Определение № 432 от 14.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1982/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 2285/04.03.2020 г. на М. К. М., чрез процесуалния ѝ представител адвокат И. Ц., и по касационна жалба с вх. № 2603/12.03.2020 г. на И. Н. Д., Е. С. К. и Г. С. К., чрез процесуалния им представител адвокат А. П., срещу въззивно решение № 21/29.01.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 779/2019 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик. С обжалваното въззивно решение е обезсилено решение № 316/12.04.2019 г., постановено по гр. д. № 1052/2016 г. по описа на Районен съд – Пещера, с което е уважен предявеният от И. Н. Д., Е. С. К., Г. С. К. срещу М. К. М., И. Н. Т., П. Н. М., М. Б. З. и Е. Б. М. – М. иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределение ползването на съсобствения им недвижим имот, представляващ имот № *, за който е образуван УПИ * в кв. 124 по плана на [населено място], с площ от 950 кв. /подробно описан/, и е прекратено производството по делото. В касационните жалби се поддържат оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на въззивното решение. Ответниците по касационните жалби – И. Н. Т., П. Н. М., М. Б. З. и Е. Б. М. – М., в писмени отговори по чл. 287, ал. 1 ГПК, подадени чрез адвокат А. Й., изразяват становище за недопустимост на касационните жалби, евентуално – за липса на основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение, а по същество за неоснователност на жалбите. Претендират разноски за касационната инстанция съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира касационните жалби за процесуално недопустими. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК /ред., ДВ, бр. 50/03.07.2015г./, не подлежат на касационно обжалване въззивните решения, постановени в производства за разпределение ползването на съсобствен имот по чл.32, ал.2 ЗС. Неоснователни са твърденията на касаторите за неприложимост на ограничителната разпоредба на чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК в процесния случай, с оглед обстоятелството, че въззивният съд не е разгледал по същество предявения иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС, а при упражняване на служебните си правомощия по чл. 269 ГПК е обезсилил решението на първата инстанция. Съгласно т. 8 от ТР № 1/2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК, ВКС, въззивно решение, с което решение на първоинстанционния съд е обезсилено и делото е прекратено, подлежи на касационно обжалване по реда на чл. 280 и сл. ГПК при ограничението, предвидено в чл. 280, ал. 2 ГПК, т. е. ако цената на иска е под 5 000 лв. по граждански дела, респективно под 10 000 лв. по търговски дела, въззивното решение е необжалваемо. Липсват основания за отклонение от възприетото разрешение след законодателните изменения в разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК -ДВ, бр. 50 от 2015 г. и ДВ, бр. 8 от 2017 г. Въззивно решение, с което е обезсилено решение на първоинстанционния съд и производството по делото е прекратено, подлежи на касационно обжалване по реда на чл. 280 и сл. ГПК, но при съобразяване предвидените в чл. 280, ал. 3 ГПК ограничения. В случая с разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК въззивните решения, постановени в производства за разпределение ползването на съсобствен имот по чл. 32, ал. 2 ЗС, са изключени от касационен контрол независимо дали въззивният съд се е произнесъл по същество или е упражнил служебните си правомощия по чл. 269 ГПК и е обезсилил или прогласил нищожността на първоинстанционното решение. На касационно обжалване не подлежи и определение на въззивния съд, с което е потвърдено определение за прекратяване на производството по дело с предмет иск по чл.32,ал.2 ЗС с оглед разпоредбата на чл.274,ал.4 ГПК. Предвид изложеното, касационните жалби, като подадени срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт, са процесуално недопустими и следва да се оставят без разглеждане, а образуваното по тях производство по настоящото дело – да се прекрати. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК касаторката М. К. М. следва да заплати на ответниците по касация И. Н. Т., П. Н. М., М. Б. З. и Е. Б. М. – М. сторените от тях разноски в настоящото производство в размер на 500 лв. На основание чл. 78, ал. 4 ГПК касаторите И. Н. Д., Е. С. К. и Г. С. К. следва да заплатят на ответниците по касация И. Н. Т., П. Н. М., М. Б. З. и Е. Б. М. – М. сторените от тях разноски в настоящото производство в размер на 500 лв. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.