Определение № 71 от 17.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4515/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. С. К.,чрез пълномощника му адв.К.Й. срещу решение от 16.04.2013 г. на Окръжен съд -Монтана, постановено по гр.д.№ 81/2013 год.,с което е потвърдено решение от 17.12.2012 г. по гр.д. № 995/2012 г. на Ломски районен съд в частта,с която иска за издръжка на основание чл.144 СК предявен от касатора срещу С. Т. К. е уважен за сумата 150 лв. месечно,считано от 28.09.2012 год.до завършване на средното му образование,но не по-късно от 14.04.2014 год.,ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска,като иска до пълния предявен размер от 300 лв. е отхвърлен.Отменено е решението в частта,с която иска за издръжка за минало време по чл.149 СК за периода 15.04.2012 год.-27.09.2012 год.е отхвърлен над 120 лв.месечно до 300 лв. месечно и е присъдена още по 30 лв.месечна издръжка,както и разноски в размер на 35 лв.,съобразно уважената част на иска. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, преповтарящо касационната жалба, се сочи бланкетно основанието на чл.280 ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване без да формулира конкретен въпрос – материалноправен или процесуалноправен.Счита,че по въпроса за приложението на чл.78,ал.1 ГПК са налице основанията на чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК.Представя съдебната практика – решение и определения на ВКС.. Ответната страна в представения писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, но е допустима само срещу иска за издръжка по чл.144 СК. Искът за издръжка за минало време е с цена под 5000 лв./5 м.и 12 дни по 300 лв./и постановеното по него въззивно решение не подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК,поради което касационната жалба в тази чест се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.. За да отхвърли до пълния предявен размер иска за присъждане на издръжка на пълнолетно учащо се дете от неговия баща въззивният съд е приел, че не е налице втората кумулативно дадена предпоставка по чл. 144 СК, а именно търсената издръжка да не съставлява особено затруднение за родителя. Съдът е приел, че с оглед доходите на ответника,задължението му за издръжка на малолетното дете от втория брак,кредитните му месечни задължения и задължението му за издръжка на непълнолетната дъщеря от първия брак ,заплащането на издръжка в размер на 150 лв.месечно не би го затруднило и е уважил иска в този размер. Изложението на основанията за допускане на касационно обжалване няма съдържанието, предписано от закона, тъй като не е посочен кой е материалноправния или процесуалноправния въпрос, обусловил изхода на спора по начин, по който касационното обжалване би било допустимо. Същото не отговаря на приетото с т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради липса на ясно и точно формулирани въпроси. Недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Извличането на въпросите от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос /материалноправен или процесуалноправен/ води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК. Релевираните от касатора доводи са свързани с установяването наличието или не на кумулативно дадените предпоставки в разпоредбата на чл.144 СК, които обосновават правото, съответно задължението за издръжка на пълнолетни деца, продължаващи своето образование. Изводите на съда за съществуването или не на тези предпоставки, касаят правилността на съдебното решение. Евентуалната неправилност на тези изводи би била основание за касационен контрол на съдебното решение като неправилно ,поради необоснованост по смисъла на чл.281,т.3 ГПК, но не е основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Предвид изложеното въззивното решение в подлежащата на касационно обжалване част не следва да бъде допуснато. Водим от горните съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,