Определение № 4261 от 24.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 996/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България срещу решение № 215/21.11.2024г. по в.гр.д.№ 372/2024г. по описа на Апелативен съд Пловдив, с което, като е потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната му част, е осъдена Прокуратурата на Република България да плати на Ж. Х. А. на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ сумата 15 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди от повдигнато и поддържано обвинение в извършване на престъпление, за което е оправдан с влязла в сила присъда по НОДХ № 674/22 на РС Пловдив. Касаторът Прокуратура на Р България иска отмяна на решението като постановено в нарушение на материалния закон. В контекста на оплакванията си поставя в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК няколко въпроса, сред които и този представлява ли обвинение по смисъла на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ извършването на предварителна проверка срещу неизвестен извършител и включва ли се срока на тази проверка в периода на незаконното обвинение, за което Прокуратурата дължи обезщетение по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Пред ОСГК на ВКС е образувано тълкувателно дело № 2/2025 г., чиито предмет е въпросът: „Налице ли са предпоставките по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата за обезщетяване на причинени вреди, когато прекратеното наказателно производство е било образувано срещу неизвестен извършител и ищецът не е имал процесуалното качество на обвиняем?“ Отговорът на цитирания въпрос е включен в предмета на обжалваното въззивно решение ( доколкото там изрично е аргументирано приетото, че началният момент на периода на незаконното обвинение, за който се дължи обезщетение, е датата на постановлението за образуване на досъдебно производство срещу неизвестен извършител – 17.01.2018г., а не тази на постановлението за привличане на ищеца като обвиняем - 21.11.2018г.) и е от решаващо значение за постановения резултат. Ето защо и по аргумент от чл. 292 ГПК, производството по настоящото дело следва да бъде спряно до постановяване на тълкувателното решение, след което съставът на ВКС ще се произнесе по реда на чл. 288 ГПК. Мотивиран от горното, съдът