Определение № 395 от 04.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1017/2017 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. П. Н. и Д. Ц. З. чрез пълномощника им адвокат И. К. против решение № 1467 от 22.11.2016 г. по гр.д. № 1464 по описа за 2016 г. на Окръжен съд-Варна, с което потвърдено решение № 1898/16.05.2016 г. по гр.д. № 8213/2014 г. на Районен съд-Варна за уважаване на предявения от Л. Ж. Д. против К. П. Н. и Д. Ц. З. ревандикационен иск по отношение на 1/6 ид.ч. от апартамент № 20 в [населено място], ж;к.“М.“ [жилищен адрес] самостотятелен обект с идентификатор 10135.3512.35.1.20 и секция „Чайка“ с три тела с размери 0.90х2.30х0.40 и маса дървена разтегателна; отменено е първоинстанционното решение относно газов пистолет „Е. туна“ 8 мм и е постановено друго за признаване за установено, че вещта е собственост на Л. Ж. Д., като е отхвърлено искането за предаване на владението й и е обезсилено първоинстанционото решение, с което е присъдена равностойност на движими вещи и делото е върнато за разглеждане на предявения ревандикационен иск относно тези движими вещи. Л. Ж. Д. е подала чрез особения си представител адвокат Д. А. отговор на касационната жалба по реда и в срока на чл.287, ал.1 ГПК, с който оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите поставят следните въпроси: 1) каква е правната природа – нищожен, недопустим или друг вид – на иск, заведен самостоятелно от формално дееспособно лице, ако то не е могло да разбира и ръководи действията си, при условие, че сделка, сключена от такова лице е унищожаема по реда на чл.31 ЗЗД; 2) дали доказано психически болно лице, притежаващо медицински критерии на недееспособност поради наличие на олигофрения и др. болести, описани в удостоверението на Катедра по психиатрия-В., но формално юридически дееспособно – поради липса на лица роднини, които да инициират производство – има тази възможност лично от свое име да реализира без съветник-настойник или поне назначен служебен защитник права да завежда искови молби и прави самостоятелни правно-процесуални действия; 3) ако искът е заведен самостоятелно от физическо лице титуляр по иска и в хода на производството се установи, че лицето към момента на завеждането и първоначално водене на иска е инвалид по болест по психическо заболяване, в този смисъл притежава критериите или близки до тях за недееспособност по медицински критерии, то следва ли съдът да назначи по делото съдебно-психиатрична експертиза, която преюдициално да установи възможността или липсата на дееспособност на ищеца за завеждане на първоначалния иск; 4) нищожен или какъв друг би бил иск, заведен самостоятелно от лице, покриващо медицинските критерии за недееспособност, при липса на запрещение към момента на подписване на исковата молба и ако тази недееспособност бъде установена в хода на вече течащо производство, какви действия следва да предприеме съда с оглед законосъобразността на процеса. Поставените въпроси са свързани с извода на съда, че не могат да бъдат споделени твърденията на К. П. Н. и Д. Ц. З., че извършените правни действия по подаване на исковата молба от ищцата, са недействителни, тъй като последната не е могла в пълен обем да осъзнава действията и постъпките си. От представено пред първоинстанционния съд съдебно удостоверение, издадено от Окръжен съд - Варна на 25.05.2015 г., както и след служебна проверка, е видно, че срещу Л. Ж. Д. няма образувани дела за поставянето й под запрещение, като на още по-силно основание следва да се приеме, че по отношение на същата не е налице ограничаване на процесуалната й дееспособност. Съобразно приетото от правната доктрина и съдебната практика, до поставянето му под запрещение физическото лице, дори и да страда от психическо разстройство, може лично да извършва съдопроизводствени действи. Касаторите считат от една страна, че тези изводи противоречат на практиката на ВКС по решение № 120 от 5.11.2010 г. по т.д. № 379/2011 г., I т.о., а от друга страна, че е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Тълкуването по посоченото решение на ВКС е, че след като сделката е сключена от дееспособно лице, което не е могло да разбира или да ръководи действията си, тя не може да бъде квалифицирана като нищожна поради липса на съгласие, а подлежи на унищожаване съгласно чл.31 ЗЗД, поради което същото е неотносимо към данните по делото и поставените въпроси, касаещи извършване на процесуални действия. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като в съдебната практика е даден отговор на поставените въпроси – например Решение № 146 от 18.11.2002 г. по гр. д. № 722 от 2001 г., I г. о., според което сама по себе си душевната болест т.е., психическото разстройство не прави болния недееспособен, а болестното състояния, заедно с невъзможността на лицето да се грижи за своите интереси, са основанията за поставянето му под запрещение. Недееспособност на пълнолетното лице по право няма, а тя се установява с влязло в сила решение за поставянето му под запрещение. До влизане в сила на решението за поставяне под запрещение, физическото лице е дееспособно и приложението на чл.16 ГПК-отм. /сега чл.28 ГПК/ е недопустимо. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение