Определение № 463 от 02.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3870/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ю. А. Б. от [населено място] чрез адв. Д.Ч., срещу решение № 97от 15.06.2023г по в.гр.дело № 123/2023г. на Окръжен съд-Разград, постановено по насрещни искове на основание чл.127ал.2 СК относно предоставяне упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Е. А. род. на 13.05.2015г,на майката А. И. Б., като местоживеенето на детето предвид настъпилата между родителите фактическа разяла след 2021г с определено при майката в [населено място], определен е режим на лични отношения на бащата с детето ,осъден да заплаща месечна издръжка в размер на по 270лв., считано от влизане в сила на решението в сила до настъпване на законни причини за изменянето или прекратяването й, както и издръжка за минало време в размер на 250лв за периода 20.11.2021г -05.09.2022г.С решението на първа инстанция е бил отхвърлен, а с решението на въззивния съд ,след отмяна на решението в тази част, е уважен иска на бащата Ю. А. Б. по чл.127а СК,като е заместено липсващото съгласие на майката във вр чл.76,т.9 ЗБЛД за издаването на паспорт и за пътувания на детето в чужбина с бащата, до навършване на 10-годишна възраст на детето, като са посочени изчерпателно държавите,за които решението се отнася.Допуснато е предварително изпълнение по чл.127а, ал.4 СК. Касаторът Ю. А. Б. е недоволен от решението за предоставяне упражняването на родителските права на майката ,определяне на местоживеенето на детето при нея в [населено място] и в частта за издръжката,като обжалва потвърждаването му от въззивния съд с оплаквания за неправилност и необоснованост. В изложение за допускане на касационно обжалване се сочи основание по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК ,по общо формулирани въпроси за обстоятелствата ,които съдът следва да вземе предвид при преценка на най- добрия интерес на детето и за преценката им; в интерес на детето ли е да бъде изведено от обичайната му среда до фактическата раздяла на родителите - в ново населено място,при по-лоши битови условия,ограничаването на жизненото му пространство, намаляването на възможностите за образование и развитие; в интерес на детето ли е да търпи съжителство с трети възрастни, как следва да се прецени родителския капацитет на майката при създадена връзка на зависимост между нея и детето, кой е по-пригоден да възпитава дете от мъжки пол във възрастта на възмъжаването.Изтъква се противоречие с ППВС №1/1974г и практиката на ВКС по прилагането на чл. 59, ал.4 СК и пар.1 т.5 от Закона за закрила на детето. Конкретни решения от практиката на ВКС не са изтъкнати, приожени, или коментирани. Ответницата по жалбата,чрез адв. Н. С. от АК Разград оспорва исканото допускане до касационно обжалване ,оспорват се изложените в касационната жалба оплаквания по същество. Срещу решението в частта по разгледания иск на основание чл.127а СК е постъпила касационна жалба от А. И. Б. чрез адв. Н. С. от АК Разград. Оспорва се като неправилно и незаконосъобразно заместването на съгласието на майката по този начин. В изложение се сочи основание по чл.280, ал.1 т.1 ГПК поради противоречие с указанията по ТР №1/2016г на ОСГК за задълбочена преценка на всички факти,от значение за интереса на детето Върховен касационен съд ,Трето г.о констатира ,че така подадената касационна жалба на А. И. Б. е постъпила срещу съдебен акт – въззивно решение, който в тази част не подлежи на касационно обжалване. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2, т.2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по искове за издръжка, брачни искове, искове по чл. 322, ал. 2 ГПК, производства по чл. 59, ал. 7, чл. 123, ал. 2, чл. 126, ал. 2, чл. 127, ал. 2, чл. 127а, чл. 128 и чл. 130, ал. 3 от СК, и други, посочени в цитираната разпоредба, искове. В случая съдебното производство,предмет на постъпилата касационна жалба, е по иск с правно основание чл.127а СК за разрешаване на пътуване на деца в чужбина и издаване на необходимите документи.Това производство попада сред изрично изброените в чл.280, ал.2, т.2 ГПК производства, въззивните решения по които не подлежат на касационно обжалване.Липсата на създадена от законодателя процесуална възможност за касационен контрол на въззивните решения, постановени по искове относно разрешаването на разногласия между родители за пътуване на дете в чужбина (чл. 127а СК), обуславя двуинстанционно разглеждане и на въззивните решения по тези искове, поради което и с постановяването на въззивното решение,същото е влязло в сила и е необжалваемо.Ето защо, насочената срещу това решение касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита ,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по касационната жалба на Ю. А. Б.. В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК се формулира общ въпрос за критериите,които съдът съобразява при преценката за най-добрия интерес на детето, като отделните въпроси се основават на доводи и оценки, които нямат правен характер, а изразяват теза за приоритизирането на фигурата на бащата при възпитаване на деца от мъжки пол.Подобен подход няма опора в критериите,указани в ППВС 1/1974г. Нужната грижа, каквато майката е полагала от раждането на детето ,полага и е способна да полага и понастощем като отглежда момче на осем годишна възраст, не е поведение на поставяне на детето в „зависимост”от този родител,а изпълнение на родителския дълг,което въззивният съд водещо е оценил на свой ред.Въззивният съд е изтъкнал ,че макар да не успяват в съгласие да намерят баланс в грижата за детето след раздялата си,и двамата родители притежават родителски капацитет и годност (загриженост за детето ,участие в ежедневието му,базова диалогичност за сътрудничество).Съпоставими са и уменията им за възпитание и подготовка на детето в придобиване на знание и трудови навици,както и подкрепящата им среда,на която и двамата могат да разчитат.Въззивният съд е проявил активност,като е изслушал отново и двамата родители.Те имат добро социално положение,образовани са и упражняват уважаваната професия на учител. Е. обича и двамата си родители,възприема ги като едно цяло въпреки раздялата им.Това не се е променило в хода на делото,детето не е въвлечено в конфликт помежду им,няма данни за родителско отчуждение.Според заключението на психологическата експертиза,обследвала детето и двамата родители, при Е. емоционалната чувствителност е водеща на този етап от развитието му, детето все още се нуждае от майчина любов и ласка и има топло общуване с майката. Това му дава адаптивност и уврененост в момента, но за израстването и самооценката му е важно да има и достачно контакти с бащата,когото Е. възприема като значима и подкрепяща личност.Оценената от въззивния съд психо-емоционална стабилност при детето,заедно с това,че майката познава в дълбочина и се отнася внимателно и грижовно към неговите нужди предвид възрастта му,а също и предвид крехкото му здраве,са сред съображенията родителките права да се предоставят за упражняване на нея, което предпочитание не означава игнориране на значението на фигурата и ролятата на бащата в живота на Е., каквато теза се формулира от защитата.Привързаността на детето към бащата е преценена от съда, постановил по-разширен режим на лични контакти с този родител.Касаторът оспорва решението на съда,от което неоснователно се възприема за игнориран и наказван,поставя въпроси за ролята си като баща при оценката за най-добрия интерес на детето в една по-далечна преспектива,в предпубертетна възраст на детето,при възмъжавенето.Като е дал положителна оценка и на двамата родители,но като е споделил и водещата оценка на първоинстанционния съд за родителския капацитет при двамата,че докато бащата поставя на преден план себе си,своите чувства и желания,то майката поставя на преден план детето,въззивният окръжен съд е постановил решение съгласно изяснените в конкретния случай обстоятелства,които е преценил комплексно. Майката ще продължи да се грижи за детето, като му осигурява стабилна и подкрепяща развитието му среда, от която бащата не е изолиран.Условията за живот и при двамата родители въззивният съд е преценил като подходящи и независимо,че жилището на бащата (семейното жилище, което майката е напусната с детето през 2021г докато Е. е бил още в предучилищна възраст)е в по-голям град и самото жилище е по-голямо,приети са за установени подходящи условия за отглеждането на детето и в дома на майката в [населено място]. Според установената практика на ВКС,по-добрите битови условия при единия от родителите нямат водещо значение при съвкупна преценка по критериите на ППВС №1/1974г.,както те са разяснени. Обективирана в мотивите на решението по този начин, преценката на въззивния съд за най-добрия интерес на детето не е формирана в противоречие с указанията в ППВС №1/1974г. Не е налице основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Критерият на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се сочи без обосновка от защитата и не е налице Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.