Определение № 50432 от 19.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 2109/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по съвместна касационна жалба на ищците Е. Т. Д., Л. М. Д. и Т. Л. Д. (съответно родители и брат на починалия при пътно произшествие от 18.12.2014г. В. Л. М.) срещу решение № 889 от 15.06.2022г. по в.гр.д.№ 937/2021г. на Софийски апелативен съд, 10-ти граждански състав за потвърждаване на решението по гр.д.№ 10478/2018г. на СГС, с което са отхвърлени изцяло предявените срещу ЗД“Бул Инс“ АД искове с правно основание чл.226,ал.1 КЗ-отм. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на В. Л. М.. В касационната жалба са въведени доводи за неправилност на основанията по чл.281,т.1 ГПК, иска се отмяна на въззивното решение и уважаване на исковете в предявения размер от по 100 000лв. за родителите и от 75 000лв. за третия ищец. Поддържа се, че в обжалваното решение не е даден обоснован отговор на най-важния и спорен въпрос - кой от двамата пътуващи в лекия автомобил „Мерцедес“ рег. [рег.номер на МПС] - Т. С. или В. М. е управлявал автомобила при настъпването на пътното произшествие, в резултат на което и двамата са намерени лежащи на 2 метра зад автомобила. Според касаторите обстоятелството, че четирикратното прекратяване на досъдебното производство, образувано срещу неизвестен извършител за причинена по непредпазливост смърт на В. М. и отмяната на прекратяването, поражда основателни съмнения дали всъщност водач не е бил Т. С., а не М., както неправилно приели в настоящия процес съдилищата. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването при допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.1 ГПК с позоваване на цитирани решения по чл.290 ГПК по въпросите: 1/ „Длъжен ли е въззивният съд да формира свое вътрешно убеждение по правнорелевантните факти въз основа на събраните в процеса доказателства като състави мотиви, съдържащи самостоятелна преценка на събрания доказателствен материал и може ли да препрати изцяло към мотивите на първата инстанция без да се произнесе по доводите във въззивната жалба?“ 2/ „ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в съвкупност всички доказателства по делото, относими към правния спор във връзка с доводите на страните и да ги изследва пълно и според действителния им смисъл; да посочи кои доказателства и защо игнорира и кои кредитира, за да направи своите фактически и правни изводи по делото?“ 3/ Въведен е довод за очевидна неправилност по съображения за „противоречия в мотивите на решението, отнасящи се до противоречия между събраните доказателства в тяхната съвкупност и установените от първоинстанционния, съотв. от въззивния съд факти“; превратно тълкуване на експертно заключение и съотв. формиране на необосновани изводи при нарушаване правилата на логическите връзки и научните правила. Изложени са подробни съображения за явна необоснованост на фактическите констатации на съда, че пострадалият В. М. е бил водачът на л.а. „Мерцедес“, с който е осъществено процесното птп, поради което същият е виновен да настъпилия инцидент - извод, който според ищците не съответства на целия събран по делото доказателствен материал. Поддържа се, че съдът не е обсъдил в цялост приетите експертни заключения и противоречивите изводи в тях, неглижирал е събрани относими към правния спор доказателства (ДНК експертизи на веществени доказателства, протоколите, в които не са описани местата, от които са иззети, както и част от заключението на втората комплексна автотехническа и медицинска експертиза с резултатите от извършена виртуална симулация). В писмен отговор ответникът ЗД „Бул Инс“АД оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на подадената от ищците касационна жалба. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Въззивната инстанция е била сезирана с въззивна жалба от ищците. Приела е за установено от фактическа страна, че на 18.12.2014г. на пътя между [населено място] и [населено място], в землището на [населено място] е настъпило ПТП между лек автомобил „Мерцедес" с рег. [рег.номер на МПС] (с валидна застраховка ГО в ответното дружество) и товарен автомобил-микробус „Фиат Дукато" с рег. СН 1501 ВН, управляван от П. П., вследствие на което е починал В. М., син на първите двама ищци и брат на третия ищец. Въз основа на изслушаните пред първата инстанция заключения на две комплексни медицински и автотехнически експертизи въззивната инстанция е приела за установено по несъмнен начин, че лекият автомобил „Мерцедес" е навлязъл в насрещната за него лента за движение със скорост около 110 км/ч. и ударът между двете МПС е настъпил изцяло в лентата за движение на лекотоварния микробус. Получените от М. телесни увреждания и конкретно травмите в областта на гръдния кош и корема, т.н. „воланна травма“ са дали основание на вещите лица да обосноват отговора, че именно той е управлявал лекия автомобил "Мерцедес", а Т. С. е пътувал на предна дясна седалка до водача. Обсъдено е, че травмите на М. са констатирани именно като „воланна травма" в областта на гръдния кош и корема, както и е налице травма на главата в предното панорамно стъкло. За установено е прието, че М. като водач на лекия автомобил не е ползвал обезопасителния колан и е управлявал лекия автомобил след употреба на алкохол. Констатирано е, че образуваното досъдебно производство не е приключило. От правна страна е прието, че посредством подадената от ищците въззивна жалба спорът се концентрира до основателността на предявените искове и размера на обезщетенията за претърпените неимуществени вреди за настъпилото на 18.12.2014г. ПТП с участието на процесния автомобил. По преките искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ -отм., имащи за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени вреди, въззивната инстанция е изложила правните съображения, че независимо от наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение на л.а. „Мерцедес“ и качеството на ищците на лица, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на соя родственик, не е доказано обстоятелството, което с доклада на първоинстанционния съд е разпределено в тежест на ищците - че автомобилът е управляван от Т. С. и той е осъществил деликтния състав по чл. 45 ЗЗД, довел до смъртта на М.. Обосновано е, че в случая заключенията на двете независими една от друга комплексни експертизи установяват, че водачът на лекия автомобил „Мерцедес“ е пострадалият М.; претърпените от пътното произшествие увреждания от родственика на ищците, довели до летален край, се дължат на неговото виновно и противоправно поведение, което освобождава застрахователя, чиято отговорност е функционално обусловена от отговорността на застрахования, от задължението за заплащане на обезщетение. Искането за допускане на факултативния касационен контрол и неоснователно: Поставените в изложението въпроси са твърдения за неправилност на обжалвания акт, преценката за наличието на която е извън настоящата фаза от касационното производство. Това са оплаквания за неизпълнено от състава на САС задължение да формира свое вътрешно убеждение по правнорелевантните факти, да изготви мотиви, съдържащи самостоятелна преценка на събрания доказателствен материал, да обсъди в съвкупност доказателствата, да посочи кредитираните, които не могат да послужат като обща предпоставка за осъществяване на касационния контрол, тъй като не отговорят на критериите, очертани в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Освен, че са пряко относими към правилността на решението, те са и в явно несъответствие с обосновката, изложена от състава на САС при произнасянето по основния спорен въпрос - кой е водачът на процесния л.а. „Мерцедес“. Независимо от извършеното от състава на САС препращане към мотивите на първоинстанционното решение, изложените от въззивната инстанция съображения не дават основание за преценка, че тя не се е произнесла по доводите във въззивната жалба. Като неоснователно следва да се прецени и твърдението на касатора, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, цитирана към въпросите като допълнително основание за допускане на обжалването. Неоснователно е и искането за директен достъп до втория стадий на касационното обжалване по наведените от касаторите основания и твърдения за очевидна неправилност по чл.280,ал.2, предл. последно ГПК, които изцяло се припокриват и изпълват съдържанието на касационните основания по чл.281,т.3 ГПК. Двата процесуални института не са тъждествени. Доводът касаторите за очевидна неправилност на въззивния акт не съдържа релевантни за този съществен порок на акта на съда аргументи и съображения. Проявната форма на квалифицирания порок неправилност - „очевидна неправилност“ не може да бъде осъществена чрез посочените от касатора нарушения - неправилна преценка на фактите, „превратно“ тълкуване на експертно заключение и формиране на необосновани изводи, необсъждане в цялост на приети експертни заключения и противоречивите изводи в тях, неглижиране на събрани относими към правния спор доказателства. Това са касационни оплаквания, от които не може да бъде счетено за доказано наличие на грубо нарушение на общите принципи на правото, на императивна материалноправна норма или на процесуални правила, гарантиращи правото на справедлив съдебен процес, видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или грубо нарушение правилата на формалната логика или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани без реална необходимост от анализ или съпоставяне на факти и изводи, а са установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт. От обосновката на въззивното решение не може да бъде счетено за основателно твърдяното от касаторите нарушаване правилата на логическите връзки и научните правила или явна необоснованост. Разноски по делото не се присъждат - ответникът не претендира и не доказва заплащане на такива. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.