Определение № 1598 от 27.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 872/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Cardif Assurances VIE SA, France - чрез „Кардиф Животозастраховане, клон България“ КЧТ, представлявано от пълномощник адв. Е. С. от САК, срещу решение № 393 от 20.11.2024 г., постановено по в. т. д. № 451/2024 г. на Окръжен съд - Стара Загора. С посоченото решение е потвърдено решение № 481 от 28.05.2024 г. по гр. д. №4122/2023 г. на Районен съд - Стара Загора, с което по предявен от П. И. И. и С. И. И. иск с правно основание чл.382, ал.2 КЗ вр. чл.134 ЗЗД е осъдено дружеството - касатор - чрез „Кардиф Животозастраховане, Клон България КЧТ“, да заплати на „Юробанк България“ АД сумата 13 408.52 лв. за главница и договорна лихва от неплатено застрахователно обезщетение по сертификат PLUS-19256522 за застраховка „защита на плащанията“, сключен между дружеството - чрез клона му в България, като застраховател и „Юробанк България“ АД като застраховащ, обезпечаващ изпълнението на задълженията по договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-19256522, сключен на 12.04.2022 г. между „Юробанк България“ АД и застрахован кредитополучател И. П. И., починал на 06.07.2023 г. В касационната жалба се поддържа, че решението на въззивния съд, което подлежи на касационно обжалване с оглед изменението на чл.113 ГПК от 2019 г., е недопустимо поради произнасяне по недопустим иск и неправилно поради наличие на основания по чл.281, т.3 ГПК. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.2, предл.2 ГПК и чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В срока по чл.287, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация „Юробанк България“ АД - чрез юрк. М. М., в който е изразено становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба по същество. Отговор е подаден и от С. И. И. и П. И. И. (ищци в първоинстанционното производство) - чрез пълномощник адв. М. М., които изразяват становище за отсъствие на основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, констатира, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна в срока за обжалване по чл.283 ГПК, но е процесуално недопустима по следните съображения: С разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК (ред. ДВ бр. 86/2017 г.) са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 20 000 лв., с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Предмет на обжалване с касационната жалба е решение на въззивен съд, с което е уважен иск с възприета от инстанциите по същество правна квалификация чл.382, ал.2 КЗ вр. чл.134 ЗЗД за заплащане на обезщетение по застраховка, сключена в полза на кредитор за обезпечаване изпълнението на задължения на длъжник по договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит и издаване и ползване на кредитна карта. Страните в спорното правоотношение - застраховател и застраховащ, са търговци по смисъла на чл.1, ал.2, т.1 ТЗ, а предявеното за защита с иска вземане произтича от абсолютна търговска сделка по смисъла на чл.1, ал.1, т.6 ТЗ (договор за застраховка), с оглед на което следва да се приеме, че обжалваното решение е постановено по търговско дело и че преценката за допустимост на касационното обжалване следва да се извърши съобразно въведения с чл.280, ал.3, т.1 ГПК ограничителен праг от 20 000 лв. за достъп до касационно обжалване по търговски дела. Предвид основанието, от което произтича претендираното от ищците в полза на ответника - застраховащ парично вземане, обстоятелството, че застраховката обезпечава задължения по договор, сключен с потребител (наследодателят на физическите лица - ищци, кредитополучател по договора за кредит), не обуславя приложимост към спора на разпоредбата на чл.113 ГПК и на правилата за достъп до касационно обжалване по граждански дела. Предявеният иск е с цена 13 408.52 лв., т. е. под 20 000 лв., поради което въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК, както е посочено в неговия диспозитив. Поради необжалваемостта на решението подадената касационна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение