Определение № 43 от 05.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3241/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 64609/6.07.2020 г., подадена от В. Г. Ф., чрез адвокат Г. М., срещу решение № 3139 от 20.05.2020 г. по гр. д. № 3484/2018 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отменено решение № 689/10.02.2016 г. по гр. д. № 27287/2010 г. на Софийски районен съд в частта, с която са осъдени на основание чл. 346 ГПК, във вр. с чл. 30, ал. 3 ЗС В. П. Д., Т. Р. Т. и Г. Т. Р. да заплатят, всеки един тях, на жалбоподателката сума в размер на 691.28 лв., представляваща стойността на извършени подобрения в процесните недвижими делбени имоти, като вместо това въпросните претенции по сметки са отхвърлени като погасени по давност. Въззивният съд е изложил, че претенциите по сметки на В. Г. Ф. са били за първи път заявени с молба от 20.05.2015 г. в първото съдебно заседание след допускане на делбата, като същите касаят подобрения, извършени в процесните недвижими имоти в периода 1998 г. - 2007 г., включително. Съдът е приел, че погасителната давност за вземането за подобрения е петгодишна и същата започва да тече от датата на извършване на подобренията, а не от датата на прекъсване на владението, тъй като подобрителката В. Ф. не е била владелец, а само държател на притежаваните от другите съсобственици идеални части от делбените имоти. Посочил е, че предявяването на иска за делба не прекъсва давността по отношение на облигационните вземания на съделителите, каквито по същината си са претенциите по сметки по чл. 59 и чл. 61 ЗЗД. Визирал е, че от В. Д. и от наследодателката на Т. Т. и Г. Р. – М. Т., са били направени възражения за изтекла погасителна давност по отношение на заявените претенции по сметки, по които първоинстанционният съд не се е произнесъл. Софийски градски съд е заключил, че след като става дума за извършени подобрения в периода 1998 г. - 2007 г., а исканията по чл. 346 ГПК са заявени на 20.05.2015 г., петгодишната давност е изтекла, поради което претенциите са неоснователни. Жалбоподателката атакува решението като недопустимо, евентуално – като неправилно. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК твърди, че съдът се е произнесъл по непредявени искове, поради което въззивното решение е вероятно недопустимо; счита последното и за очевидно неправилно. Сочи, че претенцията й за заплащане на стойността на извършените ремонтни работи и подобрения не е била квалифицирана като такава по чл. 61, ал. 2 ЗЗД; първоинстанционният съд не е извършил доклад по нея, респ. не е дал указания дали се твърди същите да са извършени със или без съгласието на останалите съсобственици, с тяхното знание или с тяхното противопоставяне, като по този начин се е стигнало до произнасяне по непредявен иск. Намира, че съдът е допуснал тежко нарушение на закона, с което законът е бил приложен в неговия обратен смисъл относно прекъсването на давността. Позовава се на нарушаване на т. VІ.13 от ППВС № 6/1974 г. Излага, че въпреки, че е приложил разпоредбата на чл. 61, ал. 2 ЗЗД, съдът не е изследвал въпроса с колко е била увеличена стойността на имота. От насрещните страни Т. Р. Т. и Г. Т. Р. е постъпил отговор на касационната жалба, в който са изложени съображения, че същата е недопустима, тъй като е подадена срещу въззивно решение, което в атакуваната част не подлежи на касационно обжалване. Ответниците намират жалбата и за неоснователна. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното: Касационната жалба е процесуално недопустима, предвид цената на исковете (под 5 000 лв.), на основание чл.280, ал. 3, т. 1 ГПК. Съображенията на съда за този извод са следните: Пред първоинстанционния съд В. Ф. е предявила, с молба от 20.05.2015 г., при условията на обективно и субективно съединяване множество самостоятелни претенции по сметки. Става дума за ремонтни работи за различни делбени имоти, извършени в различно време (години), като се претендира заплащането им от останалите съделители, съобразно дяловете им в съсобствеността. Въззивното решение в обжалваната му част се отнася до заявените с молбата от 20.05.2015 г. претенции, както следва: т.т. І-3, І-5.3, І-7, ІІ-1, І-5.1-2, като всеки от исковете срещу насрещните страни е с цена под 5 000 лв. Изложеното обуславя оставане на касационната жалба без разглеждане. От подалите отговор на касационната жалба не се претендират разноски, нито са налице доказателства за направени такива. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,