Определение № 410 от 28.05.2014 г. на ВКС по т. д. № 2625/2013 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на М. Н. Н. срещу въззивното Решение № 533 от 20.03.2013 год. по гр.д.№ 4169/2012 год. на Софийски апелативен съд. С него е обезсилено Решение от 03.08.2012 год. по гр.д.№ 9023/2011 год. на Софийски градски съд и е прекратено производството по предявеният от Н. срещу Гаранционен фонд [населено място] иск с правно основание чл.288 ал.1 т.2 б.”а” КЗ - заплащане на обезщетение в размер на 70000 лв. неимуществени вреди от ексцес, настъпили в резултат на ПТП, причинено от водач без сключена застраховка по риска „Гражданска отговорност”. За да обезсилили първоинстанционния акт с който искът на М. Н. е бил уважен до размера на 10000 лв., съставът на САС се е позовал на липсата на процесуална предпоставка за предявяване на иска, а именно – предхождащо предявяването му сезиране на Гаранционния фонд по реда на чл.288 ал.11 КЗ. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът сочи всички основания по чл.280 ал.1 ГПК по отношение на въпроса „Следва ли сезирането на Гаранционния фонд да е с изрична молба или искането за обезщетяване може да се съдържа в друга молба за друго обезщетение”. Не се съдържа разграничение относно отделните хипотези на т.1-3 на чл.280 ал.1 ГПК; няма посочена задължителна или противоречива съдебна практика. Становището на настоящия съдебен състав, че липсва основание за допускане на касационен контрол произтича от следното: Преди всичко, следва да се отбележи, че с Решение № 208 от 02.09.2013 год. по т.д. № 364/2011 год., състав на ІІ т.о. на ВКС е разграничил различното законодателно уреждане в КЗ и в отменения Закон за застраховането (чл.88 ал.5 ЗЗ) на последиците от неспазването на административната процедура. В случая, спор относно това, че отделно изрично сезиране на Гаранционния фонд с искане за заплащане на обезщетение, произтичащо от ексцес, липсва. Поставеният правен въпрос всъщност се основава на тезата, че въззивният съд неправилно е тълкувал съдържанието на документ по делото – молба на М. Н., касаеща друго обезщетение. Т.е. спорът не е дали може искането да се съдържа в друга молба, а е спор относно съдържанието на самата молба, което не е правен въпрос, а въпрос по конкретни факти. От това следва, че посоченият правен въпрос няма качеството на обуславящ, дори да биха били конкретизирани основанията на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК по отношение на него. С отговора по чл.287 ал.1 ГПК Гаранционният фонд е поискал присъждането на юрисконсулстко възнаграждение, което съдебният състав счита, че следва да бъде определено в размер на 100 лв. Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.