Определение № 1549 от 26.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1563/2025 г.

Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК. С решение № 419 от 23.01.2024 год. по гр. д. № 9197/2023 год., поправено с друго решение от 29.11.2024 год. по същото дело, Софийският градски съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 23.10.2020 год., поправено с решения от 8.12.2020 год., 11.02.2021 год. и от 16.01.2023 год., всички по гр. д. № 57139/2011 год. на Софийски районен съд, с което са изнесени на публична продан, на основание чл. 348, ал. 1 ГПК, допуснатите до делба подробно описани недвижими имоти, представляващи земеделски земи в землището на [населено място] и УПИ * в кв. 61 по регулационния план на същото село и е отхвърлен иска на А. М. К. за подобрения в горния УПИ за разликата над сумата 1 822.96 лв. до заявената от 8 193.57 лв., като същият е осъден да заплати разноски на част от съделителите. Въззивното решение е обжалвано с касационна жалба в срок от А. М. К., чрез адвокат Н. Ч.. В нея се поддържат оплаквания за неправилността му поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Касаторът поддържа, че въззивният съд неправилно не е уважил искането за спиране на производството поради предявяването на иск за делба на същите имоти от неучаствали в настоящето производство лица, наследници на общия наследодател, неправилно е възприел доводите в обжалваното пред него решение относно способа за извършване на делбата – изнасяне на имота на публична продан на делбените имоти, без да изключи урегулирания парцел, като счита, че същият е следвало да се постави в негов дял, като негов собственик с оглед притежаването на нотариален акт, който не е отменен. Като евентуална претенция касаторът поддържа искането за заплащане на цялата претендирана сума за подобрения в този имот. В приложеното към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като е поставил процесуалноправният въпрос, свързан с „предявеният нов иск за прогласяване за нищожна съдебната делба на основание чл. 124, ал. 1, вр. с чл. 75, ал. 2 ЗН“ и питането: задължен ли е съдът да спре производството по делбеното дело до приключване на заведеното ново дело с участието на всички съсобственици. Позовавайки се на съществуващата към момента на подаване на жалбата противоречива практика, обусловила образуването на т. д. 4/2023 год. на ОСГК на ВКС са поставените въпроси, които към момента са предмет на постановеното вече - на 16.06.2025 год., тълкувателно решение № 4/2023 год. на ОСГК на ВКС. Другите съделители, чрез адв. Х. Х., в представения писмен отговор поддържат становище за липса на поддържаното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационната жалба. Претендират присъждане на разноски в полза на част от съделителите. Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., като обсъди доводите на страните, въз основа на данните по делото, намира следното: Произнасяйки се съгласно правомощията си по чл. 269 ГПК, въззивният съд приел, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно, а в обжалваната му част допустимо и правилно по същество, поради което го потвърдил. Съдът се е позовал на влязлото в сила решение по допускане на делбата на описаните недвижими имоти между посочените съделители, при определените квоти, с оглед на което приел за недопустими релевираните оплаквания за нищожност на решението поради неучастие в делбата на 21 души – наследници на Й. С. и за изключване от делбата на урегулирания парцел в землището на [населено място] с площ 1.030 дка, претендиран като собственост на касатора и подобрен от него. Извън обстоятелството, че сред кръга правоимащи съделители не фигурира лицето Й. С., за да се е налагало конституиране на нейните наследници за участие във втората фаза на делбата, въззивният съд посочил, че прогласяване нищожност на делбата поради неучастие на съсобственик може да са иска чрез други защитни способи по общия исков ред, но не и от съда, решаващ спора по извършване на делбата. Изложил е и съображения относно релевираната нищожност на съдебното решение, като приел, че обжалваното решение не страда от този порок. Обосновавайки се с основния принцип при делбата всеки съделител да получи реален дял и изхождайки от установените по делото факти относно броя на допуснатите до делба имоти, техния характер и неподеляемост, броя на съделителите и липсата на съгласие за групиране между тях с оглед обособяване на реални дялове, въззивният съд приел, че не е приложим нито един от способите за извършване на делбата освен изнасянето на делбените имоти на публична продан. Позовал се е на съдебна практика в този смисъл. Въззивният съд е изложил и съображения по претенцията по сметки във връзка с претендираните от А. К. подобрения, като приел, че събраните писмени и гласни доказателства не установяват с категоричност, че направените разходи са вложени именно в делбения имот /УПИ/, поради което и потвърдил първоинстанционното решение в частта му, с която исковете за заплащане на подобрения са отхвърлени за разликата над 1 822.96 лв. до претендирата сума 8 193.57 лв. При тези съображения във въззивното решение, по поставените в изложението процесуалноправни въпроси, свързани с висящността на производство по „предявен нов иск за прогласяване за нищожна съдебната делба на основание чл. 124, ал. 1, вр. с чл. 75, ал. 2 ЗН“ и задължен ли е съдът да спре производството по делбеното дело до приключване на заведеното ново дело с участието на всички съсобственици, настоящият състав приема следното: Както е разяснено в приетото тълкувателно решение № 4/2023 год. на ОСГК на ВКС силата на пресъдено нещо на решението по допускане на делбата е пречка да бъдат конституирани във втората фаза съделители, които не са участвали в първата. Порокът, обуславящ нищожност на делбата по чл. 75, ал. 2 ЗН, а именно неучастието на съсобственик, се проявява с влизане в сила на решението по допускане на делбата и не може да бъде саниран във фазата по извършването й. От същия момент – влизане в сила на решението по допускане на делбата, възниква и правният интерес да се признае нейната нищожност съгласно чл. 75, ал. 2 ЗН. Интерес от разкриване на действителното правно положение между съсобствениците чрез прогласяване нищожността на делбата имат както неучаствалия в нея съсобственик, така и участвалите в нищожната делба съсобственици. Прието е в мотивите на същото тълкувателно решение, че и те не могат да бъдат принуждавани да продължават извършването на делба, за която е ясно, че е нищожна. В настоящия случай са налице данни за образувано гр. д. № 28231/2021 год. по описа на Софийски районен съд /удостоверение по същото дело от 8.03.2022 год./, по предявен иск за делба на процесните имоти от наследниците на преживялата съпруга на общия наследодател А. В. С. - Й. Н. С. с твърдение за нищожност на делбата по настоящето дело поради неучастието им в нея, като наследници. Съгласно приетото в мотивите на цитираното по-горе тълкувателно решение при уважаване на иска по чл. 75, ал. 2 ЗН, делбеният съд, който е длъжен да зачете влязлото в сила решение, следва да прекрати производството по извършване на признатата за нищожна делба. Следователно, спорът по висящото друго производство, образувано по иск на неучаствали в делбата наследници е преюдициален за настоящата делба, което поставя въпрос за наличие на основание за спиране на производството по нея. Съгласно приетото в ТР № 1 от 9.07.2019 год. по т. д. № 1/2017 год. на ВКС, ОСГТК при наличие на основание за спиране по чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК въззивното решение ще е недопустимо и подлежащо на обезсилване като постановено при наличие на отрицателна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск по обусловеното дело – висящ преюдициален спор, от значение за правилното решаване на обусловения спор. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция, в изпълнение на задължението си във всяко положение на делото да следи за валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт, е длъжен служебно да селектира жалбата в хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК - поради вероятна недопустимост на въззивното решение, а преценката за допустимостта ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба, както е посочено в цитираното тълкувателно решение, а в същия смисъл е и приетото в т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 год. на ВКС, ОСГТК. С оглед на тези съображения следва да се допусне касационното обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК, водим от което и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение