Определение № 50269 от 26.10.2023 г. на ВКС по д. № 2867/2022 г.

Производството е по чл.288,вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на КПКОНПИ срещу въззивното решение на Варненски апелативен съд по гр.д. №476/20 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлен предявеният от касатора срещу М. А. и Р. Р. иск с пр. осн. чл.74 ЗОПДНПИ, отм., за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност от 234 395, 16 лв. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. С молба №503952/26.09.23 г. ищецът- касатор заявява частичен отказ от иска за сумата от 207 395,21 лв. След частичния отказ от иск цената на иска се намалява на 28 000 лв., формирана според представеното решение на ищцовата комисия №856/20.09.23 г., както следва: От Р. М. да се отнеме на осн. чл.142,ал.2,т.1, вр. с чл.141 ЗПКОНПИ недвижим имот, находящ се в [населено място], общ Разград – поземлен имот/ПИ/ – дворно място, цялото с площ от 949 кв.м., съставляващо парцел №* в кв. * по плана на [населено място], общ. *, на [улица], при граници: от северозапад – улица, от североизток ПИ №*1, от изток – ПИ №*, от юг и от югозапад – улица, заедно с построената в югозападната част на същия ПИ едноетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 50 кв.м., придобит с нот. акт №*, т.2, рег. №*, д. №248 от 30.09.10 г. Пазарната цена на имота към настоящия момент е 15 000 лв. От М. А. и Р. М. на осн. чл.151, вр. с чл.142, ал.2, т.2, вр. с чл.141 ЗПКНПИ да се отнемат сумата в размер на 9 000 лв., представляваща пазарна стойност към датата на отчуждаване на л.а., марка „Опел“, модел „З.“, рег. [рег.номер на МПС], продаден с договор от 18.03.16 г., след края на проверявания период, и сумата 4000 лв., представляваща пазарна стойност към датата на отчуждаването на л.а., марка „М.“, модел „П.“, рег. [рег.номер на МПС], продаден с договор от 18.03.16 г., след края на проверявания период. За допускане на обжалването на въззивното решение по исковете в посочената по-горе част касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Намира, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС / р. по гр.д. №1021/19 г. на трето г.о./ по правния въпрос: Представляват ли имущество по см. на пар.1, т.4 от ДР ЗПКОНПИ/закона/ и участват ли при определяне на размера на несъответствието по пар.1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, ако същите не са налични в патримониума му в края на проверявания период и подлежат ли на отнемане в полза на държавата? Сочи, че поради противоречива практика по въпроса е образувано тълкувателно дело №4/2021 г. на ОСГК на ВКС. Намира, че от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото е правният въпрос: Какво съдържание е вложено от законодателя в понятието „липсва“ по см. на чл.151 ЗПКОНПИ и следва ли липсата да се дължи единствено на виновното поведение на проверяваното лице или вината е без правно значение? Допълнителните предпоставки на осн. по чл.280, ал.1,т.3 ГПК обосновава с липсата на произнасяне на касационната инстанция по въпроса. По допускане на обжалването ВКС намира следното: За да отхвърли иска, въззивният съд е приел за установено, че притежаваното от ответниците по иска имущество в края на проверявания период е по –голямо от притежаваното в началото на този период. За да се стигне до отнемане обаче превишението следва да е със 150 000 лв. След направеното от ищеца уточнение въззивният съд е приел, че преминалите през банковите сметки на ответниците суми / внесени от ответниците 17 430,74 лв. и изплатени лихви 79,39 лв., както и получените от ответницата А. парични преводи от чужбина от трети лица в размер на 177768,83 лв./ не са налични – налично е имущество, държането и местонахождението на което е установено по безспорен начин, като в случая такова доказване няма. Преминаването на паричните средства през патримониума на ответниците има правно значение само доколкото паричните средства са останали в патримониума в края на изследвания период, тъй като ответниците са се обогатили само с това, което притежават в края на този период. На отнемане по процесния ред подлежи имущество, а не приходи или доходи. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че общият на размер на доходите, приходите и източниците на финансиране на ответниците е 7 033,91 лв., а размерът на обичайните и извънредни разходи на семейството им за целия период е общо 87 471,45 лв. Така размерът на формирания като разлика между двете стойности нетен доход е отрицателна величина - -80437,54 лв. за целия период. Съгласно заключението на експертизата разходите за придобиване на недвижимия имот на ответниците са в размер на 23 200 лв., а общият размер на разходите за придобиване на МПС -та е 35 151,41 лв. Според въззивния съд от значение за преценка на несъответствието е само наличното към края на проверявания период имущество, но не и това което е преминало през патримониума на ответниците, без да е налично. Паричните средства, които са постъпвали по сметката на ответницата от трети лица не са налично имущество към края на проверката; не могат да бъдат предмет на отнемане тези парични средства, които са преминали през банковите сметки на проверяваното лице и през неговото имущество, но не са налични към датата на предявяване на иска.След като наличното имущество не надвишава 150 000 лв. / както е в случая/, то не е налице изискуемото от пар.1,т.3 от закона несъответствие, предпоставящо отнемането на имуществото като незаконно придобито. Във връзка с поставените от касатора правни въпроси ВКС намира следното: Отговор на първия от тях е даден с ТР №4/18.05.23 г. ОСГК. Прието е, че не представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. С ТР №4/23 г. ОСГК е даден отговор и на втория поставен от касатора въпрос. В отговор на втория поставен за тълкуване въпрос е прието, че не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. В мотивите е пояснено, че постъпилите суми по банкови сметки стават част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица, тъй като това са техни вземания от съответната банка. С изтеглянето на суми и с извършването на преводи, тези вземания се погасяват и престават да бъдат част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица. Част от него стават изтеглените суми в брой и вземанията, ако такива са възникнали в резултат на извършените преводи. Ако са налице в края на проверявания период, те формират несъответствие и подлежат на отнемане, при наличие на съответните законови предпоставки. В тежест на КПКОНПИ е да докаже какво имущество притежават проверяваното или свързаните с него лица в края на проверявания период; не е в тежест на последните да доказват, че изтеглените суми или наредените плащания са вложени в придобиването на друго имущество или погасяване на задължения, както и че придобитото имущество е потребено, изоставено, обезценено /в т.ч. повредено или изхабено/, унищожено или погинало. Изводите на въззивния съд по двата въпроса съответстват на цитираната задължителна практика на ВКС, поради което не са налице сочените от касатора основания за допускане на обжалването по чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК на въззивното решение относно имуществото, за което не е заявен отказ от иска. В останалата част на осн. чл.233 ГПК въззивното решение и първоинстанционното решение следва да се обезсилят и производството по делото да се прекрати, поради направения от ищцовата комисия отказ от иска. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.