Определение № 2240 от 29.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1875/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 354/07.01.2025 г. на „Хипер врати“ ЕООД, чрез адвокат М. Т., срещу въззивно решение № 1135/04.11.2024 г. по в. гр. д. № 1197/2024 г. на Окръжен съд – Варна в частта, в която е потвърдено решение № 1262/11.04.2024 г. по гр. д. № 12837/2022 г. на РС-Варна в частта му, с която е отхвърлен предявеният на основание чл. 75 ЗС иск от „Хипер врати“ ЕООД срещу община Варна за осъждане на ответника да премахнет реална част от водопровод от ПЕПВ тръби Ф 200 с приблизителна дължина 112 м и канализация от PVC тръби Ф 400 с приблизителна дължина 112 м. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. второ и трето ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. Допустимо ли е с договор по реда на чл. 192 или чл. 193 ЗУТ да бъде учредявано сервитутно право на преминаване/прокарване в полза на общината за изграждане на съоръжения на техническата инфраструктура, представляващи водопровод и канализация, в случай че общината не се легитимира като собственик нито на господстващия имот, нито на служещия; 2. Следва ли да се приеме, че в конкретния случай, в полза на лицата, които изграждат и експлоатират водоснабдителни и канализационни проводи (мрежи) и съоръжения, са възникнали сервитутни права съгласно чл. 83а ЗУТ. Ответникът по касация община Варна, чрез юрисконсулт Г. И., е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който твърди, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество. Претендира присъждане на разноски за юрисконсулт. Касационната жалба e подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което e процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното: В обжалваната част на въззивното решение е потвърдено решение № 1262/11.04.2024 г. по гр. д. № 12837/2022 г. на РС-Варна в частта му, с която е отхвърлен предявеният на основание чл. 75 ЗС иск от „Хипер врати“ ЕООД срещу община Варна за осъждане на ответника да премахне реална част от водопровод от ПЕПВ тръби Ф 200 с приблизителна дължина 112 м и канализация от PVC тръби Ф 400 с приблизителна дължина 112 м. В частта, с която исковете на „Хипер врати“ ЕООД срещу „Младост Проджект“ ЕООД са отхвърлени, въззивното решение не обжалвано. Въззивният съд е възприел установената от въззивния съд фактическа обстановка и е препратил на основание чл. 272 ГПК към нея. Прието е, че ищецът е упражнил фактическа власт върху процесната реална част от 1991 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 10135.3513.2062 в периода 13.12.2021 г. до 27.09.2022 г., т.е. повече от шест месеца, поради което владението му подлежи на защита по реда на чл. 75 ЗС. Ответната община Варна е изградила в процесната реална част водопровод от ПЕВП тръби Ф 200 с приблизителна дължина 112 метра и канализация от PVC тръби Ф 400 с приблизителна дължина 112 м. Съдът е посочил за безспорно, че изграденото съоръжение на техническа инфраструктура – водопровод и канализация по смисъла на чл. 83, ал. 1 ЗУТ, е законно построено: налице е учредяване на право на преминаване от лице, легитимиращо се като собственик на терена, издадено е надлежно разрешение за строеж, изпълнени са всички технически изисквания за строежа и последният е въведен в експлоатация. Изложени са съображения, че с оглед така изградената инфраструктура на основание чл. 83а, ал. 1 ЗУТ са възникнали сервитутни права в полза на лицата, които изграждат и експлоатират водоснабдителни и канализационни проводи (мрежи) и съоръжения. За разлика от поземлените сервитути по чл. 192 и чл. 193 ЗУТ за съществуването на сервитути на водопроводна и канализационна мрежа не е необходимо право на собственост върху господстващ недвижим имот на техния титуляр, а се предполага извършването на правно уредена и обществена значима дейност, която налага специфично ползване на чужд недвижим имот. Прието е, че тези сервитути съществуват в полза на дружествата, които изграждат и експлоатират водоснабдителни и канализационни проводи и съоръжения и възникват ex lege. Веднъж възникнали, те са противопоставими на всички лица, притежаващи или претендиращи права върху засегнатите от сервитутните зони недвижими имоти. Направен е извод, че щом сервитутите задължават собствениците на недвижими имоти да търпят действията, попадащи в обхвата на сервитутните права, на още по-голямо основание това се отнася за лицата, претендиращи права по чл. 75 ЗС. С оглед това съдът е приел, че община Варна не може да бъде осъдена да премахне законно изградено ВиК съоръжение, за което са възникнали сервитутни права /учредени от собственика на имота/, заради защитима фактическа власт от ищцовото дружество. Освен това общината не е лице по смисъла на чл. 83а, ал. 1 ЗУТ, тъй като не експлоатира водоснабдителни канализационни проводи и съоръжения. Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 2 и чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Правният въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност чл. 288 ГПК. Първият въпрос не е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд и се поставя при фактическа обстановка, която не е приета за установена от него, а вторият въпрос касае съществото на спора, правилността на въззивното решение и изисква преценка на събраните по делото доказателствата. При това положение не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. В случая съдът е приел, че когато са възникнали, сервитутните права задължават собствениците на имоти, респ. лица, които ги владеят, да търпят действията, попадащи в техния обхват. В този смисъл решаващият извод на въззивния съд е, че с полагането и експлоатирането на водопровод и канализационни тръби не се осъществяват действия, с които се пречи на владелеца да упражнява спокойно фактическата власт върху имота. Не са налице сочените основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 2 ГПК. Обжалвано решение е валидно, като същото не е вероятно недопустимо. Касаторът сочи като недопустим изводът на въззивния съд за възникнал сервитут в полза на трето за спора лице. Константно в съдебната практика се приема, че съдебното решение е недопустимо, когато съдът е допуснал отклонение от диспозитивното начало или ако без да е надлежно сезиран с разглеждането на спора, е постановил решение - такива са случаите, когато съдът е разгледал спор, който не е подведомствен на съдилищата - чл. 14 ГПК, или не е подсъден на съответния съд; когато е разгледал непредявен иск и не е разгледал предявения; или се е произнесъл при липса на право на иск или при ненадлежно упражнено право на иск - по нередовна искова молба, при липса на положителна процесуална предпоставка или наличие на отрицателна процесуална предпоставка за възникването и надлежното му упражняване; при оттегляне или отказ от иска, когато не е направено искане за възобновяване на производството, спряно по взаимно съгласие на страните, и др. В настоящия случай порок от сочената категория не се открива, а доводът на касатора сочи неправилност на въззивния акт. Въззивното решение не е и очевидно неправилно. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма. В случая това основание се мотивира с доводи за необоснованост на въззивното решение относно възникването на сервитутно право върху процесната реална част. Тези твърдения представляват касационни оплаквания и не могат да се проверят в производството по чл. 288 ГПК. За да се проверят и да се направи извод за твърдяната неправилност на обжалваното решение, трябва да се изследват и подложат на анализ и преценка фактите по делото в тяхната съвкупност, което е извън предмета на производството по селекция на касационната жалба. В него не се констатира наличие на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт. При този изход на производството по чл. 288 ГПК на ответника по касация - община Варна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 81 ГПК и чл. 37 ЗПП и при съобразяване на чл. 5, ал. 1, чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ в размер на 102,26 евро. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.