бъде предмет на прехвърлителна сделка. Така описаното таванско подпокривно пространство с площ от 19.76 кв.м, съответно 11.15 кв.м, е идеална част от самостоятелния обект в сграда с идентификатор *** по КККР на [населено място]. С уточняваща молба вх. № 28426/17.04.2019 г. Р. В. Ф. и С. К. Д. са заявили, че по повод искането им за издаване на схема на процесния самостоятелен имот на третия етаж от сградата, от СГКК - Варна са им издали две схеми, за двата съществуващи на етажа обособени самостоятелни обекта с идентификатори * и *. В тази връзка са направили уточнение на петитума на иска по чл. 108 ЗС, като се моли да бъдат осъдени ответниците Б. Д. Б. и Г. Х. Б. да им предадат владението на общите части от таванския етаж, с обща площ от 62.48 кв.м, от които 31.70 кв.м представляват идеални части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *, със застроена площ от 57.84 кв.м, а останалите 30.78 кв.м представляват идеални части от самостоятелен обект в сградата с идентификатор *. С нарочна молба вх. № 32426/07.03.2019 г. Р. В. Ф. и С. К. Д. са уточнили петитума на исковите си претенции с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. първо ЗЗД, искайки да бъде установена нищожността на договора, обективиран в нот. акт № 22, т. 7, рег. № 16793, д. № 1027/2004 г. на нотариус Ж. К., поради невъзможен предмет, за таванското подпокривно пространство – неизползваемо, с площ от 19.76 кв.м, представляващо част от незастроен обем с обща площ от 30.91 кв.м, предвидено като обща част на сградата по естеството си. Височината на това таванско подпокривно пространство е 1.20 м и не може да бъде обособено като самостоятелен обект. Исковата претенция е насочена срещу В. К. И. и Б. Д. Б. и Г. Х. Б.. Таванското подпокривно пространство с площ от 19.76 кв.м, представлява 10.03 кв.м ид.ч. от самостоятелен обект с идентификатор *, с площ от 57.84 кв.м, а останалите 9.73 кв.м ид.ч. представляват идеални части от самостоятелен обект с идентификатор *, с площ от 56.16 кв.м. Аналогично, иска се да бъде установена нищожността на договора, обективиран в нот. акт № 103, т. 7, рег. № 15767, д. 1156/2006 г. на нотариус Ал. Г., поради невъзможен предмет, относно таванското подпокривно пространство – неизползваемо, с площ от 11.15 кв.м, представляващо част от незастроен обем с обща площ от 30.91 кв.м, предвидено като обща част на сградата по естеството си. Височината на това таванско подпокривно пространство е 1.20 м и не може да бъде обособено като самостоятелен обект. Исковата претенция е насочена срещу И. А. С., И. К. С., Б. Д. Б. и Г. Х. Б.. Таванското подпокривно пространство с площ от 11.15 кв.м представлява 5.65 кв.м ид.ч. от самостоятелен обект с идентификатор *, с площ от 57.84 кв.м, а останалите 5.49 кв.м ид.ч. представляват идеални части от самостоятелен обект с идентификатор *** с площ от 56.16 кв.м. С нарочно определение в о.с.з. на 16.10.2024 г. е конституирана по исковете с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. първо ЗЗД и съпругата на Р. В. Ф. - М. А. С.-Ф.. От своя страна, Б. Б. и Г. Б. са оспорили исковите претенции по съображения, че таванският етаж, разположен между последната плоча на сградата и покрива на същата, няма характера на таванско пространство, което служи за изолация, и представлява обща част по предназначение, а не по естеството си; височината на помещенията е от 1.20 до 3.20 м. Евентуално се позовават на изтекла придобивна давност. Ответниците по исковата молба И. К. С., И. А. С. и В. К. И. считат предявените искове за нищожност за недопустими, поради липса на правен интерес от установяване на твърдяното обстоятелство, а по същество - неоснователни. Сочат, че няма идентичност на претенциите по установителните искове и тези за ревандикация; излагат, че таванското подпокривно пространство е обща част по предназначение.

кв.м. След като ищците са собственици на идеални части от общите части на сградата в [населено място], [улица], те могат да искат предаване владението на общите части, съизмерими с площта на цялото подпокривно пространство от 30.91 кв.м ид.ч. от апартамент с идентификатор *** и целия тавански коридор от 6.82 кв.м ид.ч. от апартамент с идентификатор ***, или 37.73 кв.м общо. За разликата над 37.73 кв.м ид.ч. до претендираните 68.48 кв.м ид.ч. исковата претенция по чл. 108 ЗС се явява неоснователна. Окръжен съд – Варна е намерил, че за по-голяма яснота следва да отмени изцяло първоинстанционното решение и да постанови друго съобразно изложените от него мотиви.

Жалбоподателите атакуват решението на въззивния съд в частта на уважените срещу тях искове, като считат решението на въззивния съд нищожно, недопустимо и очевидно неправилно.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към първата касационна жалба Б. Б. и Г. Б. се позовават на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. първо и второ ГПК.

На първо място, твърдят, че въззивното решение влиза в противоречие с приетото в ТР № 3/28.06.2016 г. по тълк. д. № 3/2014 г. на ОСГК на ВКС, решение № 93/06.04.2012 г. по гр. д. № 1548/2010 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 64/08.03.2012 г. по гр. д. № 820/2011 г. на ВКС, решение № 49/29.04.2022 г. по гр. д. № 1945/2021 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 47/26.03.2021 г. по гр. д. № 2442/2020 г. на ВКС, І г. о., решение № 163/09.01.2019 г. по гр. д. № 1100/2018 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 173/07.01.2020 г. по гр. д. № 5406/2016 г. на ВКС, І г. о. по въпросите:

1. Може ли съдът по иска по чл. 26, ал. 2, предл. първо ЗЗД да приеме, че сделката е нищожна само за част от таванския стаж от сградата, т.е. да приеме, че сделката е нищожна за определена идеална част, поради липсата на предмет, и за останалата част - че има предмет;

2. Когато реалните части от сградата не са фактически обособени към момента на сделката, но е възможно да бъдат обособени като самостоятелни обекти, нищожен ли е договорът за тяхната продажба поради невъзможен предмет;

3. Ако към момента на предявяване на иска за прогласяване нищожност на сделките за прехвърляне на реално определените части от недвижим имот (стаи на таванския етаж от сградата), те са фактически обособени в самостоятелни обекти на собственост (апартаменти), може ли да се приеме, че договорите за продажба са нищожни поради невъзможен предмет.

На второ място, Б. считат атакуваното от тях решение за нищожно, тъй като е неясно и неразбираемо.

Излагат, че с исковата молба са предявени искания за прогласяване за нищожни на два договора за покупко-продажба на недвижими имоти, оформени с нотариални актове, и за ревандикация на идеални части от две тавански помещения, които към момента на сделките не са били обособени в жилище/жилища, а със съдебното решение ищците са станали съсобственици с част от ответниците на новопреустроените обекти, без яснота за придобиването им.

На трето място, жалбоподателите се позовават на недопустимост на въззивния акт.

Сочат, че активната продесуална легитимация по исковете по чл. 26, ал. 2 ЗЗД за прогласяване на нищожност на два договора, оформени с два нотариални акта, изхожда от Р. В. Ф. и С. К. Д., при условията на обективно и субективно съединяване. Със съдебното решение съдът е прогласил нищожност на двата договора, като ги е разделил между двамата ищци. Такова правомощие съдът няма, а основанията за такова произнасяне правят съдебното решение недопустимо в частта, в която съдът се е произнесъл по целия договор от името на един ищец, и съдебното решение е непълно в частта, в която съдът не се е произнесъл по „другия“ договор за всеки от ищците.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към втората касационна жалба Б. Б. се позовава на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ГПК.

На първо място, в изложението са изложени доводи, че решението на Окръжен съд – Варва е нищожно, поради абсолютната неяснота на изразената в него воля на съда. Тази неяснота се констатира в частта на акта по предявените искове с правно основание чл. 108 ЗС, като от него не може да се разбере за какви права на собственост се е произнесъл съдебният състав. Не става ясно дали с решението в установителната му част съдът признава правото на собственост на ищците върху реални части от общи части на сградата в качеството им на собственици на самостоятелни обекти в сграда-етажна собственост, или признава правото им на собственост (съсобственост) в идеални части от самостоятелни обекти от третия тавански етаж на жилищната сграда. Напълно неясно е решението и в осъдителната му част по предявените искове по чл. 108 ЗС. Въпреки че е постановил самостоятелни диспозитиви по ревандикационните искове в установителната им част, осъдителният диспозитив е общ и то за „кв. м. ид.ч.“, значително различаващи се от тези, за които е посочено, че се признава правото на собственост; и в осъдителната част на решението е налице неяснота дали се присъждат реални или идеални части.

На второ място, Б. Б. счита, че въззивното решение е недопустимо, като постановено по нередовна искова молба.

Сочи, че от изложените в исковата молба факти и съображения може да се направи категоричният извод, че ищците, като собственици на самостоятелни обекти в етажната собственост в сграда с идентификатор ** по КККР на [населено място], твърдят, че са нарушени техните права върху общите части на сградата, и с предявения иск се търси защита на тези права. В исковата молба тези реални части, за които се твърди, че са нарушени, не са индивидуализирани - не е посочено тяхното местоположение, площ и граници. С уточняваща молба вх. № 28426/17.04.2019 г. се посочва само, че 37.46 кв.м са включени в самостоятелен обект с идентификатор * в същата сграда и 30.78 кв.м са включени в самостоятелен обект с идентификатор ***, и са идеални части от тях. Така формулираното искане е в противоречие с твърденията на ищците, че са нарушени техни права върху реални части от общи части в сградата, тъй като по съществото си е искане за установяване на съсобственост и предаването на придобити от тях идеални части от съществуващ самостоятелен обект в сградата.

На трето място, жалбоподателят се позовава на очевидна неправилност на решението, тъй като с него съдът е определил правата на ищците в общите части на сградата по дялове, определени на база площ, а не на база стойност на самостоятелните обекти на собственост, което е в нарушение на чл. 40 ЗС.

На последно място, жалбоподателят визира разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Твърди, че изводите на Окръжен съд - Варна за нищожност на сделките по двата нотариални акта, поради невъзможен предмет, само в частите им, с които Б. Б. и Г. Б. са придобили таванско подпокривно пространство с площ от 19.76 кв.м и подпокривно пространство с площ от 11.15 кв.м, се обосновават с това, че тези части не отговарят на изискванията на строителните правила и норми за височина на жилищните помещения и като такива са общи части по естеството си. В тази връзка счита, че въпросът, който е обусловил обжалваното решение, а именно: към кой момент следва да се преценява действителността на една правна сделка, е решен в противоречие с трайната практика на ВКС, съгласно която преценката за нищожност следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора (решение № 462/15.05.2009 г. по гр. д. № 692/2008 г., I г. о., решение № 1146/16.12.2008 г. по гр. д. № 4415/2007 г., I г. о., решение № 99/08.07.2010 г. по т. д. № 984/2009 г., I т. о., ТР № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ОСТК - т. 3).

Според Б. Б. въззивното решение противоречи и на задължителната практика на ВКС - ТР № 3/28.06.2017 г. по тълк. д. № 3/2014 г., ОСГК, по въпроса: нищожен ли е поради невъзможен предмет договорът, с който се прехвърля собственост върху реално определени части от недвижим имот, които не са фактически обособени, при съществуваща възможност те да бъдат обособени като самостоятелен обект, съобразно изискванията в действащия устройствен закон.

Жалбоподателят визира разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и във връзка с въпроса: длъжен ли е съдът да обсъди всички релевантни за спора факти, като твърди, че въззивният съд е процедирал в нарушение на приетото в решение № 121/23.11.2018 г. по гр. д. № 5010/2017 г. на ВКС, III г. о., решение № 53/07.05.2019 г. по гр. д. № 3528/2018 г. на ВКС, III г. о. и др., като не е обсъдил обстоятелството, че частите от подпокривното пространство, предмет на прехвърлителните сделки по двата нотариални акта, са преработени и в резултат на редовни строителни книжа са преустроени и включени към самостоятелни жилища. Изобщо не са обсъдени последиците от това преработване с оглед разпоредбата на чл. 97 ЗС.

Постъпили са отговори на касационните жалби от Р. Ф., М. С.-Ф., С. К. Д., в които са изложени съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбите.

Постъпили са отговори и от И. С., И. С. и В. И., в които се излага становище за основателност на касационните жалби.

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното:

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговарят на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което сапроцесуално допустими.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен), който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.

В случая атакуваното решение е валидно и допустимо.

Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че следва да допусне въззивното решение до касационно обжалване в частта, с която предявените искове са уважени, на основание чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност, във връзка с направените изводи от въззивния съд, че процесното подпокривно пространство (неизползваемо) може да играе само ролята на изолация между последната плоча на сградата и покрива, и за достъп до последния, което води до извода, че като обща част по естеството си то не може да се преустройва, да бъде предмет на разпоредителни сделки и да се придобива по давност, поради което към момента на постигнатото съгласие между прехвърлителите В. К. И., съответно И. К. И. и И. А. С., и приобретателите Б. Д. Б. и Г. Х. Б. е съществувала правна пречка да възникне предметът на разпоредителните сделки.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,