Определение № 2533 от 18.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3156/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на С. Т. С. против определение № 1480 от 5.06.2023 г., постановено по ч. т. д. №1185 по описа за 2023 г. на Софийския апелативен съд, ТО, девети състав, с което е потвърдено разпореждане № 260875 от 21.01.2022 г. по в. гр. д. №16577 по описа за 2019 г. на Софийския градски съд, II „Е“ въззивен състав. Частният жалбоподател твърди, че по формулирания от него правен въпрос определението противоречи на практиката на ВКС, съдържаща се в определение № 65 от 6.2.2020 г. по ч. т д. № 100 по описа за 2020 г. на II ТО, поради което моли да бъде допуснато до касационно обжалване, да бъде отменено и делото да бъде върнато на Софийския градски съд за администриране на касационната му жалба. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, приема следното: С решение № 260945 от 2.11.2020 г. по гр. д. №16577 по описа за 2019 г. на Софийския градски съд, ГО, II „Е“ състав, е било потвърдено решение № 251179 от 22.10.2019 г. по описа за 2019 г. на Софийския районен съд, 77 състав, с което са били отхвърлени исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, предявени от С. Т. С. против „Консорциум Титан София Изток 1“ ДЗЗД. На 4 януари 2021 г. пълномощникът на С. Т. С. адвокат Б. С. З. е приел призовката, с която му е съобщено за въззивното решение. На 4.2.2021 г. адвокатът е подал молба за правна помощ, която е оставена без разглеждане с определение от 10.03.2021 г., съобщено на адвокат З. на 16.04.2021 г. Адвокатът е подал частна жалба срещу определението на 13.04.2021 г., която е върната с разпореждане № 276309 от 9.06.2021 г. Разпореждането е обжалвано с частна жалба от 23.06.2021 г., върната с определение № 283575 от 23.09.2021 г. Това определение е връчено на адвоката на 21.10.2021 г. Пълномощникът на ищеца е подал с електронен подпис касационна жалба срещу въззивното решение на 29.11.2021 г. При тези данни съдията-докладчик е счел, че срокът за касационно обжалване е пропуснат, поради което е върнал касационната жалба с разпореждане № 260875 от 21.01.2022 г. Софийският апелативен съд е потвърдил това разпореждане с определение № 1480 от 5.06.2023 г., постановено по ч. т. д. №1185 по описа за 2023 г. Съставът е приел, че срокът за касационно обжалване е бил прекъснат с подаване на молбата за правна помощ от 4.2.2021 г. съгласно чл.98, ал.2 от ГПК и е спрял да тече до стабилизиране на определение № 283575 от 23.09.2021 г., а именно-28.10.2021 г. Това всъщност е последният ден на срока за касационно обжалване и доколкото касационната жалба е подадена по електронен път на 29.11.2021 г., тоест-един ден след изтичане на срока, тя се явява просрочена. С оглед мотивите на обжалваното определение поставеният от касатора въпрос от кой момент започва да тече и кога изтича срокът за касационно обжалване при образувана процедура по предоставяне на правна помощ е от решаващо значение за изхода на спора дали касационната жалба е просрочена. Отговорът на този въпрос, даден в определение №65 от 6.2.2020 г. по ч. т д. № 100 по описа за 2020 г. на II ТО, е в смисъл, че съгласно чл.283 във връзка с чл.259, ал.2 и ал.3 от ГПК срокът за касационно обжалване се прекъсва с подаване на молба за правна помощ. Новият срок за обжалване започва да тече от датата на влизане в сила на акта, с който се отказва предоставяне на правна помощ. В определението на ВКС е посочено също, че срокът изтича в работен ден и този извод е в съответствие с разпоредбата на чл.60, ал.6 от ГПК. Разпоредбата предвижда, че когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден. В противоречие с тази норма и с практиката на ВКС, съдържаща се в цитираното по-горе определение, Софийският апелативен съд не е съобразил, че последният ден от срока за касационно обжалване-28.11.2021 г. е неделя-неприсъствен ден. В този случай срокът изтича в понеделник-29.11.2021 г., когато касационната жалба е подадена посредством електронен подпис, следователно не е просрочена. Ето защо определението на Софийския апелативен съд следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, трябва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато на Софийския градски съд за администриране на касационната жалба на С. Т. С.. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение