Определение № 50161 от 29.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 1070/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Г. Р. срещу решение №4 от 17.01.2022 г. по в.гр.д.№269/2021 г. на ОС Търговище. С решението в обжалваната част е потвърдено решение №402 от 13.09.2021 г. по гр.д.№1548/2020 на РС Търговище в частта, с която е признато за установено съществуването на право на вземане на ищеца БНП „Париба пърсънъл файненс“ А.С., чрез БНП „Париба пърсънъл файненс“ А.С., клон България срещу Д. Г. Р. за сумата от 6262.26 лв., предсрочно изискуема от 20.11.2019 г. главница по договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта от 01.09.2016 г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№1204/2020 г. на РС Търговище, ведно със законната лихва от 29.09.2020 г. до окончателното изплащане на вземането. В жалбата се навеждат доводи, че решението е недопустимо, тъй като установяването на вземане за главница на основание чл.23 от ЗПК представлява произнасяне по иск, намиращ своето основание в института на неоснователното обогатяване, какъвто иск обаче не е предявен от ищеца по делото. Евентуално се поддържа, че решението е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. При обявяване на договор за потребителски кредит за недействителен по смисъла на ЗПК, съхранява ли се между страните сделка със съдържание на безвъзмезден заем или възниква водещият в облигационното право принцип за недопустимост на неоснователното обогатяване и допустима ли е трансформация на нищожен договор за потребителски кредит в друг вид договор. 2. При обявяване на договор за потребителски кредит за недействителен в някоя от хипотезите на чл.22 от ЗПК, следва ли разпоредбата на чл.23 от ЗПК да се приравни на правни последици на чл.34 от ЗЗД. 3. Как следва да се тълкува недействителността в хипотезите на чл.22 от ЗПК – нищожен или унищожаем е договорът. 4. Представлява ли чл.23 от ЗПК хипотеза на неоснователно обогатяване и урежда ли извъндоговорно основание за връщане на главницата на полученото без правно основание. 5. Прогласяването на недействителност по чл.22 от ЗПК изключва ли с обратна сила договорното основание. 6. Допустимо ли е разглеждане на установителен иск за връщане на полученото по реда на чл.23 от ГПК в случай на обявена недействителност на договора за потребителски кредит в някоя от хипотезите на чл.22 от ЗПК, който установителен иск е предявен на договорно основание, на което е издадена и заповедта за изпълнение на парично задължение в заповедното производство, предхождащо и обуславящо исковото по установителния иск. Поддържа се и че решението е очевидно неправилно. Ответникът по касация БНП „Париба пърсънъл файненс“ А.С., чрез БНП „Париба пърсънъл файненс“ А.С., клон България, не заявява становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е намерил за неоснователни доводите на Д. Г. Р., съгласно които първоинстанционният съд е постановил акт по непредявен иск, доколкото правното основание да се претендира чистата стойност на кредита по чл.23 от ЗПК е извъндоговорно – неоснователно обогатяване по подобие на хипотезата на чл.34 от ЗЗД. Посочил е, че разпоредбите на чл.23 от ЗПК и чл.34 от ЗЗД не следва да бъдат приравнявани като последици, тъй като в случая, целта на закрилата, която ЗПК дава на потребителя, не е отричането с обратна сила на договарянето в цялост, а само изключване обвързаността на потребителя с породени от такова договаряне задължения, накърняващи баланса на интересите на насрещните страни. Изложил е съображения, че именно затова законодателят урежда специални последици за потребителя като ограничава задълженията по тази сделка до връщане на чистата стойност на кредита, а всички други задължения отпадат след обявяване на недействителността. Счел е, че в резултат на обявената недействителност от първоинстанционния съд на договора за кредит, сключен с потребител, отпада възмездността на този договор, а се съхранява сделка със съдържание на безвъзмезден заем между равнопоставени участници в гражданския оборот. Изразил е становище, че прогласяването на недействителност по чл.22 от ЗПК, за разлика от типичния случай, не изключва с обратна сила договорното основание, като остатъчното задължение на потребителя е именно за връщане на главница по получения кредит, а не за реституция на дадена сума по повод вече несъществуващ реален договор. Решението на въззивния съд е валидно, като не се установява вероятност същото да е вероятно недопустимо. По въпроса допустимо ли е предявен по реда на чл.422 от ГПК иск да бъде уважен на основание чл.23 от ЗПК до размера на чистата стойност на кредита, при положение, че съдът е достигнал до извод за недействителност на договора по смисъла на чл.22 от ЗПК, до който по същество се свеждат поставените от касатора въпроси, е формирана константна практика на ВКС /решение №50174 от 26.10.2022 г. по гр.д.№3855/2021 г. на ВКС, ГК, Четвърто отделение, решение №60186 от 28.11.2022 г. по т.д.№1023/2020 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, решение №50259 от 12.01.2023 г. по гр.д.№3620/2021 г. на ВКС, ГК, Трето отделение/, наличието на която изключва поддържаното селективно основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Съобразно споделяните и от настоящия състав разяснения, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Ако тази недействителност се установи в производството по чл.422 от ГПК, съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл.23 от ЗПК е предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Това следва от характеристиката на договора за потребителски кредит, посочена по-горе и от задължението за периодичност за връщането на сумата. Ако се приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит и осъждането на потребителя за нейното връщане следва да се извърши в отделно производство, по предявен иск с правно основание чл.55 от ЗЗД, то би се достигнало до неоснователно обогатяване за потребителя, предвид изискуемостта на вземането по недействителен договор, в частност при нищожен договор за потребителски кредит и позоваване от страна на потребителя на изтекла погасителна давност, което би противоречало на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е и въвеждането на разпоредбата на чл.23 в специалния ЗПК. В случая въззивният съд се е съобразил с даденото разрешение, поради което по поставените въпроси касационно обжалване не може да бъде допуснато. В този смисъл и тъй като в случая не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява и твърдяната очевидна неправилност /напротив, налице е съобразяване изцяло с посочената по-горе практика на ВКС/. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,