Определение № 4240 от 27.08.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3861/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по процесуално допустима касационна жалба с вх.№ 26940 от 29.07.2025 г., подадена от П. К. К. чрез адвокат Н. А. от АК - П., срещу въззивно Решение № 756 от 19.06.2025 г. по в.гр.д.№ 195/2025 г. на Окръжен съд – Пловдив, VІІ състав. Ответниците по касация Р. И. Т., Я. И. Б. и В. П. Х. са депозирали отговор чрез адвокат П. К. от АК – П.. Поддържат, че не е налице основание за допускане на обжалването, както и че въззивното решение е правилно. Претендират разноски. По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното: С въззивното решение е потвърдено Решение № 3845 от 30.09.2024 г., постановено по гр.д.№ 1041/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVII гр.състав, с което е отхвърлен предявения от касатора против ответниците по касация иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът, като собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], общ. Р., обл. П., е собственик на реална част с площ от 17-18 кв.м. от собствения на ответниците поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], общ. Р., обл. П., която е заключена между материализираната на място трайно изградена ограда и парцелната граница, установена с регулационния план на [населено място] от 1976 г., която неправилно е заснета по действащата кадастрална карта на [населено място] като част от имота на ответниците. Въззивният съд е приел за установено, че страните по делото притежават съседни недвижими имоти в [населено място]. Ищецът черпи права от купувачите по нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот чрез общинския народен съвет № 145 от 29.03.1976 г., чийто обект е парцел *, кв. 58 по КРП от 1936 г., който по сега действащия КРП е заснет като парцел * от кв. 58. Ответниците пък са съсобственици на парцел * от кв. 58 по сега действащия КРП, бивш парцел *, кв. 58 по КРП от 1936 г. По действащата кадастрална карта, одобрена със Заповед № РД-18-294 от 07.12.2020 г. на ИД на АГКК, имотите са заснети съответно с идентификатори *** (на ищеца) и *** (на ответниците). След придобиването на имота с НА № 145 от 29.03.1976 г., праводателите на ищеца са построили ограда, за която той поддържа, че е разположена в съответствие с териториалните предели на имота му, както и в процеса на изготвяне на действащата кадастрална карта първоначално е заснета като граница между имотите с идентификатори *** и ***. Ищецът е поддържал, че след служебно извършено изменение (при отсъствие на сезиране в тази насока), границата между имотите с идентификатори *** и *** частично е нанесена на север от оградата, с което част от имота на ищеца с площ от 17-18 кв.м. се оказва приобщена към разположения на юг от него ПИ № ***. Въззивният съд е обсъдил изслушаните пред двете инстанции заключения на СТЕ (две основни и три допълнителни), от които е установено наличието на два одобрени КРП за [населено място], като първият е одобрен със Заповед № 1126, 1127 от 1936 г., а действащият е одобрен със Заповед № 326 от 11.03.1976 г. Основен предмет на изследване съобразно поставените на СТЕ задачи са били въпроси, свързани с площта на съседните имоти, местоположението на оградата в периода от 1976 г. насетне и понастоящем, нанасянето й в плановете. Въз основа на заключенията въззивният съд е приел, че нанесената огради в ПИ № *** (УПИ *) не се припокрива с дворищно-регулационните граници съгласно действащия регулационен план от 1976 г., като е налице разлика от 17 кв.м., която се явява поради несъответствие на дворищнорегулационната граница с изградената телена ограда между процесните имоти. От правна страна въззивният съд е изложил принципни положения досежно допустимостта на иска по чл. 54, ал. 3 ЗКИР и неговия характер, като текстово е възпроизвел постановки от ТР № 8 от 23.02.2016 г. по тълк.д.№ 8/2014 г. на ВКС, ОСГК. По съществото на спора въззивният съд е приел, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства и от заключенията на вещото лице се установява, че за [населено място] има одобрени два КРП – от 1936 г. и от 1976 г. Спорната площ от 17 кв.м. попада в имота на ответниците. Дворищно-регулационният план на [населено място] е одобрен със Заповед № 326 от 11.03.1976 г. на Кмета на [община]. Първоначално при изработване на кадастралната карта на [населено място] действително е била допусната грешка при заснемане на границата между процесните имоти, като същата е нанесена съобразно съществуващата на мястото ограда. Тази грешка обаче е била отстранена и границата е коригирана в съответствие с регулационната граница. Тази разликата от 17 кв.м. се явявала в несъответствие на дворищно-регулационната граница, която не съвпада с изградената телена ограда между процесните имоти. Така е мотивиран решаващ извод, че не е налице грешка в кадастралната карта, тъй като границите на процесните имоти в кадастралната карта съвпадат с регулационната линия между тях съобразно плана от 1976 г., поради което искът с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР се явява неоснователен. В изложението към касационната жалба са поставени въпроси в контекста на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Същевременно, съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Проверката за наличието на пороци от кръга по чл. 280, ал. 2 ГПК предшества обсъждането дали са налице основания в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, в която връзка настоящият състав намира следното: С ТР № 8 от 23.02.2016 г. по тълк.д.№ 8/2014 г. на ВКС, ОСГК е разяснено, че искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР е положителен установителен иск за собственост, като с т. 4 е подчертано, че съгласно § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗКИР регулационните линии по приложен дворищнорегулационен план се отразяват в кадастралната карта като имотни граници на поземления имот. Затова в производството по иск за собственост подлежи на изследване положението на имота по плановете, предхождащи одобряването на кадастралната карта, като се съобразява дали има прилагане на регулацията по тях, което би обусловило трансформиране на регулационните граници в имотни; от установеното при това проследяване следва да се направи извод дали има несъответствия между отразеното в одобрената кадастралната карта и действително притежаваното от ищеца право на собственост. Предмет на доказване по делото са всички последователни регулационни промени, прилагането или неприлагането на дворищнорегулационните планове, съответно - прекратяване на отчуждителното им действие, съобразно разрешенията, дадени в ТР № 3 от 15.07.1993 г. по гр.д.№ 2/1993 г. на ВС, ОСГК и ТР № 3 от 28.03.2011 г. по т.д.№ 3/2010 г. на ВКС, ОСГК, и всички други факти, водещи до промяна на границите. Тези разяснения стриктно се прилагат в практиката на ВКС и са задължителни за съдилищата, но прочитът на изложените от въззивния съд мотиви свидетелства за грубо отклонение от тях. При установените по делото факти, че имотът на ищеца е придобит от праводателите му съобразно предвижданията по РП от 1936 г., за да са спазени разясненията по т. 4 от ТР № 8 от 23.02.2016 г. по тълк.д.№ 8/2014 г. на ВКС, ОСГК, необходимо е по делото да е бил подложен на изследване въпросът дали с плана от 1976 г. са внесени изменения досежно южната регулационна граница на имота спрямо регулацията от 1936 г. При липсата на данни за идентичност между предвиденото с РП от 1936 г. и предвиденото с РП от 1976 г., изводът, че съвпадението между границата по РП от 1976 г. и границата по действащата кадастрална карта елиминира наличието на грешка в кадастралната карта, се явява очевидно необоснован в степента налагаща допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – поради очевидна неправилност. При допускане на обжалването страната – касатор дължи заплащането на пропорционална държавна такса, която в случая възлиза на сумата 25 лв., равностойна на 12,78 евро. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданската колегия