Определение № 690 от 07.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1489/2011 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Д. С. Г. чрез адв. С. Г. Д. срещу въззивно решение № 768/26.04.2011 г, постановено по гр.д. № 966/2010 г. от Софийски апелативен съд. Поддържа се нищожност на решението, като по същество излага доводи за нарушение на съдпроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Насрещната страна [фирма], С. не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: [фирма],С. е предявило против Н. К. иск за сумата от 10 305,96 деноминирани лв. – установени липси, както и 1 295, 72 деноминирани лева лихва, натрупана от 15.12.1998 г. до датата на подаване на исковата молба. Искът по чл. 207 КТ е уважен от състав на Софийски градски съд, ведно с лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата. Решението е потвърдено от Софийски апелативен съд. След приключване на производството пред първоинстанционния съд, е починала Н. К.. Д. С. Г. е нейна наследница. На нея е връчено решението на Софийски градски съд и тя го е обжалвала пред въззивната инстанция, като е участвала във въззивното производство. В изложението се повтарят оплакванията от касационната жалба. Единственият правен проблем, който може да се извлече, е относно нищожността на съдебното решение. Уточнен от състава на Върховния касационен съд, правният въпрос е нищожно ли е съдебно решение, постановено спрямо лице, което е починало в хода на процеса, както и, когато е присъдена сума по задължение, погасено по давност. К. се обосновава с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира,че не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване. Предпоставките за нищожност на съдебното решение са установени в теорията и съдебната практика, включително с ТР 1/10.02.2012 г., постановено по т.д. № 1/2012 г. на Общото събрание на гражданска и търговска колегия. Съдебното решение е нищожно, когато е постановено от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не в писмена форма, абсолютно неразбираемото решение или неподписаното решение. Следователно, поставените въпроси нямат значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото. Няма спор в съдебната практика и теория, че решение, постановено при липса на процесуална легитимация, не е нищожно, а е недопустимо. Няма основания, обаче, за служебно допускане на касационното обжалване по преценка евентуалната допустимост на въззивното решение. В случая, в хода на процеса е осъществено законово правоприемство по чл. 120 ГПК 1952 г. /отм./ и Н. К. е заменена с Д. Г., което е последица от възникналото наследствено правоотношение. Нарочното определение за конституиране на правоприемника на мястото на починалото лице не е основание за правоприемството, нито момента, в който то настъпва, а и няма как да съвпада по време с момента на наследственото правоприемство. Определението на съда по чл. 120 ГПК от 1952 г. /отм./ е от значение за извършването на процесуалните действия по делото с участието на правоприемника, но не и за материалното правоприемство, което е настъпило по силата на закона и независимо от участието на наследника, решението има действие спрямо него. В случая, въззивното производство е образувано по жалба, подадена именно от наследника на пъровначалния ответник по иска, която е приета за допустима, защото съдът е зачел настъпилото по чл. 120 ГПК /отм./ правоприемство. Не се твърдят нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с правото на участие на Д. Г., а и те нямат отношение нито към допустимостта, нито към валидността на съдебния акт. Изтеклата погасителна давност се преценява от съда само при направено в срок възражение от страната и ако бъде установена, искът се отхвърля като неоснователен. Следователно, ако съдът уважи иск, погасен по давност при направено възражение, решението му ще е валидно и допустимо, но неправилно. За пълнота на изложението само следва да се допълни, че в случая, самата страна признава, че към датата на подаване на исковата молба давността не е изтекла. Следователно, не може да се позовава на ефекта на погасителната давност, настъпила в хода на процеса при изричната разпоредба на чл. 116, б. „б” ГПК. Мотивиран от горното, съдът