Определение № 596 от 16.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 2448/2022 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Ж. В. Г. срещу определение №236 от 20.09.2022 г. по т.д.№1900/2022 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на Ж. В. Г. срещу решение №127 от 20.05.2022 г. по в.гр.д.№119/2022 г. на ОС Сливен. В частната жалба се посочва, че обжалваното определение е неправилно, като се иска отмяната му. Поддържа се, че процесният спор е гражданскоправен по съществото си, тъй като една от страните по правоотношението е физическо лице, което не е търговец, а и договорът за възлагане на управление се дефинира като граждански, предвид обстоятелството, че не са налице условията, които според ТР №3/2019 г. на ОСГТК на ВКС, следва да са налице, за да се определи една сделка като търговска. Ответникът по частната жалба „Дентален център – 1 Сливен“ ЕООД заявява становище за неоснователността й. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да остави без разглеждане подадената касационна жалба, първият тричленен състав на ВКС е приел, че размерът на цената на всеки от предявените от Ж. В. Г. срещу „Дентален център – 1 Сливен“ ЕООД искове по чл.286 от ЗЗД, чл.86, ал.1 от ЗЗД, чл.79, ал.1 от ЗЗД, както и размерът на цената на всеки от предявените срещу ищцата насрещни искове по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.79, ал.1 от ЗЗД, е под установения в чл.280, ал.3, т.1 от ГПК лимит и тъй като претенциите на всяка от страните произтичат от сключен договор за управление, който по своята същност е свързан с осъществяване на типичната дейност на търговците, е достигнал до извод, че делото е търговско, респективно обжалваното решение е изключено от обхвата на касационния контрол. Определението е правилно и следва да бъде потвърдено. В случая са предявени искове за заплащане на суми по сключен между страните договор за възлагане на управление, вкл. се претендират и права, породени от прекратяване на този договор. Съгласно константната практика на ВКС /определение №361 от 28.11.2014 г. по т.д.№3470/2014 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, определение №141 от 14.03.2016 г. по ч.т.д.№201/2016 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, определение №91 от 19.02.2018 г. по ч.т.д.№275/2018 г. на ВКС, ТК, Първо отделение и цитираната в него практика, определение №60180 от 27.08.2021 г. по т.д.№1885/2021 г. на ВКС, ТК, Първо отделение и др./, спор за вземания, основани на договор за възлагане на управлението на търговско предприятие /който се сключва за целите на извършваната от търговското дружество търговска дейност/, обуславя търговски характер на делото, като определящи за това са търговското качество на ответника по исковете и целта на договора. В този смисъл и тъй като размерът на цената на исковете е под 20 000 лв., касационната жалба се явява недопустима с оглед разпоредбата на чл.280, ал.3 от ГПК. Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение