Определение № 50566 от 28.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 98/2022 г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищцата А. Л. И. от [населено място] чрез процесуален представител адв. В. В. О. срещу решение № 1157 от 10.11.2021 г. по гр. дело № 985/2021 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 8 състав в следните части: 1/ частта, с която след частична отмяна на решение № 261775 от 15.12.2020 г. по гр. д. № 2617/2020 г. на Софийски градски съд, I ГО, 21 състав е отхвърлен предявеният от А. Л. И. срещу „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, [населено място] иск по чл. 432, ал. 1 КЗ във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за разликата над 16 000 лв. до 24 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 08.09.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 28.02.2020 г. до окончателното плащане; частта за разноските и адвокатското възнаграждение; 2/ частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която искът по чл. 432, ал. 1 КЗ във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за разликата над 24 000 лв. до пълния предявен размер 80 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 08.09.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 28.02.2020 г.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че при постановяване на решението си въззивният съд е нарушил принципа на справедливост и разпоредбите на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД. Поддържа становище, че съдебният състав е определил занижен размер на обезщетението в противоречие с т. 11 на Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС. Навежда конкретни обстоятелства, релевантни за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Посочва, че лимитът по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е 2 000 000 лв. за всяко събитие и счита, че следва да бъде взет предвид при отчитане на конкретните икономически условия. Касаторът поддържа, че съдебният състав не е съобразил т. 7 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС при преценката за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД и неправилно е определил принос на ищцата за настъпване на вредоносния резултат в размер 20% вместо 10%.

В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси за приложението на чл. 52 и чл. 51, ал. 2 ЗЗД в противоречие с практиката на ВКС:

1. Задължението на съда да обсъди всички доказателства от значение за определяне обезщетение за неимуществени вреди от деликт по справедливост, като съобрази степента и броя на причинените травматични увреждания, вида на проведеното лечение и интензитета на търпените болки и страдания от пострадалата? – противоречие с т. 11 от ППВС № 4/1968 г.

2. Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси? – противоречие с решение № 28/09.04.2014 г. по т. д. № 1948/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 4/08.03.2021 г. по т. д. № 2940/2019 г. на ВКС, ТК, II т. о.

3. Задължението на съда да обсъди всички доказателства от значение за приложението на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия във връзка с приложението на т. 7 от ППВС № 17/1963 г.? – противоречие с т. 7 от ППВС № 17/1963 г.

Ответникът „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, [населено място] /ответник в първоинстанционното производство/ чрез процесуален представител адв. З. Т. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на твърдените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по съображения, изложени в писмен отговор от 11.01.2022 г. Поддържа, че въззивният съд при определяне на размера на дължимото обезщетение правилно е приложил разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и т. 11, ППВС № 4/1968 г. и цитираните от касатора решения на ВКС, а при преценка на съпричиняването е съобразил всички обстоятелства по делото. Претендира присъждане на направените разноски.

Третото лице помагач „ОЗК – Застраховане“ АД, [населено място] не изразява становище по касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея се излагат касационни основания по чл. 281 ГПК, а в приложеното към нея изложение се съдържат твърдения за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните за допускане на касационно обжалване, приема следното:

Предвид влязлото в сила решение на Софийски градски съд в частта, с която искът с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди при настъпване на процесното застрахователно събитие на 08.09.2019 г. е уважен за сумата 6 000 лв., Софийски апелативен съд се е позовал на силата на пресъдено нещо относно основанието /правопораждащите спорните материални права юридически факти/ на предявения осъдителен иск. Приел е, че правният спор, пренесен пред въззивната инстанция, е съсредоточен върху обстоятелството в каква степен ищцата със своето противоправно поведение е допринесла за настъпване на вредоносния резултат, както и дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на заместващото обезщетение за неимуществени вреди.

За да определи заместващото обезщетение на ищцата за причинените й от противоправното поведение на делинквента Й. И. Й. /водача на автобус „Мерцедес 0350“ с рег. [рег.номер на МПС] / неимуществени вреди в размер 20 000 лв., въззивният съд е съобразил причинените на ищцата травматични увреждания /контузия на носа, контузия и кръвонасядания на двете коленни стави, контузия и кръвонасядания на двете подбедрици, контузия на лявата китка, разкъсване на външния мениск на дясното коляно, кръвонасядане на дясното бедро и кръвонасядане на торбичката на дясната колянна капачка/, проведеното лечение /консервативно лечение, състоящо се в охлаждане на травмираните места, терапевтични и рехабилитационни процедури, с приемане на противовъзпалителни и обезболяващи медикаменти; множество курсове от рехабилитационни и физиотерапевтични процедури с различни по срок и сложност апаратура с цел облекчаване и намаляване на оплакванията и обективните изменения/, продължителността на възстановителния период /около 8 месеца, като по-голямата продължителност в сравнение с обичайния възстановителен период при този вид травми от 1 месец е обусловена от придружаващите заболявания - ревматодоиден артрит и Синдрома на Р./, възрастта на пострадалата към момента на настъпване на процесното ПТП /на 45 години/, причинените й неудобства и дискомфорт, изживения от ищцата като пътник в автобуса силен стрес и уплаха при удара на лицето и тялото й в предната седалка. Съдебният състав е отчел, че към момента на извършения на 24.09.2020 г. личен преглед на пострадалата нейната походка е стабилна, без помощно средство, без накуцване, обиколката на дясната колянна става е по-голяма с 2 см, изпитва болка при натиск по външната и вътрешната страна на дясното коляно на нивото на капачката, движенията на дясното коляно се извършва в обем по-малък от нормата с 15%, не може да осъществи клякане и моноподален строеж на десния крак, изпитва болки в дясното коляно при по-продължително ходене и стоене права, при влажно и студено време. Въззивната инстанция е взела предвид, че непосредствено след пътния инцидент ищцата не е могла да се придвижва от болки в коленете, а впоследствие се е придвижвала трудно с бастун и трудно се е качвала по стълби поради скъсания менискус на дясното коляно. Въз основа на заключението на съдебно-медицинската експертиза е изложила съображения относно необходимостта от оперативна интервенция за лечението и възстановяването на разкъсания външен мениск, като при проведена оперативна манипулация би се достигнало до ексцес, но не е взела предвид тези допълнителни болки и страдания при определяне на обезщетението в настоящия процес, тъй като същите могат да бъдат предмет на друг иск за заплащане на заместващо обезщетение. Въззивният съд се е съобразил също с обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие през 2019 г. и нормативно определения лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от застрахованото лице по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Във връзка с релевираното от ответника в срока за отговор на исковата молба възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата ищца поради това, че е пътувала в автобуса без поставен предпазен колан, въззивната инстанция въз основа на заключенията на съдебната автотехническа експертиза и съдебната медицинска експертиза и признанията на ищцата е приела, че автобусът е бил оборудван с двуточкови колани за пътниците, ищцата е пътувала като пътник в автобуса без правилно поставен предпазен колан. В случай, че ищцата е била с правилно поставен предпазен колан, не би получила увреждания в областта на двете коленни стави и разкъсване на външния мениск на дясното коляно. Съдебният състав е съпоставил поведението на ищцата и на водача на автобуса и е направил извод, че основната причина за осъществяване на произшествието представляват противоправните действия на водача на автобуса, като пострадалата чрез своето противоправно поведение е допринесла в съвкупния съпричинителен процес с 1/5 за настъпване на противоправния резултат, поради което определеното застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. следва да бъде намалено с 20%, което възлиза на сумата от 16 000 лв.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Въпросите, свързани с приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на справедливо обезщетение за причинени неимуществени вреди, както и приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД при преценката за съпричиняване на вредоносния резултат, са релевантни за спора, тъй като са включени в предмета на делото и са обусловили правните изводи на въззивната инстанция.

Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд по въпросите, свързани с приложението на чл. 52 ЗЗД, е неоснователен, тъй като въззивният съд не се е произнесъл в нарушение на константната практика на ВКС. По тълкуването и приложението на чл. 52 ЗЗД с Постановление № 4/23.12.1968 г. Пленумът на ВС е дал задължителни указания, целящи точното и еднакво приложение на закона при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди. Съгласно посоченото ППВС № 4/23.12.1968 г. понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД е тълкувано не като абстрактно понятие, а свързано с преценката на доказаните конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се съобразяват при определяне размера на обезщетението, а именно характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, причинените физически и морални страдания, интензитета и продължителността на болките и страданията, възрастта на увредените/пострадалите и други относими обстоятелства. Установената съдебна практика не се налага да бъде ревизирана.

Съобразно практиката на ВКС, обективирана в множество решения по чл. 290 ГПК /решение № 177/27.10.2009 г. по т. д. № 14/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 59/29.04.2011 г. по т. д. № 635/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 28/09.04.2014 г. по т. д. № 1948/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 66/03.07.2012 г. по т. д. № 619/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 242/12.01.2017 г. по т. д. № 3319/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други/, при определяне на размера на обезщетението за вреди от непозволено увреждане следва да се отчита икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. Във връзка с лимитите на застраховане съобразно чл. 266 КЗ /отм./ и § 27 ПЗР на КЗ /отм./, аналогични на чл. 492 КЗ, и релевантността им към критериите по чл. 52 ЗЗД също е формирана константна практика на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК /решение № 233/20.12.2016 г. по т. д. № 3586/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 157/28.10.2014 г. по т. д. № 3040/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 124/14.07.2016 г. по т. д. № 2056/2015 г. на ВКС, ТК, І т. о. и други/. В практиката на ВКС е възприето становището, че при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” съгласно чл. 226 КЗ /отм./ във връзка с чл. 266 КЗ /отм/, респ. § 27 ПЗР КЗ /отм./. Дори и да нямат самостоятелно значение по отношение на принципа на справедливост, лимитите на застрахователни покрития по чл. 266 от отменения КЗ /сега чл. 492 КЗ/ следва да бъдат съобразени от съда заедно с всички установени по делото обстоятелства при постановяване на решението по предявения пряк иск срещу застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

В настоящия случай въззивният съд е обсъдил събраните доказателства, относими към определяне на критериите по чл. 52 ЗЗД за определяне размера на обезщетението за причинените на ищцата неимуществени вреди в резултат на настъпилото на 08.09.2019 г. ПТП, причинено по вина на водача, застрахован при ответното застрахователно дружество, взел е предвид броя, вида и тежестта на телесните увреждания, вида на проведеното лечение, продължителността на лечебния и възстановителния процес, продължителността и интензитета на болките и страданията, възрастта на ищцата към настъпване на застрахователното събитие, търпените неудобства, последиците за здравето на ищцата, обществено-икономическите условия в страната при настъпване на застрахователното събитие и лимитите на застрахователни покрития по чл. чл. 492 КЗ.

При произнасяне по въпроса относно приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и доказването на приноса за увреждането от страна на пострадалата въззивният съд не се е отклонил от формираната трайноустановена практика на ВКС, обективирана в множество решения на ВКС /решение № 45/15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. на ВКС, ТК, IІ т. о., решение № 43/16.04.2009 г. по т. д. № 648/2008 г. на ВКС, ТК, IІ т. о., решение № 153/31.10.2011 г. по т. д. № 971/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 54/22.05.2012 г. по т. д. № 316/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 117/08.07.2014 г. по т. д. № 3540/2013 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 64/16.05.2019 г. по т. д. № 1781/2018 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 71/08.08.2016 г. по т. д. № 36/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 141/31.08.2017 г. по т. д. № 2272/2016 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 34/15.07.2019 г. по т. д. № 1562/2018 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 60104/29.06.2021 г. по т. д. № 1353/2020 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 60023/02.08.2021 г. по т. д. № 2956/2019 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 60154/20.01.2022 г. по т. д. № 1071/2020 г. на ВКС, ТК, I т. о., цираните от касатора и други съдебни актове, постановени по реда на чл. 290 ГПК/. Според константната практика на ВКС за определяне наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото при ПТП лице е от значение съществуването на причинна връзка между поведението на пострадалия и противоправното поведение на водача на увреждащото моторно - превозно средство, въз основа на която съдът следва да определи обективния принос на всеки от участниците в конкретното ПТП. При определяне на наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото лице при ПТП е от значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и противоправното поведение на водача на увреждащото моторно-превозно средство, като съдът следва да прецени доколко действията на пострадалия са допринесли за резултата и въз основа на това да определи обективния принос на всеки от участниците в конкретното ПТП. При преценка поведението на пострадалия решаващият съд следва да има предвид, както нарушенията на правилата за движение по пътищата, допуснати от водача на съответното МПС, така и задълженията на пътуващите в МПС да пътуват с поставени предпазни колани. При преценката за съпричиняване на настъпилите в резултат от ПТП вреди следва да се отчита не само факта на извършено от страна на пострадалия нарушение на правилата за движение по пътищата, но и дали нарушенията са в пряка причинна връзка с вредоносния резултат. След съпоставяне на поведението и действията на всички участници в съответното ПТП, включително пострадалия пътник в автобуса и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат, съдът следва да определи конкретния принос за причиняване на съответното ПТП и вредоносния резултат, както на водача на автобуса, така и на пострадалия пътник в него и да разпредели отговорността за причиняването на деликта.

В съответствие с константната практика на ВКС въз основа на събраните доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка съдебният състав е съобразил механизма на настъпване на процесното ПТП, определил е приноса на водача на процесния автобус и ищцата като пътник без поставен предпазен колан, направил е извод за съпричиняване на вредоносния резултат, като е определил съпричиняване от страна на пострадалата ищца в размер на 20% и е редуцирал съразмерно размера на дължимото обезщетение за неимуществените вреди. Въззивният съд е извършил преценка на събраните в производството доказателства и въз основа на тях е приел за доказано, че поведението на пострадалата е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. При определяне на съотношението на приноса на пострадалата и на виновния водач въззивният съд е взел предвид и е изложил съображения във връзка с поведението и на двамата участници в произшествието. Твърденията на касатора за необоснованост на изводите на въззивния съд поради липса на доказателства за поведение на пострадалата ищца, с което да е съпричинила увреждането, представляват оплаквания за неправилност на решението, по които настоящият състав не може да се произнесе в производството по чл. 288 ГПК.

Предвид изложените съображения настоящият състав намира, че не е осъществена поддържаната от касатора допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд.

С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответното застрахователно дружество не се присъждат, тъй като не са представени доказателства, че такива са направени за касационното производство.

Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение