Определение № 918 от 20.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 887/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Сдружение “Музикаутор“ срещу решение № 20 от 10.01.2024г. по в.т.д. № 601/2023г. на Апелативен съд – София, с което, като е отменено частично и е потвърдено частично решение № 260144 от 31.03.2023г. по т.д. № 2214/2020г. на Софийски градски съд, са отхвърлени изцяло исковете по чл. 95, ал. 1 от ЗАПСП, предявени от сдружението срещу „Ейч Би Оу Юръп“, „Ейч Би Оу България“ ЕООД и „Виваком България“ ЕАД за заплащане, при условията на солидарност, на сумата от общо 210 042 лева, със законната лихва от 13.11.2020г., датата на исковата молба, до окончателното плащане. Претендираното обезщетение е за нарушение на авторски права по чл. 18, ал. 2, т. 10 от ЗАПСП през периода от 01.09.2018г. до 13.11.2020г. чрез предоставяне на услугата „HBO GO“ за четиридесет и две музикални произведения, включени във филмите „Отблизо“ („Closer“), „Възвишение“ и „Лов.нет“ ("Love. net"), съответно по 5 001 лева обезщетение за всяко от произведенията.

Оплакванията на касатора в подадената жалба са, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост - касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Неправилно въззивният съд е приел, че действа презумпцията по чл. 63, ал. 1 от ЗАПСП и ответниците (нито един от които не е продуцент) не са извършили нарушение на правата на авторите на музиката, включена в процесните филмови произведения. Не са били разгледани споразуменията между Колумбия Пикчърс и „Ейч Би Оу Юръп“, както и между „Мирамар Филм“ ООД и „Ейч Би Оу Юръп“. В случай че съдът е анализирал в детайли тези договори, е щял да установи, че те съдържат клаузи, които изрично предвиждат, че при последващо използване на конкретните произведения, включени във филмите, правата следва да бъдат уредени посредством местните организации за управление на права, освен ако са публично налични. Така е „уговорено друго“ по смисъла на чл. 63, ал. 1 от ЗАПСП. Уговорката е намерила продължение и в договора между „Ейч Би Оу България“ ЕООД и „Виваком България“ АД (чл. 17.1). Правата върху музиката не са отстъпвани на филмовите продуценти, нито от тях - на „Ейч Би Оу Юръп“. В този смисъл е била разпределена доказателствената тежест от първоинстанционния съд. Въззивният съд не е съобразил, че трябва да бъде създадена абсолютна достоверност за определени факти - на безспорно отстъпени права и освобождаване от отговорност за тях. Същевременно разпоредбата на чл. 63 от ЗАПСП е предвидена в полза на продуцента, а не на ползвателите. За ползвателите, които не са продуценти, а осъществяват т.нар. “вторично ползване“ на филма, такава презумпция липсва. Същевременно разпоредбата не предвижда преотстъпване на права на трети лица. Тази разпоредба би намерила място и само за български филмови продукции, създадени на територията на страната или при избор на българското право за приложимо. Филмът „Отблизо“ не е такъв. По отношение на филма „Възвишение“ съдът е тълкувал превратно и в нарушение на чл. 20 от ЗЗД договора между „Дрийм фактори“ ООД и „Фор Ю Арт“ ЕООД. Неправилен е изводът на въззивния съд, че правата на композиторите по закон са в музикалния продуцент, след като авторите са го ангажирали за създаване на звукозаписа. Относима е разпоредбата на чл. 54, ал. 3 от ЗАПСП. Неправилно е било прието, че действията на „Ейч Би Оу България“ ЕООД не попадат в обхвата на чл. 16, ал. 2 от ЗЕТ. Не е било съобразено признанието на това дружество, че е упълномощено от „Ейч Би Оу Юръп“ да сключва договори за разпространение на услугата hbo на българска територия, като към исковата молба са приложени писма, касаещи преговори между страните относно уреждането на правата върху музикалните произведения, включени във филмовите заглавия предлагани чрез платформата (писмо изх. № 578/07.11.2017г., адресирано до „Ейч Би Оу България“ ЕООД). Налице е знание дали се касае за уредени права или не и е налице споделяне на участие съгласно § 2, т. 6 от ДР на ЗАПСП. Въззивното решение съдържа противоречиви мотиви. То е и очевидно неправилно поради изводите на съда, че разрешение от авторите на музиката при използване на тяхното произведение, включено във филм, не е необходимо, тъй като те не са автори на филма. Спорът касае използването на музиката във филм чрез услугата „Видео при поискване“, при което музиката не се използва самостоятелно.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото правни въпроси, решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и на Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

Конкретно формулираните въпроси са:

1. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе и да обсъди в мотивите на решението си всички събрани по делото доказателства, както и всички доводи и оплаквания, направени във въззивната жалба и отговора на въззивната жалба?

2. Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото, да обсъди доказателствата в тяхната взаимовръзка и да направи своите фактически и правни изводи по съществото на спора, като изготви собствени мотиви?

Спорад касатора по тези въпроси въззивното решение е постановено в противоречие с решение № 173 от 15.07.2013г. по гр.д. № 1131/2012г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение № 218 от 03.11.2016г. по гр.д. № 2217/2016г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о.

3. Какви са последиците от разпределението на доказателствената тежест при неизпълнение от страната, на която е указано да проведе пълно и главно доказване за обстоятелствата, на които основава своите твърдения?

Касаторът се позовава на разрешенията по решение № 80 от 03.05.2018г. по гр.д. № 2560/2017г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 226 от 12.07. 2011г. по гр.д. № 921/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.о.

4. Писмено изявление на страната по делото, което съдържа неизгодни за нея и релевантни за спорното право факти, има ли характер на признание и притежава ли това признание доказателствено значение? Следва ли това признание да бъде обсъдено от въззивния съд и установеният с него факт – съобразен при формиране на правните изводи и допустимо ли е основателността на иска са се обсъжда в контекста на възражения, които ответникът не е заявил?

Във връзка с въпроса касаторът се позовава на решение № 56 от 14.05.2021г. по гр.д. № 3408/2020г. на ВКС, ГК, І г.о., решение № 475 от 08.06. 2010г. по гр.д. № 1311/2009г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение № 249 от 27.12.2011г. по гр.д. № 1037/2010г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., решение № 49 от 12.03. 2015г. по гр.д. № 5062/2014г. на ВКС, ГК, І г.о.

5. Допустимо ли е страна в производството да се позове на презумпцията по чл. 63, ал. 1 от ЗАПСП, предвидена в полза на трето лице (продуцент), с което страната не е доказала наличието на каквато и да е правна връзка и чия е доказателствената тежест за установяването на такава връзка?

Според касатора въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

6. Приложимо ли е правилото на чл. 63, ал. 1, вр. чл. 62 от ЗАПСП за отношенията само по създаването на чуждестранни филмови продукции или те се уреждат от закона на държавата, в която филмът е създаден, и кой е приложимият закон, по който ще се изведе авторскоправната закрила (т.нар. териториално действие на авторското право)?

Във връзка с въпроса касаторът сочи решение № 63 от 24.03.2010г. по т.д. № 648/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. (чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК), евентуално сочи, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.

7. Допустимо ли е да се разширява приложното поле на презумпцията по чл. 63, ал. 1 от ЗАПСП и са се предполага, че филмовият продуцент е придобил правата за използване на филма и на музикалните произведения, включени във филма, не само да себе си, но и за трети лица, на които да разрешава ползването им и които трети лица осъществяват вторично използване на този филм?

8. При включване на музикално произведение във филм, авторът, създал музикалното произведение във филма, запазва ли правата си върху музиката, включена в него, и обуславя ли чл. 86 от ЗАПСП музикалният продуцент да притежава по закон, заедно с правата върху звукозаписа, и правата на музикалното произведение, инкорпорирано в него, без договор с автора?

Във връзка с последните два въпроса касаторът също се позовава на допълнителното основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК

От насрещните страни по жалбата „Ейч Би Оу Юръп“, „Ейч Би Оу България“ ЕООД и „Виваком България“ ЕАД са подадени отговори в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат подробно фактическите обстоятелства по спора. Прави се извод, че дори въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване, то следва да бъде потвърдено като правилно.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, съдът приема следното:

С исковата си молба от 13.11.2020г. по делото касаторът – ищец е изложил, че ответникът „Ейч Би Оу Юръп“ (HBO Europe s.r.o.), дружество, учредено в Република Чехия, създава и разпространява телевизионни канали, както и интерактивната услуга с търговско наименование "HBO GO" за подбор на предлагани в интернет аудиовизуални произведения, в които са включени и музикални произведения. Ответникът „Ейч Би Оу България“ ЕООД, дружество, регистрирано в страната, е представител на „Ейч Би Оу Юръп“ и сключва договори от негово име с предприятия, осъществяващи електронни съобщения, които наред с услугата кабелна телевизия предлагат и услугата "HBO GO". Ответникът „Виваком България“ ЕАД ("БТК" ЕАД) осъществява електронни съобщения. По силата на сключен с „Ейч Би Оу България“ ЕООД договор, той предлага услугата "HBO GO" като допълнение на свои абонати, на които се осигурява идентификационен код за достъп до цялото съдържание на "HBO GO", срещу което се заплаща възнаграждение.

През периода от 01.09.2018г. до 13.11.2020г. ответниците съвместно са осигурявали достъп на всеки абонат по време и място, индивидуално избрано от него, до интерактивната услуга "HBO GO" – осигуряване на достъп до видео съдържание (филми и сериали) на платформата и до включени в тях музикални произведения, но без да са отстъпени правата на авторите на музикалните произведения по чл. 18, ал. 1 и ал. 2, т. 10 ЗАПСП и без предварително и писмено съгласие по чл. 58, ал. 1 от ЗАПСП. С тези действия ответниците са причинили вреди под формата на пропуснати ползи на правоносителите, чийто права се управляват на територията на Република България от ищеца.

Наличните филмови заглавия са били: филмът "Отблизо" (2004) с включени музикалните произведения "Смак май бич ъп" (автори Милър Кедрик, Тортън Кийт, Смит Моурис, Рандоулф Тревър, Хаулет Лиъм), "Хау Суун ис Нау" (автори Мар Джон, Морисей Стивън) и "Дъ блоуърс дотър" (автор Райс Деймиън); филмът "Възвишение" (2017) с включени музикалните произведения "Тракийски танци" (автор П. Г. С.) и "Бегининг", "Дрийм", "Найт Гест", "Конспиръси Пи-ай1", "Конспиръси Пи-ай2", "Арабаконак", "Колт", "Мишън", "Дядо Юван", "Он дъ хил", "Пасуърд", "Фрийдом", "Левски", "Адрес ту дъ бългериан пийпъл пи1", "Адрес тъ дъ бългериан пийпъл пи2", "Даутс", "Игнърънс", "Юсуф Ага", "Ди енд оф Юсуф Ага", "Кепчърд", "Мадър", "Транзишън ту аутъм", "Монолог", "Ескейп", "Сърч парти", "Батъл", "Ейкорн", "Дъ пест", "Дъ Мейджа", "Т. фром Шумен", "П. дъ бийтъл", "А.", "Финал" (автор П. Р. Д.); както и филмът "Лов. нет" (2011) с включени в него музикалните произведения "Вем" (автори Мадредеус, Де Алмейда Гонсалвес Магальоис, Родриго Да К. Леао Мунос Мигуес), "Шайн" (автор Ж. Те Думи), "Айл Би Йор Мен" (автори Робърт Папст, Джон Купър Лотън, Гюнтер Скитшак), "Тунайт" (автор Джон Купър Лотън), "Райт дъ скай" (автор Питър Хеслайн). Налице е „използване“ по смисъла на ЗАПСП на всяко от музикалните произведения, включено във филмите, през всеки отделен ден на периода. В случай че ответниците са изпълнили задължението си да получат съгласие/разрешение чрез сключване на договор с ищеца, авторите биха получили възнаграждение. Те са членове на ищцовото сдружение или на чуждестранни организации за колективно управление на авторски права (американското дружество АСКАП, английското дружество Пи-Ар-Ес, американското дружество Би Ем Ай, ирландското дружество ИМРО, френското дружество САСЕМ, холандското дружество БУМА, немското дружество ГЕМА), с които Сдружение „Музикаутор“ има сключени договори за взаимно представителство.

Претърпяната вреда за всяко едно музикално произведение е възлизала на 5001 лева, при което сдружението е поискало от съда да осъди ответниците да му заплатят солидарно обезщетение в размер на 210 042 лева, от които 170 034 лева за произведенията във филма "Възвишение", 15 003 лева за произведенията във филма "Отблизо" и 25 005 лева за произведенията във филма "Лов. Нет", със законната лихва за забава от датата на исковата молба. Като съорганизатори на услугата ответниците са причинили увреждането съвместно, което е основание да отговарят солидарно за причинените вреди по силата на чл. 53 от ЗЗД. Уточнено е било, че съгласно правилата за определяне на размера на възнагражденията, дължими за използване на музикални и свързани с тях литературни произведения при преглед при поискване в Интернет, одобрени със Заповед № РД-09-641/02.12.2013г. на министъра на културата, възнаграждението би се определило в размер на по-голямото от 2.5% от прихода на доставчика от услугата, но не по-малко от минимално възнаграждение от 0.08 лева без ДДС за абонат на месец. Ищецът няма данни за получения приход или общия брой абонати и обезщетението следва да се определи по реда на чл. 95а, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП. Въпреки желанието и усилията на сдружението договор за ползването не е бил сключен.

„Виваком България“ ЕАД (с предишно наименование „БТК“ ЕАД) е оспорило легитимацията на ищеца да представлява посочените в исковата молба чуждестранни организации. Посочено е било, че процесните музикални произведения не са използвани самостоятелно, а като част от филм и в този случай приложение намира диспозитивната разпоредба на чл. 63, ал. 1 от ЗАПСП. Ако ищцовото сдружение претендира, че авторите, чиито права е предявило, са избрали да получават възнаграждения чрез организация за колективно управление на авторски права, то в негова тежест е да докаже този положителен факт. Ответникът няма качеството на ползвател на произведения по смисъла на § 2, т. 6 от ДР на ЗАПСП и не е съорганизатор на услугата "HBO GO". Ответникът е възразил още, че няма действаща тарифа за процесния вид използване. Използването на музиката, включена в процесните филми, не е основна услуга на "HBO GO", а съпътстваща такава. Самият ищец редуцира тарифните позиции със 71%. Твърдяното нарушение не е установено по време. Липсва генерална презумпция за използване във времето. Размерът на претендираното обезщетение е произволно определен и не отговаря на критериите по чл. 95, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от ЗАПСП.

„Ейч Би Оу България“ ЕООД също е оспорило активната легитимация на ищеца, а своята – тъй като ролята на дружеството за разпространението на услугата "HBO GO" е на посредник, действащ от свое име и за своя сметка. На името на дружеството е регистриран уебсайтът hbogo.bg и доставчик на медийната услуга е „Ейч Би Оу Юръп“, но единствената страна, която е в договорни отношения с абонатите на услугата е операторът на мрежи за кабелен и мобилен интернет („БТК“ ЕАД). Това е ясно посочено в лицензионното споразумение с това дружество. То има задължение да сключи договор с ищеца за заплащане на лицензионни възнаграждения. Размерът на предявената претенция се определя като недоказан и произволен.

„Ейч Би Оу Юръп“ е изразило идентично становище по предявените искове. Уточнено е било, че дружеството е доставчик на медийни услуги по отношение на услугата "HBO GO" от гледна точка на регулаторната рамка. То не контролира отношенията между „БТК“ АД и абонатите му. „БТК“ АД е единственото задължено лице за уреждане на всички възнаграждения, дължими на ищеца. Сам ищецът е постигнал договореност с друг оператор („Теленор“) за музикалното съдържание в услугата "HBO GO".

С доклад по делото (определение от закрито съдебно заседание на 22.12.2021г. и открито заседание на 17.02.2022г.) съставът на Софийски градски съд е посочил, че предявените искове следва да се подведат под нормата на чл. 95, ал. 1 от ЗАПСП. В тежест на ищеца по тези искове е да установи, че описаните в исковата молба музикални произведения представляват обект на авторско право; че е отстъпено право за управление на произведение – обект на закрила, респективно ищецът като организация за колективно управление на права има договор със сродни организации от чужбина за взаимно представителство на техни членове във връзка с процесните произведения; фактът на извършено нарушение от ответниците, които са използвали неправомерно произведенията, обект на авторско право, или отстъпеното на ищеца изключително право на използване, с което са причинили на ищеца вреди, които са пряка и непосредствена последица от нарушението. В тежест на ответниците е било да установят, че им е отстъпено право на използване върху процесните музикални произведения, респективно да оборят презумпцията на чл. 95в, ал. 2 от ЗАПСП или да представят договор/споразумение за освобождаване от отговорност за плащане на обезщетени, респективно за установят, че са посредници.

В първоинстанционното производство е били събрани писмени доказателства, както и са били изслушани съдебно-техническа експертиза (основно и допълнително заключение), изготвени от вещото лице Г. К. Р., съдебно-авторска експертиза (основно и допълнително заключение), изготвени от М. Н. Я.-З., както и комплексна съдебно-техническа експертиза на вещите лица Л. М. Г. и Г. К. Р..

С решение № 260144/31.03.2023 г. по т.д.№ 2214/2020 гСофийски градски съд е осъдил „Ейч Би Оу Юръп“ ООД и „Виваком България“ ЕАД солидарно да платят на Сдружение „Музикаутор“ на основание чл. 95, ал. 1 ЗАПСП сумата от 500 лева, обезщетение за нарушения на авторски права по чл. 18, ал. 2, т. 10 ЗАПСП през периода 01.09.2018 г. – 13.11.2020 г. чрез предоставяне на услугата "HBO GO" за музикалните произведения, включени във филма "Възвишение", ведно със законната лихва от 13.11.2020 г. до окончателното плащане. Отхвърлил е иска до пълния предявен размер 170 034 лева, а предявеният иск срещу „Ейч Би Оу България“ ЕООД е бил отхвърлен изцяло.

Изцяло са били отхвърлени и предявените от Сдружение „Музикаутор“ срещу „Ейч Би Оу Юръп“, „Ейч Би Оу България“ ЕООД и „Виваком България“ ЕАД искове с правно основание чл. 95 ЗАПСП, с които се претендира солидарното осъждане за сумата от 15 003 лева, обезщетение за нарушения на авторски права чрез предоставяне на услугата "HBO GO" за музикални произведения, включени във филмите "Отблизо", както и за сумата от 25 005 лева - за музикални произведения, включени във филма "Лов. Нет"

Срещу решението в отхвърлителната част е била подадена въззивна жалба от Сдружение „Музикаутор“. Сдружението е изложило, че решението е постановено в нарушение на чл. 63 от ЗАПСП. Съдът е нарушил разпоредбата на §2, т. 6 от ДР на ЗАПСП досежно изключването на отговорността на втория ответник „Ейч би оу България“ ЕООД. По отношение на филма „Възвишение“ обжалваното решение е постановено в нарушение на закона. Предмет на исковата претенция е обезщетение, определяно съобразно материалноправните критерии на чл.95 и чл.95а от ЗАПСП, като размерът на възнаграждението е ирелевантен. Не са били обсъдени всички обстоятелства, свързани с нарушението. Не е било съобразено, че нарушението е осъществено във всеки един момент в периода от 01.09.2018г. до 13.11.2020г., като достъпът до всяко от 34 музикални произведения, включени във филма „Възвишение“ бил осигуряван за период над две години до общо 457 530 абоната на услуга "HBO GO".

Срещу решението в осъдителната част е била подадена въззивна жалба от „Виваком България“ ЕАД. Оплакванията са били за неправилна квалификация на исковете, неправилни фактически констатации за използване на музикалните приложения и неправилно възприета относимост на разпоредбата на чл.65, ал.1, изр.1, във вр. чл. 64 от ЗАПСП. „Виваком България“ ЕАД е действало като удостоверител. Крайният потребител, желаещ да ползва услугата, вече се е абонирал и ползва линейните програми на HBO. Достъпът е бил предоставен от „Ейч Би Оу България“ ЕООД. Ролята на „Виваком България“ ЕАД спрямо крайния потребител е била разпространителска и изрично изключена от обхвата на дефиницията ползвател по §2, т. 6 ЗАПСП. Дружеството е попадало под обхвата на чл. 4, ал.4 от ЗРТ. Съдът се бил произнесъл свръхпетитум доколкото в мотивите на решението установил, че процесните музикални произведения не са ползвани самостоятелно, а обект на използване по чл.18, ал.2, т.10 са били филмите, в които са включени.

„Ейч Би Оу Юръп“ също е обжалвало първоинстанционното решение в осъдителната му част. Според дружеството при установяване от страна на съда, че довеждане до знанието до абонатите е от страна на „Виваком България“ ЕАД, съдът погрешно е приел че ответникът „Ейч Би Оу Юръп“ е солидарно отговорен. Неправилен е бил изводът за непротивопоставимост на уговорките в договора /анекса за услуга "HBO GO"/ между „Ейч Би Оу България“ ЕООД и „Виваком България“ ЕАД. Мотивите относно „използването“ на музикалните произведения по чл.18, ал.2, т.10 от ЗАПСП са противоречиви. Съдът не е съобразил, че абонатите на „Виваком България“ ЕАД, които имат достъп до SVOD услугата през процесния период, не са неограничен брой.По делото не е било установено представителството на Сдружение „Музикаутор“ по отношение на чуждестранни организации, които твърди, че представлява.

Във въззивното производство са били представени и приети договори сключени от „Ейч Би Оу Юръп“ с филмовите продуценти Колумбия Пикчърс ( Columbia Pictures Corporation Limited) и „Мирамар Филм“ ООД.

За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че предмет на делото са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 95, ал. 1 от ЗАПСП за присъждане на обезщетение за вреди от нарушението на чл. 18, ал. 2, т. 10 от ЗАПСП на правото на автора да ползва и да разрешава използването на своето произведение, като го предлага по безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой лица до произведението или до част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях. Според въззивния съд за да се прецени основателност на предявените искове, следва да се установи наличието на авторско право, нарушение на закриляното от специалния ЗАПСП право, каквото е налице във всички случаи, при които обектът на авторски и сродни права се използва без съгласие на правопритежателя, както и липса на законово установена възможност за използване на авторското право независимо от волята на автора.

От въззивния съд е било прието за установено, че процесните музикални произведения са включени във филмите "Отблизо", "Възвишение" и "Лов. нет". Техни автори са композиторите, посочени в исковата молба. И музикалните произведения, и филмите се ползват със закрила като обекти на авторско право по чл. 3, ал.1, т. 2 и т. 4 от ЗАПСП. Съгласно чл.62, ал.2 от ЗАПСП авторите на музиката запазват авторското си право върху своите произведения.

Също според изложеното от въззивния съд Сдружение „Музикаутор“ в качеството си на организация за колективно управление на авторски права, регистрирана от министъра на културата по реда на ЗАПСП, се явява активно процесуалноправно легитимирано да заяви за защита от свое име правата на авторите, негови членове, и тези, които са сключили договори за представителство със сродни на сдружението организации. Сдружението е с регистрация от 13.01.1994 г. по реда на чл. 40б, ал. 1 от ЗАПСП (действащ към онзи момент) по отношение на някои категории авторски права, начини на използване и обекти на закрила (музикални произведения и литературни произведения, свързани с музика). В случая правото на иск за защита на правата на лицата, явяващи се автори на музика, се упражнява не лично от тях, а от сдружението-ищец, което действа в качеството на процесуален субституент. Това произтича от специалните разпоредби на ЗАПСП (чл. 40, ал. 10, изр. 2 от ЗАПСП (действащ до 29.03.2018г.) и в актуалния чл. 94с, ал. 2 от ЗАПСП (ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018г.), предвиждащи, че за защитата на поверените за управление права сдружението може и от свое име да предприема всякакви юридически действия, включително да предявява искове по чл. 94, чл. 94а и чл. 95 и да иска налагане на мерки по чл. 95в, чл. 95г, чл. 96а, чл. 96б и чл. 96 г. (с новата номерация на същите разпоредба от 29.03.2018 г. - чл. 95, 95а и 95б, чл. 95д, 95е, 96б и 96г). В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 95а, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП (сегашен чл. 95в, ал. 1 от ЗАПСП). В отклонение от изискването на чл. 26, ал. 4 от ГПК носителят на съответното индивидуално материално право не следва да участва в процеса като съищец - чл. 95а, ал. 2, изр. 3 от ЗАПСП (сегашен чл. 95в, ал. 2, изр. 3 ЗАПСП).

Без правно значение за процесуалната легитимация е дали на ищеца са отстъпени индивидуални права на управление по чл. 18, ал. 2, т. 5 от ЗАПСП по отношение на процесните музикални произведения, т. е. дали авторите са отстъпили такива права. От задължението да установява подобни конкретни права ищецът е освободен от специалната разпоредба на чл. 95а, ал. 2, изр. 2 от ЗАПСП (респ. действащата понастоящем чл. 95в, ал. 2, изр. 2 от ЗАПСП), според която организациите, когато предявяват искове или искат налагането на мерки, не следва да установяват индивидуални права на управление, съответно за защита, поверени им от техни членове и от сродни организации от чужбина, с които са сключили договори за взаимно представителство на техни членове.

В регистъра по чл. 94 г, ал. 2, т. 1 от ЗАПСП, поддържан от Министерството на културата и публикуван на Интернет страницата на министерството, са изброени чуждестранните организации, сред които попадат и тези, в които членуват авторите на чуждите музикални произведения. Доколкото не са представени доказателства за прекратяване, респ. разваляне на сключените с чуждестранните организации договори, въззивният съд е приел, че ищецът е легитимиран да води исковете за защита на правата на чуждите автори, които са членове на сродните чуждестранни организации. В регистъра по чл. 94 г ал. 3, т. 7, публикуван на електронния сайт на Министерството на културата фигурират чуждестранните организации "АSCAP", "BMI", "IMRO", "SACEM", "BUMA" и "GEMA", в които членуват чуждестранните автори.

Според въззивния съд при липса на отстъпени права отговорността при нарушение на авторските права върху музикалните произведения следва да се носи от „Ейч Би Оу Юръп“ и от „Виваком България“ ЕАД.

До филмите, в които са включени процесните музикални произведения, е бил предлаган достъп по безжичен път на неограничен брой лица по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях – чл. 18, ал. 2, т. 10 от ЗАПСП. Фактическите действия, които следва да се подведат под нормата на чл. 18, ал. 2, т. 10 от ЗАПСП, се изразяват в предоставянето от ответника „Виваком България“ ЕАД на достъп на неговите абонати до съдържанието на електронната платформа "HBO GO". През периода от 01.09.2018г. до 13.11.2020 г. общо 457 530 абонати на ответника „Виваком България“ ЕАД са имали достъп до услугата "HBO GO". За този период от абонати на „Виваком България“ ЕАД има 1116 брой гледания на филма "Отблизо", 4 293 брой гледания на филма "Възвишение", както и 3 319 брой гледания на филма "Лов. нет". Следователно филмите с включените в тях музикални произведения са били достъпни до множество абонати през процесния период. Този начин на използване на филмите с включените в тях музикални произведения e един от видовете начини на използване на произведенията по смисъла на чл. 18, ал. 2, т. 10 от ЗАПСП. При това зрителите сами избират съдържанието/филмите, които да гледат, както и кога да осъществят достъп до тях. Предлагането на достъпа е до неограничен кръг лица, тъй като услугата "HBO GO" е била включена в пакет от телевизионни канали, който се предоставя от „Виваком България“ ЕАД, което потенциално би могло да се ползва от всички негови абонати при закупуване на "пакета". Абонатите на ответника „Виваком България“ ЕАД са имали достъп до процесните филми с включените в тях музикални произведения, които са поставени в електронната страница www.hbogo.bg. От извлечението от публичния регистър на СЕМ се установява, че „Ейч Би Оу Юръп“ предлага нелинейната услуга видео по поръчка "HBO GO", представляваща висококачествена аудио-визуална медийна услуга по заявка, която се предоставя от доставчика на медийната услуга и се разпространява като допълнение към лицензираните канали, която включва съдържание и интерфейс с национален обхват. „Ейч Би Оу Юръп“ е лицето, което има контрол върху съдържанието и списъка от филмовите произведения с включената в тях музика, които са достояние до неограничен кръг лица чрез електронния сайт. По тази причина отговорност за нарушаване на авторските права би възникнала и по отношение на „доставчика на съдържание“ „Ейч Би Оу Юръп“, което е лицето, което има контрол върху съдържанието и списъка от филми с включените в тях музикални произведения, които са достояние до неограничен кръг лица чрез интернет. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗРТ доставчик на медийни услуги е физическо лице - едноличен търговец, или юридическо лице, което носи редакционна отговорност за избора на съдържанието на медийната услуга и определя начина, по който тя е организирана. Редакционна отговорност е упражняването на ефективен контрол както върху избора на предавания, така и върху тяхната организация както в хронологичен ред при линейни услуги, така и в каталог при медийни услуги по заявка. Ответникът „Ейч Би Оу Юръп“ има качеството на доставчик на медийни услуги по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗРТ.

По аргумент от правилото на чл. 21, ал. 2 и ал. 1 от ЗАПСП, вр. с § 2, ал. 6 от ДР на ЗАПСП, при липса на разрешение от страна на правоносителите и при констатация за нарушение на авторските права върху музикалните произведения, ответникът „Виваком България“ ЕАД би следвало да носи отговорност наред с „Ейч Би Оу Юръп“. Ответниците попадат в обхвата на § 2, ал. 6 от ДР на ЗАПСП и при констатирано нарушение на авторското право те са легитимирани да носят отговорност. В подкрепа на този извод е и клаузата на чл. 17. 1 от сключения анекс от 31.12.2014 г. към договор от 25.08.2010г., която предвижда за оператора „Виваком България“ ЕАД отговорност за получаване на разрешения и за плащане на възнаграждения за използване на произведенията. Тази клауза и клаузата на чл. 18 от анекса не могат да се противопоставят на авторите, респ. на ищеца. Съгласно чл. 4, ал. 4 от ЗРТ не са доставчици на медийни услуги лица, които само разпространяват програми, за които редакционна отговорност носят трети страни. Следователно „Виваком България“ ЕАД не е доставчик на медийни услуги по смисъла на ЗТР, но това не го освобождава от отговорност при нарушение на авторските права върху музикалните произведения. Филмите с включените в тях музикални произведения са били възприемани от зрителите в страната, при осигурен до тях достъп в качеството им на абонати на „Виваком България“ ЕАД с контролираното от първия ответник съдържание. Налице е „довеждане на произведението“ до знанието на зрителите, които са абонати на третия ответник.

Ответниците биха отговаряли при условията на солидарност. Отговорността за нарушаване на авторско право не произтича от неизпълнението на договорно задължение, а от нарушаването на общия принцип neminem laedere, което ангажира деликтна, а не договорна отговорност. Отговорността по чл. 95 от ЗАПСП е предвидена в особен закон разновидност на деликтната отговорност по чл. 45 и сл. от ЗЗД и обхваща както имуществените, така и неимуществените вреди, последица от нарушението. По отношение на нея е приложима общата разпоредба на чл.53 от ЗЗД.

Според въззивния съд не е било налице посоченото в исковата молба нарушение на правата на авторите на музикалните произведения по чл.18, ал.2, т.10 от ЗАПСП.

Разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАПСП урежда отношенията между авторите по чл.62 от ЗАПСП и продуцента на филма като сочи, че авторите по чл. 62 сключват с продуцента писмени договори, с които, ако не е уговорено друго или този закон не предвижда друго, се смята, че му предоставят както за страната, така и за чужбина изключителното право за размножаване на произведението, публичното му прожектиране, излъчването му по безжичен път или предаването и препредаването му по кабел, възпроизвеждането му върху видеоносители и тяхното разпространение, предлагането по безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой лица до него или до част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях, както и правото да разрешава превода, дублирането и субтитрирането на текста. Съгласно ал. 2 продуцентът дължи възнаграждение на авторите по предходния член за отстъпените права като в този случай разпоредбите на чл. 41, ал. 2 и чл. 42, ал. 2 не се прилагат.

Разпоредбата на чл.65, ал.1 от ЗАПСП предоставя на режисьора, сценариста, оператора и композитора, а при анимационните филми - и на художник-постановчика, право на справедливо възнаграждение, отделно от това по чл. 63, ал. 2 и за всеки вид използване на филма или аудио-визуалното произведение, а останалите автори, посочени в чл. 62 – ако такова възнаграждение е било уговорено. Възнагражденията за различните видове използване на произведението, предоставени от авторите на продуцента по чл. 63, ал. 1, както и начинът, по който авторът иска да ги получи в съответствие с ал. 2, трябва да бъдат определяни поотделно за всеки вид използване. С чл. 65, ал. 2 от ЗАПСП е предвидено, че възнагражденията за различните видове използване на произведението се дължат от съответните ползватели. Възнагражденията според желанието на авторите могат да се получават чрез продуцента или чрез организация за колективно управление на авторски права. Във втория случай продуцентът е длъжен да предвиди това в договорите, които сключва за използване на произведението.

Тъй като в процесния случай не се спори, а се и установява еднозначно по делото, че процесните музикални произведения не са ползвани самостоятелно, а с оглед използването на обектите на авторското право – процесните филми, за това им ползване не е било необходимо даването на разрешение от авторите на музикалните произведения към филмите. От тук следва изводът, че с използването на процесните филми чрез предлагането им по безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой лица до тях или до част от тях по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях, не са нарушавани авторските права на авторите на музикалните произведения, а тези на авторите на филмите. Нормата на чл. 63, ал. 1 от ЗАПСП предвижда оборима презумпция.

По отношение на филмите "Отблизо" и "Лов. нет" не са представени

сключените писмени договори между авторите на музиката и продуцента, поради което не е доказано страните по тях да са уговорили нещо различно от законовото правило - изключване на ползването по чл. 18, ал. 2, т. 10 от ЗАПСП.

Във въззивното производство са представени Споразумение между Колумбия пикчърс корпорейшън като лицензодател и „Ейч Би Оу Юръп“ като лицензополучател за абонаментна платена телевизия и абонамент за видео при поискване от 01.04.2017г., както и Споразумение между „Мирамар филм“ ООД като лицензодател и „Ейч Би Оу Юръп“ като лицензополучател от 08.09.2017 г. Тези споразумения, според въззивния съд, не представляват договори по чл.63, ал.1 от ЗАПСП между авторите на музиката и продуцента, поради което са неотносими. Дори да се имат предвид техните разпоредби, касаещи отстъпването на права, от тях не се установява какви са договореностите между продуцентите Колумбия пикчърс корпорейшън и „Мирамар филм“ ООД и авторите на музиката към продуцираните от тях филми. По тази причина въззивният съд е приел, че авторите на музикалните произведения са предоставили на продуцентите на тези филми изключителното право за размножаване на произведението, публичното му прожектиране, излъчването му по безжичен път или предаването и препредаването му по кабел, възпроизвеждането му върху видеоносители и тяхното разпространение, предлагането по безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой лица до него или до част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях, както и правото да разрешава превода, дублирането и субтитрирането на текста.

Във връзка с филма „Възвишение“ и на музикалните произведения, включени в него, е бил представен договора за създаване на музика във филм и отстъпване на правата върху нея от 20.09.2017 г., по силата на който продуцентът на филма „Дрийм фактори“ ООД е възложил на „Фор Ю Арт“ ЕООД в качеството на музикален продуцент на звукозаписи и представител на композитора на музиката П. Д. да организира цялостния процес по създаване на музикалните произведения, техните звукозаписи и изпълнения, които ще бъдат включени във филма "Възвишение". Съгласно чл.6, ал.1 филмовият продуцент е имал право да използва звукозаписите, изпълненията и/или произведенията или части от тях по всякакъв начин за цели, съобразно уговореното в договора и свързани с нуждите на създаването, промотирането и по-нататъшното използване на филма. Съгласно чл. 6, ал.2 филмовият продуцент е имал право да използва звукозаписите, изпълненията и/или произведенията или части от тях по всякакъв начин, включително за цели, извън уговорените в този договор и несвързани с нуждите на създаването, промотирането и по- нататъшното използване на филма при условие, че уведомява продуцента на звукозаписа в 2-седмичен срок от предложението да го използва и го съгласува с него. С разпоредбата на чл.21, ал.1, б.“д“ в полза на продуцента на филма "Възвишение" са били отстъпени правата на излъчване /наземно или сателитно/ предаването или препредаването по кабел или чрез друго техническо средство на звукозаписите и изпълненията, заедно с филма; публичен показ, осигуряване на достъп на неограничен кръг лица посредством осигуряване на достъп до филма или до части от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всяко от тях. В чл. 22, ал.2, б. "г" от договора е било предвидено, че правото на ползване чрез осигуряване на неограничен кръг лица достъп по начин, позволяващ да се осъществи по място и време, индивидуално избрани от тях, се отстъпва лично от композитора или чрез организация за колективно управление на права.

Според въззивния съд разпоредбите на чл.21 и чл.22 от договора за създаване на музиката към филма „Възвишение“ са на пръв поглед взаимно противоречиви. От една страна, продуцентът на звукозаписа е отстъпил на продуцента на филма правата на излъчване /наземно или сателитно/ предаването или препредаването по кабел или чрез друго техническо средство на звукозаписите и изпълненията, заедно с филма; публичен показ, осигуряване на достъп на неограничен кръг лица посредством осигуряване на достъп до филма или до части от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всяко от тях. От друга страна, авторът на музикалното произведение не е предоставил такова право, а си е запазил правото да отстъпва това право на съответния ползвател. Тази привидна колизия се разрешава от обстоятелството, че правото на музикалния продуцент да разрешава използването на музикалното произведение чрез предлагането му по безжичен път или чрез кабел или друго техническо средство на достъп на неограничен брой лица до записа или част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрано от всеки от тях, което е законово установено с разпоредбата на чл.86, ал.1, т. 4 от ЗАПСП, не е поставено от закона в зависимост от правото на автора на музикалното произведение. Правото на музикалния продуцент да отстъпи това свое право е предвидено с разпоредбата на чл.86, ал.2, т. 4 от ЗАПСП. Това е съществена отлика от продуцента на филма, комуто авторските права върху музиката - предлагането по безжичен път или чрез кабел или друго техническо средство на достъп на неограничен брой лица до записа или част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрано от всеки от тях, следва да бъдат отстъпвани с договор. С представения по делото договор от 20.09.2017г. за създаване на музиката към филма „Възвишение“ музикалния продуцент е предоставил на продуцента на филма притежаваните по силата на чл.86, ал.1 от ЗАПСП права на излъчване /наземно или сателитно/ предаването или препредаването по кабел или чрез друго техническо средство на звукозаписите и изпълненията, заедно с филма; публичен показ, осигуряване на достъп на неограничен кръг лица посредством осигуряване на достъп до филма или до части от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всяко от тях и това право не е зависимо от правото на автора на музиката. Въззивният съд е изтъкнал допълнително, че с разпоредбата на чл.6, ал.1 от договора за създаване на филмовата музика е предоставено право на филмовия продуцент да използва звукозаписите, изпълненията и/или произведенията или части от тях по всякакъв начин (което означава всички посочени в чл.18, ал.2 от ЗАПСП форми на използване включително тази по чл.18, ал.2, т.10 ЗАПСП), за цели съобразно уговореното (което съгласно чл.1, ал.4 от договора включва и по-нататъшно използване на филма) и свързани с нуждите на създаването, промотирането и по-нататъшното използване на филма.

В обобщение въззивният съд е намерил предявените искове неоснователни. На продуцентите на филмите са предоставени правата на използване по чл. 18, ал. 2, т. 10 от ЗАПСП на музикалните произведения/техните звукозаписи. Не е налице твърдяното с исковата молба нарушение на авторските права.

По отношение на „Ейч Би Оу България“ ЕООД е било изложено, че е регистрант на страницата www. hbogo.bg, който заплаща за нейния домейн и за хостинга й. Разпоредбата на чл.16 от ЗЕТ въвежда принципната неотговорност на доставчика на услуга и специален деликтен състав, който въвежда изключение от оборимата презумпция на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 49 от ЗЗД, тъй като в случая вината не се презюмира, а подлежи на доказване. Съгласно чл.16, ал. 1 доставчик на услуга, представляваща съхраняване на предоставена от получател на услугата информация, не отговаря за нейното съдържание, както и за дейността на получателя на услугата, ако: 1. не е знаел за противоправния характер на дейността или информацията, или 2. не са му били известни фактите или обстоятелствата, които правят дейността или информацията явно противоправна. Съгласно чл.16, ал.2 алинея 1 не се прилага, ако: 1. получателят на услугата е свързано с доставчика на услугата лице; 2. доставчикът е узнал или е бил уведомен за противоправния характер на информацията или е бил уведомен от компетентен държавен орган за противоправния характер на дейността на получателя и не е предприел незабавни действия за преустановяване на достъпа до нея или за премахването й; това не освобождава доставчика от произтичащо от закон задължение да запази информацията. Законът за електронна търговия транспонира в българското законодателство Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по- специално на електронната търговия на вътрешния пазар /Директива за електронната търговия/. Дейността, която извършва „Ейч Би Оу България“ ЕООД чрез своя сайт е предоставяне на платформа /сървър/, на която „Ейч Би Оу Юръп“ съхранява базата от селектирани от него аудио-визуални произведения, предоставяни чрез аудиовизуална медийна услуга по заявка. Тази дейност е в полето на регулация на Закона за електронната търговия и съответно разпоредбата на чл.16 ЗЕТ. Обстоятелството, че на платформата, притежавана от „Ейч Би Оу България“ ЕООД, „Ейч Би Оу Юръп“ съхранява процесните филми, които са селектирани от него и че ги ползва, за да доставя висококачествената аудио-визуална медийна услуга по заявка /като предоставя достъп до тях/, като това може да е в нарушение на някоя правна норма, само по себе си не представлява нарушение на задълженията на „Ейч Би Оу България“ ЕООД при липсата на презумпция за вина, предвидена от закона в случая. Вината на ответника за стояща на неговия сайт противоправна информация би била налице в случаите, в които същият: 1.) е имал активна роля като оператор или в случай, че не е имал такава; 2.) е знаел за противоправния характер на информацията или са му били известни фактите или обстоятелствата, които правят информацията явно противоправна, или е узнал или е бил уведомен за противоправния характер на информацията. Такива твърдения обаче няма по делото, както и не са представени доказателства в тази насока. От събраните по делото доказателства не се установяват факти, които да сочат, че „Ейч Би Оу България“ ЕООД е извършило през процесния период действия, които да представляват "използване" на музикалните произведения по смисъла чл. 18, ал. 2, т. 10 от ЗАПСП. Този ответник е регистрирал електронната страница, но нейното съдържание е под контрола на първия ответник, който е и доставчик на съдържание в Интернет по смисъла на § 2, ал. 6 от ДР на ЗАПСП и е управлявал филмовата платформа. Регистрантът не е фактическият ползвател на публикуваното съдържание, част от което са филмите с включените в тях процесни музикални произведения.

При тези установени обстоятелства са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по първия, втория и четвъртия от поставените от касатора процесуалноправни въпроси, уточнени и конкретизирани, с оглед правомощията на касационната инстанция, в смисъл: “ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на решението си всички събрани по делото доказателства, включително признание по делото на страна относно неизгодни за нея и релевантни за спорното право факти ?“

Въпросите отговарят на общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 от ГПК. При установените в процесуалния закон задължения на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, като мотивира решението си, те са част от правния спор и обуславящи изводите на съда. Въпросите са поставени в контекста на оплакванията в касационната жалба, че при решаване на спора тези процесуални задължения не са били изпълнени от състава на Апелативен съд – София. По-конкретно, според касатора, не е било съобразено съдържанието на сключените от ответника „Ейч Би Оу Юръп“ с Колумбия Пикчърс и „Мирамар Филм“ ООД споразумения, както и направеното от ответника „Ейч Би Оу България“ ЕООД в отговора на исковата молба признание на неизгодния за него факт, че през 2017г. е разменяна кореспонденция с уведомяване за неуредени авторски права.

Касационно обжалване следва да бъде допуснато за проверка на съответствието на въззивното решение с практиката на Върховния касационен съд, обективирана в посочените от касатора съдебни решения по гр.д. № 2217/2016г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., гр.д. № 3408/2020г. на ВКС, ГК, І г.о., гр.д. № 1311/2009г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., гр.д. № 5062/2014г. на ВКС, ГК, І г.о., както и със задължителната практика на този съд в тълкувателни решения (т. 19 от Тълкувателно решение № 1/2000 от 04.01.2001г. по гр. дело № 1/2000г. на ОСГК на ВКС на РБ и т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС).

Не отговарят на общия критерий по чл. 280, ал. 1 от ГПК петият, шестият от въпросите в първата му част, както и седмият въпрос. Те не могат да бъдат свързани с относим касационен довод (оплакване), а по аргумент от чл. 290, ал. 2 от ГПК, тогава е удовлетворен общият критерий по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Въпросите са относно презумпцията по чл. 63, ал. 1 от ЗАПСП и са основани на оплакванията на касатора, че в случая, противно на възприетото от въззивния съд, тази презумпция не намира приложение. Тези съображения обаче са заявени при условията на евентуалност. Основно от страната се поддържа, че презумпцията е приложима и е оборена (налице е „уговорено друго“ по смисъла на чл. 63, ал. 1 от ЗАПСП). В тази връзка е и допуснатото касационно обжалване.

Не отговаря на общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 от ГПК и шестият въпрос (материалноправен) в частта относно питането кой е приложимият закон, по който ще се изведе авторскоправната закрила. Във връзка с въпроса липсва касационен довод (оплакване). Отделно от това отговор се съдържа в практиката на Върховния касационен съд и тя е съобразена от въззивния съд, при което не са налице допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване, на които се позовава касаторът. Според установените в международните договори относно авторското право принципи на националния режими и материалната взаимност, всяко използване на обект на авторското право се урежда от правото на държавата, в която се търси неговата закрила, в т.ч. когато използването представлява нарушение (мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 3/2022 от 01.08.2022г. по тълк. дело № 3/2022 на ОСГТК на ВКС на РБ, както и решение № 63 от 24.03.2010г. по т.д. № 648/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.). По делото, при твърдяното от ищеца неправомерно използване на обекти на авторско право на територията на страната, съставът на Апелативен съд – София е приел за приложимо българското материално право (ЗАПСП).

Третият процесуалноправен въпрос на касатора също не отговаря на общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 от ГПК, тъй като не съответства на мотивите на въззивния съд в решението му. Въпросът е предпоставен от непровеждането на пълно и главно доказване от страна на ответниците относно обстоятелства в тяхна доказателствена тежест, но въззивният съд е приел, че тези обстоятелства са доказани. Правилността на изводите на въззивния съд (обосноваността на въззивното решение) не може да бъде обсъждана във фазата по допускане на касационно обжалване.

Осмият от въпросите (материалноправен) е от значение за изхода на делото. Той съдържа питането дали авторът, създал музикалното произведение, включено във филм, запазва правата си върху музиката, и обуславя ли чл. 86 от ЗАПСП, в приложимата по делото редакция, музикалният продуцент да притежава правата на музикалното произведение без договор с автора. В решението си въззивният съд е приел, че правото на музикалния продуцент да разрешава използването на музикалното произведение чрез предлагането му по безжичен път или чрез кабел или друго техническо средство на достъп на неограничен брой лица до записа или част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрано от всеки от тях, което е законово установено с разпоредбата на чл. 86, ал.1, т. 4 от ЗАПСП, не е поставено от закона в зависимост от правото на автора на музикалното произведение. Този извод не се споделя от касатора, който се позовава на разпоредбата на чл. 54, ал. 3 от ЗАПСП.

Удовлетворен е и допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, при което са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.

С оглед допуснатото касационно обжалване на Сдружение “Музикаутор“ следва да бъде дадена възможност да представи документ за внесена държавна такса в размер на 4 200. 84 лева по сметката на ВКС на РБ за разглеждане на касационната жалба. Дължимостта на таксата е съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК, при обжалваем интерес по делото от 210 042 лева.

Воден от горното съдът