Определение № 2 от 06.01.2015 г. на ВКС по т. д. № 3087/2014 г.

Подадена е молба от [фирма], с правно основание чл.248 ал.1 ГПК,за допълване постановеното по делото определение № 374 / 06.11.2014 год., с което и на основание чл. 280 ал.2 ГПК касационната жалба на [фирма] против решение № 958 / 16.05.2014 год. по т.д.№ 1404 / 2014 год. на Софийски апелативен съд е оставена без разглеждане, с присъждане в полза на молителя направените за касационното производство разноски,в размер на 2000 лева - адвокатско възнаграждение. Ответната страна - [фирма] – оспорва молбата, като твърди,че в срока до постановяване на исканото за допълване определение, противната страна е депозирала единствено искане за възмездяване на разноски, но не е представила доказателство за тяхното понасяне,както и списък на разноски, съгласно чл.80 ГПК.В евентуалност предявява възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, на основание чл. 78 ал.5 ГПК. Върховен касационен съд ,първо търговско отделение намира ,че молбата е подадена в срока по чл. 278 ал.1 ГПК,доколкото и до момента на депозиранетой не е върнато съобщение за връчен на [фирма] препис от определение № 374 / 06.11.2014 год.. Молбата е основателна, поради следните съображения: В писмения отговор на касационната жалба [фирма] е предявило изрично искане за възмездяване разноски за касационното производство, като към отговора е приложено и пълномощно на процесуалния представител на страната - адв. В. Д., изготвила същия, както и сключения между страните договор за правна защита и съдействие.В последния е изрично вписано договорено и платено в брой адвокатско възнаграждение от 2000 лева, поради което и в съответствие с т.1 на ТР № 6 / 06.11.2013 год. по т.д.№ 6 / 2012 год. на ОСГТК на ВКС, понесените разноски от този вид се явяват и надлежно доказани. Липсата на списък съгласно чл. 80 ГПК е основание за отказ за изменение на иначе постановено определение в частта за разноските, не и в хипотеза на искано допълване на съдебния акт,с произнасяне по възмездяване на разноски, каквато е настоящата хипотеза - мотиви към т.2 на ТР № 6 / 06.11.20113 год. по т.д.№ 6 / 2012 год. на ОСГТК на ВКС. Неоснователно е възражението на [фирма] за прекомерност на дължимото адвокатско възнаграждение,аргументирано единствено с изхода на касационното обжалване – оставяне касационната жалба без разглеждане като процесуално недопустима.Размерът на договореното възнаграждение е обусловен от предмета на защитата, необходима с оглед инициираното срещу [фирма] касационно производство,а и при прекратяване на производството ответната страна има право на възмездяване на разноски - чл.78 ал.4 ГПК.Доколкото,обаче, сезиран с искане по чл.78 ал.5 ГПК съдът е длъжен да съобрази именно съотношението на цената на адвокатската защита спрямо фактическата и правна сложност на спора / т.3 от ТР № 6 / 06.11.2013 год. на ОСГТК на ВКС /, то настоящия състав съобрази следното: Приложимо в случая е изменението на Наредба № 1 / 2004 год. на минималните размери на адвокатските възнаграждения / обн.ДВ бр.28 от 28.03.2014 год. /, предвид депозиране на касационната жалба след влизането му в сила.Съобразно чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата,дължимото минимално възнаграждение, в случая договорено не само за изготвяне на писмения отговор,възлиза на 1 310 лева.По аргумент от чл.9 от Наредбата и доколкото процесуалната защита фактически се е ограничила с депозирания отговор, минималното възнаграждение възлиза на 907,50 лева.Договарянето на двукратно по размер спрямо минимално дължимото възнаграждение размер не съставлява самостоятелно основание за намаляване съгласно чл.78 ал.5 ГПК.Настоящият състав не намира ,че с оглед фактическата и правна сложност на спора, въведен с касационната жалба,цената на адвокатската защита,дължима към един и същ момент както по оспорване допустимостта на касационното обжалване, така и по същество, се явява прекомерна. Водим от горното,Върховен касационен съд,първо търговско отделение