Определение № 41 от 16.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 888/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Подадена е касационна жалба от И. Я. Х., чрез адв. К. Т., против решение от 8. 03. 2010 г. по гр.д. № 872/2009 г. на Софийски градски съд, ІІ А въззивен състав в частта, с която е отменено първоинстанционното решение в частта, с която искът по чл. 225, ал. 1 и 2 КТ е уважен за разликата над сумата 675, 73 лв. до сумата 1821 лв. и вместо това е постановено решение, с което този иск е отхвърлен за посочената разлика. Излагат се съображения за неправилност на решението, изразяваща се в постановяването му в противоречие с материалния закон – чл. 225 КТ. Иска се отмяната му в обжалваната част и уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ в пълния предявен размер. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че е налице основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване – произнасяне по материалноправен въпрос, разглеждането на който ще е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. Ответната страна по касационната жалба – Национална агенция по приходите не изразява становище по същата. Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, прие следното: Касационната жалба е допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице имащо право на жалба. Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното решение. С въззивното решение в обжалваната част е отменено първоинстанционното решение в частта, с която искът по чл. 225, ал. 1 КТ е отхвърлен за разликата над сумата 675, 73 лв. до сумата 1821 лв., която разлика се претендира като обезщетение за вреди от незаконното уволнение за периода 1. 04. 2003 г. – 1.07. 2003 г. и за посочената разлика искът е отхвърлен. За да постанови този резултат съдебният състав е приел, че оставането без работа по трудов договор на ищцата след 1. 04. 2003 г. не се дължи на незаконното й уволнение от ответника, а на прекратяването на последващото трудово правоотношение, възникнало с друго юридическо лице – кооперация „Еврокоопфинанс”, поради което липсва причинна връзка между отмененото уволнение и оставането без работа за посочения период. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката не е формулирала правен въпрос, към който отнася твърденията си, че разглеждането му ще допринесе за точното приложение на закона и за развитието на правото. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи неправилност на въззивното решение, изразяваща се в постановяването му в противоречие с материалния закон – чл. 225 КТ. Изложението преповтаря съдържащите се в жалбата касационни основания за отмяна на въззивното решение. Касационният съд може да квалифицира и да конкретизира посочения в изложението правен въпрос, но няма право сам да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело и определящ рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /ТР № 1/10г., т. 1/. Независимо от горното, за пълнота следва да се отбележи, че позоваването на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е формално и се изчерпва с цитиране на законовата разпоредба. Не се изяснява с какво разглеждането на даден въпрос ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. От друга страна, нормата на чл. 225 КТ е ясна и формулировката й не създава предпоставки за противоречивото й тълкуване, а по приложението й има създадена обилна съдебна практика. С оглед на горното, не би могло да се приеме, че е налице някое от основанията по чл. 280 ГПК за допускане касационно обжалване, което би позволило извършване на преценка на правилността на въззивното решение. По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение