Определение № 1872 от 28.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1934/2023 г.

Производството е по чл.95 ал.2 ГПК. Образувано е по молба на П. Ц. Т. за предоставяне на правна помощ и съдействие по делото във връзка с разпореждане на съда № 67/16.05.2023г., с което е оставена без движение молбата му за отмяна на решение № 510/20.12.22 г. на ОС- Велико Търново. В молбата се твърди, че молителят няма достатъчно средства за ангажиране на адвокат. Молбата е основателна. Правна помощ по граждански дела се предоставя в случаите, когато страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение – когато не притежава достатъчно доходи или имущество, осигуряващо и възможност да заплати сама дължимото адвокатско възнаграждение за съответната правна услуга. От представената към молбата за правна помощ декларация се установява, че 77- годишният молител не разполага с достатъчно средства за заплащане на адвокатско възнаграждение за правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство по молба за отмяна по чл. 303, ал.1 ГПК – не притежава МПС, дялове и акции в търговски дружества, както и парични влогове, и не упражнява дейност като едноличен търговец, като е с доход от общо 915лв., от които 395 лв.- получавана от него пенсия и 520лв.- получавана от съпругата му пенсия, от който месечно заплаща 80 лв. във връзка със заболяването на съпругата му, и притежава само дворно място от 1600 кв.м. в [населено място], обл. Р.. Обстоятелствата по чл. 23, ал. 3 ЗПП сочат за невъзможност на П.Т. сам да си осигури средства за пвъзнаграждение за правна защита, поради което и искането му за предоставяне на правна помощ е основателно. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на ІV гр. отд.,